Отец Зоран Мамучевски е предстоятел на храма „Свети Три Светители“ в Горна Оряховица. И в него, както и във всички останали храмове в страната, този Великден ще е различен. Дворът на църквата е разграфен с указателни ленти, осигурени са дезинфектанти, миряните се призовават да спазват дистанция помежду си, да са с лични предпазни средства, служенията са на открито...
На Велики вторник, в навечерието на Възкресение разговаряме с отец Зоран за силата на вярата в дни на изпитание, за какво ще възкръсне човечеството след пандемията и ще научи ли урока, който му се дава в момента.
-Какво преживява в момента човечеството, отче, това неговата Страстна седмица ли е?
-Този въпрос не съм си го задавал. Това, което виждаме, е една ненормалност на всичко, и то не само на национално ниво, а на глобално, в целия свят. Наистина може би сте права, че целият свят изживява своята Страстна седмица, целият свят минава по стъпките, по които Христос е минал, и дните, в които се намираме, събитията, които отново и отново съпреживяваме, затварянето, изолацията може би наистина са страданието, смъртта, предателството, поученията, които Той е давал, преди да пострада доброволно. Ние, хората, не можем да проумеем какво се случва, има едно объркване, едно смущение от това какво се случва. Виждаме примери от различни места. Имам чувството, че човек е объркан. Така че, да, правилно казахте – това е нашата Страстна седмица. Но нека не забравяме, че в неделята Христос възкръсна и победи смъртта. Така че може би в най-скоро време и ние ще възкръснем.
-За какво ще възкръснем? Ще съумеем ли да се обърнем към наистина важните неща – към доброто, семейството, вярата?
-Ние като свещеници виждаме страданието всеки ден, виждаме болестите, болката... Затова нас тази болест като че ли не ни плаши толкова – защото всекидневно се сблъскваме с това. Виждали сме смъртта, чувствали сме я. Знаем как мирише смъртта. Дали ще възкръснем за добро, дали ще се поучим от това, което преживяваме – това е въпросът, който всички си задаваме. Човешкото страдание трябва да преосмисли живота ни. Човек трябва да разбере, че материята не е вечна. Човек е вечен, защото душата му е безсмъртна, но ние сме смъртни и страданието, което преживяваме, трябва да ни научи да извлечем поука от същото това страдание. Но ако не променим нищо и единственото ни мечтание е да се върнем обратно при порока си, при живота, който сме живеели преди това, тогава е проблем. Защото точно тогава ще се изпълнят думите „Псето се връща на своята балотина“. Ние ще приличаме именно на това псе, катарзисът, който преживяваме, няма да има никакъв смисъл. Така че искрено се надявам, че ще излезем по-обединени, по-осмислени от това, което правим всеки ден.
Виждате как заради самоизолирането на хората природата се променя, как след това ще оценим общуването, което в момента нямаме. В целия наш забързан живот забравихме за човека до себе си, да оценим този човек и всеки момент, който живеем. Той не ни е даденост, а трябва да осмисляме всеки ден като последен ден. Наистина се надявам, че това ще бъде една поука за нас и ще излезем променени, по-обърнати към доброто.
-Трябва ли да се питаме защо ни се случва всичко това?
-Въпросът защо е може би най-неподходящият, на него няма да намерим отговор. Допущение, наказание – не мога да кажа нищо със сигурност защо е. Но със сигурност има цел и смисъл това, което преживяваме. Затова да задаваме въпроса защо е ненужно, няма смисъл да чакаме отговор. Така че нека се запитаме не защо, а как ще преминем и какво да направим след това.
-Как бихте отговорил на въпроса как?
-Зависи. Ако говорим за лично – всеки един от нас трябва да се постарае в тези моменти да отдели повече време за семейството. Сега, затворени в дома, може да наваксаме изгубеното време, да опитаме максимално да се посветим на това. Като общество как да преминем – като бъдем наистина хора дисциплинирани, спазващи препоръките, с лична отговорност към всеки един от нас и същевременно да не забравяме важните неща.
Напоследък много често се чува призивът „Затворете църквите!“. Но да затвориш църквата е като да затвориш болницата. Болницата е нужна, защото трябва да лекува тялото. Но и тази болест ще отмине, ще дойде нова, зад всеки ъгъл ни чакат болести. Но ако не се погрижим за душата – какво остава? Затова призивът „Затворете църквите!“ е равнозначен на „Затворете болниците!“. Църквата е лечебница. Аз лично виждам в това време на изпитание хора, които идват, защото не могат, без да дойдат. На служба призовавам, особено възрастните хора – стойте си вкъщи, не идвайте. Казват ми – добре, няма да идваме. И в неделята ги виждам дошли. „Отче, мен ме изгаря да стоя, имах нужда да бъда на литургия. Не мога да стоя вкъщи като знам, че тук се служи литургия“. Затова разбирам хората, затова трябва да сме отворени. Разбира се, със спазване на всички предписани мерки. С чисто сърце мога да кажа, че в църквата се спазват много по-добре мерките, отколкото на други места – хипермаркети, строителни маркети, пазари...
-Имате ли усещането, че като цяло се прави опит да се насади неприязън към Църквата?
-Не мислех така и все се опитвах да се убедя, че това не е атака срещу Църквата. Казвах си – да, хората в момента не мислят, реагират инстинктивно... Но в последните дни се убедих, че има много силна и злостна кампания и в един момент виждаме даже не атака, ами хула – как хулят, как богохулят, обиждат, псуват дори с най-грозните думи, които могат да се използват. Забравяйки, че ние също сме на фронтовата линия, че също се молим за българския народ и тази болест да ни отмине. Вчера си го мислех, гледайки статистиката – България от всички православни страни е с най-малко заразени и единствено България не е спряла службите и хората не са спрени да идват в храма. Гърция, Румъния, Македония – всички са или с ограничения църквите да са само със свещеници, без хора на службите, или изцяло затворени църкви. И виждаме как там всекидневно растат случаите. А в България, Слава Богу, не се вдигат рязко. Искрено се надявам и вярвам, че ще излезем с най-малкото страдание. Нека хората не забравят, че може би това, че не спряхме литургията, молитвите, които отправяме, е може би знак. И дай, Боже, да бъдем помилвани като народ и да преодолеем колкото може по-лесно всичко това.
-Вие лично за какво се молите напоследък?
-Винаги се моля по един и същ начин. Преди всичко благодаря, моята молитва винаги е благодарствена. Благодаря за това, което ми е дадено, което имам, за всеки един момент, който живея. На Велики понеделник си спомнихме за притчата за неплодната смокиня, при която Христос отива и казва, че всяко дърво, което не дава плод, ще бъде отрязано. Моля се да не бъда като тази смокиня, моля се всеки ден да давам плод, всеки ден да умножавам талантите си, всеки ден да се старая. Моята молитва е именно това – всеки ден да дадем добри плодове, да допринасяме и да благодарим на Бога, че сме живи. Моля се и за отминаване на тази зараза, която опустошава в момента. В тези моменти молитвата е още по-усърдна, дай, Боже, да бъде чута и Бог да погледне милостиво към човечеството.
В навечерието на Възкресение искам да кажа на хората да не се страхуват. Да не се притесняват. Христос ясно е казал, че ще чуваме думи и слухове за войни, за зарази, за епидемии, за братоубийствени войни, ще чуваме всичко това. Но не се смущавайте. Дръжте вярата си. Защото не трябва да се страхуваме от това, което ще дойде. Като християни знаем, че смъртта за всеки един ще дойде. Но трябва да се страхуваме за това какъв отговор ще дадем на Твореца си за делата, които вършим. Затова не се страхувайте, спазвайте предписаното, имайте лична отговорност един към друг и същевременно не забравяйте вярата. Не забравяйте, че в тези моменти още по-силно трябва да усилим молитвата си и още по-силно да се стараем да бъдем единни. Да запомним, че сме нищо без Бог, без Неговата помощ и закрила.
Биляна МИЛЧЕВА
