Случаите на домашно насилие нараснаха с една трета в някои държави от ЕС след въвеждане на извънредното положение, твърди документ на Европейския парламент. Държавите членки трябва да предоставят на жертвите по-гъвкави възможности за съобщаване на насилие, местата в центровете за защита от насилие трябва да бъдат увеличени, жените ще бъдат засегнати много по-силно от икономическата криза, предизвикана от коронавируса и трябва да бъдат защитени, а председателят на комисията на ЕП по правата на жените Евелин Регнер призовава ЕС и държавите членки да увеличат подкрепата за жертвите на домашно насилие по време на кризата с COVID-19.
В България ситуацията не е по-различна. Полицията регистрира значителен ръст на издадените заповеди за защита от насилие.
Изолирани вкъщи с насилника. Такава е ситуацията по време на извънредното положение и няма как това да не доведе до ескалация на насилието. Утежняващи фактори са икономическата криза, страхът от безработица и бедност. Има и облекчаващи фактори като затворените кръчми и игрални зали. Но като цяло насилието вкъщи се увеличава, а на жертвите им е по-трудно да потърсят помощ при наложената изолация.
В такава ситуация продължава да работи най-активната в региона неправителствена организация, посветила се на защита на жертвите на насилие. Сдружение „Център Мария” има и най-много опит, така че преодолява ограниченията на изолацията било с мобилни екипи, консултации по телефон, емейл и всякакви други възможности, които дават съвременните средства за комуникация.
За кризата с вируса, икономиката и домашното насилие разговаряме с Людмила Цветанова - председател на УС на Сдружение „Център Мария” и с Донка Петрова, психолог – психотерапевт.
-Как неправителствена организация като „Център Мария”, която се издържа само от проекти, оцелява във време на извънредно положение?
-Времето на извънредното положение на пръв поглед въведе „извънредност“, но не и „оцеляване“ на неправителствената организация. Първоначалните тревога и страх бързо отстъпиха място на усещането за дълг и смисъл. Кризата, породена от COVID 19, настигна Център „Мария“ в изпълнението на проекти на територията на пет общини в областта. Изведнъж се оказахме пред предизвикателството да съгласуваме заложените цели и дейности със социално отговорното поведение, спазващо правилата и пазещо живота на клиентите. Заложени в логиката на проекта информационни срещи, групова работа, мобилна работа с домашни посещения, бяха отложени във времето или преструктурирани в индивидуални онлайн консултации или консултации на място при спазване на всички правила за хигиена, дезинфекция и пространствено отстояване.
-Има ли устойчивост и подкрепа за такива НПО-та в България, за да продължат да помагат на жертвите и в моменти на социална и икономическа криза?
- В условията на криза ясно пролича разликата между институционалната подкрепа и тази, за каузата. Фондове, управлявани от НПО, проявиха най-силната черта на неправителствените организации – гъвкавост и съпричастност и обединиха усилия да изведат и подкрепят непосрещнатите нужди, породени от кризата.
Тук е мястото да изразим специална благодарност към Български фонд за жените, който не само финансира дейности на организацията за жертви на домашно насилие, но и инициира проучване за последиците от кризата, с ангажимент - да бъде предоставено на донорски организации и дарители за бъдеща подкрепа.
Благодарение и на Фонд „Обединени срещу COVID-19”, Център „Мария” ще продължи да подкрепя пострадали от домашно насилие, посредством мобилна работа на територията на общината, като услугата ще се предоставя при спазване на мерки за безопасност на екипа и клиентите.
-Кои са най-големите предизвикателства за Център „Мария” в този момент? Какво ви тревожи най-много?
-Предизвикателство е да продължим да действаме в една почти парализирана система с категоричен фокус - коронавируса. На заден план за обществото остана недовършеният диспут за закона за социално подпомагане, за социалните услуги, предоставени от неправителствените организации, за домашното насилие. Спряха или ограничиха работа институции, училища, фирми. Въведе се ред навсякъде, непредполагащ динамиката и мобилността, с която сме свикнали в работата си. Хората се затвориха в домовете си. Тези, които се осмелиха да ни потърсят, започваха с думите: „Работите ли?“. Самите ние не знаехме дали работят и приемат клиенти кризисни центрове, приюти. Затрудни се работата ни по спешни случаи. Молба за незабавна защита може да се изпрати или получи от съда единствено по пощата.
И ВСИЧКО ТОВА ПО ВРЕМЕТО,
КОГАТО НЯКОИ ХОРА – ЖЕНИ, ДЕЦА,
ВЪЗРАСТНИ ХОРА, СА ЗАТВОРЕНИ
В ДОМА СИ С НАСИЛНИКА.
ТОВА Е НАЙ-ГОЛЯМАТА НИ ТРЕВОГА.
-Европейският парламент наскоро разпространи документ, свързан с насилието по време на социална изолация. Там се казва, че държавите от ЕС трябва да направят всичко възможно, за да защитят жените, които обикновено са първите жертви на икономическата криза и съответно на домашното насилие. Какво се прави в България по тази тема?
-Показателно е, че в условията на извънредно положение Съдът продължи да разглежда делата по ЗЗДН. В национален мащаб продължиха работата си по проблема неправителствените организации, националните и регионални телефонни линии за пострадали от насилие, както и възможности за онлайн консултации със специалисти. Засили се представянето им и активността им в социалната мрежа и медиите, превърнали се в основни канали за връзка между хората.
-Според вашия опит намалява или ескалира домашното насилие във времето на извънредно положение?
-За съжаление опитът на Център „Мария“ потвърждава наблюдаваната тенденция за
ЕСКАЛИРАНЕ НА ДОМАШНОТО НАСИЛИЕ
И ТО ПО ОТНОШЕНИЕ
НА ЖЕСТОКОСТ И БРУТАЛНОСТ.
Към нас се обръщат както бити жени, така и заплашвани и гонени от домовете си. По-голямата част от случаите са продължение на нездрави отношения на власт и контрол и отпреди кризата. Усещането на насилници, срещу които има заповеди за защита, е за безнаказаност в условията на извънредната ангажираност на полицията. Това също спомогна за наблюдаваното нарушаване на заповеди за защита. Има и примери в насока на затихване – затворени са казина и питейни заведения, намалени са средствата, които могат да се отделят за това.
-Кои са най-застрашени да станат жертви? Как децата понасят тотално променения им свят?
-Жертвите са същите – предимно жените, децата и възрастни хора. Не сме имали случай на мъж, обърнал се за помощ за спиране на домашно насилие в условията на социалната изолация. Може би е по-трудно признаването на такъв факт за силния пол. Факт е, че напрежението между четирите стени на дома ескалира при личностови диспозиции (хора с психични проблеми, психопатни структури, зависими от алкохол, с деструктивни семейни модели), връхлетели ги социални проблеми като безработица, безпаричие, изолация. Намалени са възможностите за отреагиране на това напрежение и по най-малкото съпротивлението се стоварва върху останалите членове от семейството.
Особено са уязвими децата в моментите, когато родителите трябва да понесат изцяло отговорността и тежестта на тяхното поведение, възпитание и обучение, без да имат възможност да разтоварят в социални контакти и ситуации извън дома. От друга страна, децата, затворени в рамките на дома, нямат възможност да изразходват енергията си, да общуват с други деца, да играят навън, да живеят привичния си начин на живот. Промяната винаги първоначално е свързана с процеси на напрежение и тревога.
ОСОБЕНО Е ВАЖЕН МОДЕЛЪТ НА ОТРЕАГИРАНЕ,
ЗАДАВАН ОТ РОДИТЕЛИТЕ,
ВКЛЮЧИТЕЛНО ПРИМЕРЪТ ИМ
ЗА ПРЕЖИВЯВАНЕ НА КРИЗАТА
И НА СОЦИАЛНАТА ИЗОЛАЦИЯ.
Когато родителите не са в състояние да изнесат тежестта на интензивния си контакт с децата, да организират конструктивно ежедневието им, общуването им, обучението им, се затруднява адаптацията и понасянето на изолацията от самите деца. А тяхната способност да отреагират и разреждат напрежението и тревогата е предимно през тялото – с активност, агресия, плач, нервност. Това повишава напрежението в родителите и се задвижва омагьосан кръг, който, ако не се прекъсне, може да доведе до актове на домашно насилие. Неслучайно, през тези седмици на социална изолация, имаше интензивна работа онлайн с родители, обърнали се за психологическа помощ за справяне със свои и на децата си затруднения.
-Как се отпушва напрежението, неизбежно трупано в този момент?
-Това „отпушване“ е много индивидуално и разнообразно, в зависимост от способностите на всяка личност да запълва ежедневието си със смислени и интересни активности, да не се поддава на отчаянието и скуката, да харесва общуването със семейството си, да цени миговете с децата си, да се вгледа и в себе си. Всъщност отвори се много време за дома, децата, партньора, близките, за любимите занимания. Много неща, които сме отлагали поради забързаното ни ежедневие, неочаквано се оказахме във възможност да свършим.
„ОТПУШВАНЕТО” Е СПОСОБНОСТ
ДА ВИДИМ В КРИЗАТА,
ОСВЕН ТРУДНОСТИ И ПРОБЛЕМИ,
И ВЪЗМОЖНОСТИ.
-Откъде идват проблемите в момента – от социалната изолация, икономическата криза, нарастващата безработица, неизвестността?
Проблемът е комплексен, изтъкан от всичките тези причини, еднакви за целия свят, и затормозяващи човешката психика. Няма как да е по друг начин, когато водещи са страхът, опасността, неизвестността, липсата на лимит във времето и яснота за справяне. Безспорно, загубата на работа е един от основните фактори при домашно насилие, тъй като това означава несигурност, разместване в семейната структура и йерархия, тревожност, гняв, безпомощност. Не бива да неглижираме и липсата на общуване, развиването на зависимости (алкохол, хазарт, наркотици), все потенциални фактори за ескалиране на агресия между партньорите.
-Имат ли възможности жертвите да потърсят адекватна помощ в този момент? Има ли нужда Горна Оряховица от Кризисен център, за който Общината кандидатства в момента?
-Разбира се. Всички институции и организации, ангажирани с проблема домашно насилие , при едни или други темпове и условия, работят. Неправителствената ни организация предлага ежедневна Открита телефонна линия (0618/2-21-81), на която може да се получи информация, съвет, да се предложи кризисна интервенция при акт на домашно насилие. Социалните ни работници и психолозите предлагат помощ, както по телефон и онлайн, така и на място. При спешна нужда оказваме подкрепа в цялостния процес на спиране на домашно насилие, включително с безплатна юридическа и психотерапевтична помощ. При нужда съдействаме в контакта със социални, общински, здравни институции, съд и полиция. При оценка на висок риск сме готови да търсим възможности за извеждане и скриване на жертвата.
В условията на извънредно положение много от Кризисните центрове и приюти в страната затвориха или ограничиха възможността за кризисни настанявания, което може да е определящо за развитието на случая и дори рисково за живота на жертвата. Липсата на Кризисен център на територията на нашата община е актуална тема през годините. Във времето на социалната изолация затворените областни градове, пътища, отдалечеността на подобни социални услуги, намалените финансови средства, затрудняват достъпа на нуждаещи се от нашата община.
-Какви, според вас, ще са дългосрочните проблеми, породени от кризата с коронавируса?
-Както комплексни са причините, така комплексни ще са дългосрочните проблеми, породени от кризата с коронавируса. 20-годишният ни опит показва, че домашното насилие е феномен, отразява начина, по който личността реагира на външни фактори, кризи и предизвикателства и възможностите й за решаване на проблеми. В ситуацията на глобална заплаха и социална изолация, всички сме изправени пред неизвестността. Специалистите на Център „Мария“ сме готови да посрещнем нуждите от социално-психологическо и юридическо консултиране по проблеми на домашно насилие, да оказваме психологическа и психотерапевтична помощ при родителски и детски затруднения, при проблеми в социалното функциониране и семейните системи, да работим на терен в отдалечените населени места.
-Как можем да си помогнем сами и къде да потърсим помощ, ако не се справим?
-Нужно е първо промяна в съзнанието на всеки човек и в обществените нагласи
БЪЛГАРИТЕ ВСЕ ОЩЕ СМЕ
ДОСТА ТОЛЕРАНТНИ
КЪМ ДОМАШНОТО НАСИЛИЕ
Все още робуваме на ценности, налагащи неравнопоставеност на мъжа и жената в семейството, възпитание чрез шамари, власт и контрол в партньорските отношения, ненамеса при актове на домашно насилие, което си е само личен проблем. Важна е готовността да се подаде ръка, ако близък или познат човек изпадне в подобни отношения. Може да е животоспасяваща, както емоционалната подкрепа, така и информацията за подобни центрове, като нашия, подпомагащи жертвите на домашно насилие.
Елена ВЕЛКОВА
Сдружение „Център Мария”
Горна Оряховица, ул. „Цар Освободител” №11, ет. 3
Тел. 0618/22181; 0888 139 136
Email [email protected]
www.centermaria.org
