След почти два месеца под карантина заведенията опитват да се върнат към нормалността, пък макар и само с работа на открито. Началото в Горна Оряховица е трудно, може би и заради времето, което на 6 май не предразполага за сядане навън. Повечето заведения вече са отворени, но клиентите се броят на пръстите на едната ръка.
Хората ще се върнат малко по малко, но няма как да се наваксат тези 50 дни. Сега е времето да се осъзнае колко важен е малкият бизнес – магазинчета, кафенета, ресторанти, хлебарници. Те дават работа на един-двама, но всъщност са в основите на икономиката ни и на тях трябва да се помага, казва собственикът на кафе „Галерия” Росен Русев.
На 6 май той застава зад бара на своето заведение, което вече е на самообслужване. В това време, когато страхът от епидемията още е доста силен, това е по-добрият вариант. Така рисковете са по-малко, особено, ако се вземат всички предпазни мерки. Масите на „Галерия” са разположени дори на повече от метър и половина, както е по заповед. Всъщност по този начин написано разпореждането е малко безсмислено. Личи си, че заповедта е правена от хора, които не са от бранша. Ако масите са на метър и половина, то клиентите ще трябва да сядат един върху друг. За да е коректен текстът, трябва да е записано, че трябва да има разстояние от 1,5 метра от стол до стол на две съседни маси, обяснява Росен.
Сега оценяваме кои са важните неща за нас – да сме заедно, да общуваме, да се прегръщаме, да изпием заедно по кафе. Ние сме много социални като манталитет и тези неща са липсвали на всички хора. Надявам се обаче това време на изпитание за всички да доведе до някакви изводи. Един от тях е за ролята на малкия бизнес. При една голяма криза „Кауфланд” и „Лидъл” могат да си тръгнат, но малката бакалия и хлебарницата на ъгъла ще останат. Сега виждаме защо трябва да се подкрепя родното производство, за да не бъдем тотално зависими от внос на основни стоки, който може рязко да спре. Надявам се повече хора да са разбрали колко много сме свързани и как всеки зависи от успеха на другия. Затова е толкова важно да се подкрепяме, да оценяваме труда си и да ценим труда на другите, разсъждава Росен, докато чака първите си клиенти след почти двумесечно прекъсване.
Елена ВЕЛКОВА
