Тази криза ще е изпитание за много фирми. Истината е, че ще има много фалити, а след края й ще има пренареждане в икономиката, казва един от собствениците на най-големия производител на печки и камини у нас „Прити” ООД - Евгени Иванов, в коментар за последствията от епидемията за горнооряховския бизнес.
Той всъщност е сред малкото по-оптимистично настроени местни бизнесмени, които вярват, че най-трудното ще е до средата на май, а след това нещата ще тръгнат по-добре. Повечето от колегите му в бизнеса са по-близо до отчаянието отколкото до оптимизма. Обединява ги и скептичното отношение към плановете за държавна помощ - те не вярват, че държавната подкрепа ще стигне до тях.
Кои са пострадалите от кризата? Това не са само тези, чийто бизнес беше затворен директно с извънредните мерки. На практика всички без аптеките и хранителните магазини са силно ощетени. Нас не са ни затваряли, но не можем да реализираме продукцията си. Спряха поръчки, доставки, плащания. За март нямаме и един лев приход, обяснява шефът на най-голямата шивашка фабрика в Горна Оряховица – „Аполон” Димитър Димитров.
90% от работниците на фирмата са в неплатен отпуск. Работи едно малко звено, което шие маски. На първо време мярката е за две седмици. Но едва ли ще се приключи само с това.
Шивашката промишленост е един от стълбовете на горнооряховската икономика и в същото време една от първите жертви на световната криза. Блокирането на търговията не само в България, но и в целия свят се отразява върху производителите. В момента е хаос, никой не може да прогнозира какво ще стане в следващите седмици, коментират и други колеги на Димитров.
В момента всички в бранша шием маски и до седмица ще залеем пазара. След това не знам накъде. Работниците ни са най-ценното нещо, което трябва да спасим, но наистина не знам какво ще стане, не крие, меко казано огромното си безпокойство, собственикът на „Аполон” Димитър Димитров.
Казвам си, че най-важното е да сме живи и здрави, но всъщност съм на предела на възможностите си. Ако това нещо продължи и през лятото, не знам какво ще правим и дали въобще ще можем да направим нещо, споделя Елица Гавазова от комплекс „Амбарица”. Тя има добър поглед върху хотелиерството и ресторантьорството и не може да прецени кой от двата бизнеса е по-зле. Заведенията бяха първите жертви на социалната изолация, с която трябва да се пребори епидемията. Там бизнесът е тотално блокиран. Но хотелиерството в момента е голямата мъка, защото от обявяването на извънредното положение насам собствениците нищо друго не правят освен да връщат пари за отпаднали резервации. Никой не желае да си отложи почивката и да ползва ваучер за по-късен период. Всеки си иска парите и натискът върху финансовата стабилност на фирмите е много голям. Първо отпаднаха всички резервации за Великден, започват вече да се изтеглят майските, вероятно и юнските. Имахме пълен сезон за това лято, а сега може да се окаже, че ще е нулев. Ако продължи и през лятото, не знам какво ще правим, казва Гавазова.
И никак не е оптимист, че скоро ще се обърне кривата, защото си дава сметка, че хората още дълго време ще са изплашени и нито финансово, нито емоционално ще им е до почивки.
В бранша вече започват съкращенията. Много колеги пращат хората си на борсата. Още не сме решили какво ще предприемем, но като че ли се надяваме на чудо, казва Елица Гавазова. Чудото обаче не е държавата. Това, което се говори като възможности за помощи, е направено за големите в бранша. За малкия и среден бизнес ще е много трудно да стигне до държавната подкрепа. Браншовите ни организации се мъчат нещо да направят, но не съм оптимист. Още повече като слушам парламентарните дебати по темата. Те вместо да направят анализ на ситуацията, се впускат в обичайните партийни караници. Никак не е оптимистично, признава Елица Гавазова.
Работим нормално, като се съобразяваме с изискванията за действия в период на пандемия. За нашите хора това е своеобразен стрес тест. Засега всички спазват трудовата дисциплина и хигиенните норми. Но колапсът, в който се намира световната икономика, няма как да не се отрази и на нас, коментира един от собствениците на „Прити” Евгени Иванов.
Фирмата все още успява да изнася от своята продукция и то до страни, силно засегнати от вируса. Тази седмица е заминал камион за Италия дори. Имали са износ за Турция, Чехия, предстои за Полша и Германия.
Истината е обаче, че очакваме намаляване на европейските поръчки. Това няма как да не се отрази на фирмата, колкото и да сме свикнали с периодичните кризи на пазара, смята Иванов. Една от мерките за предпазване на дружеството от влизане в по-сериозна криза ще бъде издърпването на платения годишен отпуск за работниците по-рано. По традиция всички в „Прити” прекъсват работа по едно и също време през лятото. Този път ще бъде по-рано тази пролет.
Едно от хубавите неща на тази ситуация е, че ще се види колко важна е индустрията за държавата. Производството заема едва 20% от икономиката на България и сега е моментът да се оцени колко важен е този сравнително малък дял.
В нашия сектор - производство на отоплителни уреди на пелети (пелетни камини и котли), има един скрит коз, с който държавата може да помогне да се запазят работните места. Това са европейските програми за чистотата на въздуха чрез подмяна на отоплителните уреди. Но дали е възможно и изпълнимо да се използва този коз в този момент, не мога да кажа. Мога да споделя, че ние имаме готовност да увеличим капацитета си и да произведем няколко пъти повече, отколкото произвеждаме в момента, смята шефът на „Прити”.
Евгени Иванов е сред малкото оптимисти, които вярват, че най-голямата криза ще отмине след средата на май. Но си дава ясна сметка, че преминаването на епидемията няма да оздрави икономиката веднага. Истината е, че кризата ще е изпитание за много фирми. И не всички ще успеят да го преминат. Но пък, ако не съм оптимист за нашата фирма, защо въобще да се занимавам с бизнес, коментира Евгени Иванов.
И докато големите дружества все пак имат някакви основи и евентуално резерв да изтърпят два месеца криза, какво се случва с малките – с баничарниците, които не могат да продават банички, с малките ресторантчета и кафенета, с магазинчетата, които вече затварят не защото им е забранено да работят, а защото никой не влиза и само трупат разходи. Какво се случва със самоосигуряващите се – адвокати, проектанти, хора със свободни професии, за които месецът започва с плащането на 200 лева осигуровки, отделно данъци, наеми, ток, консумативи – грубо около 500 лева преди да са изкарали и един лев в офисите си, в които също никой не влиза. Тях пък държавата въобще не си ги слага в сметките. Явно по логиката, че след като са се осмелили сами да излязат на свободния пазар, трябва да се оправят както намерят за добре.
Животът е по-важен от парите. Повтарят го вай-често държавните чиновници, които всъщност са единствените спокойни за доходите си. Само че има и една друга сентенция – единственото нещо, което е по-силно от страха, е гладът. Дали ще тестваме и тази мъдрост?
Елена ВЕЛКОВА
--135.jpg)
--135.jpg)
