Общество

Габриела Панайотова от Горна Оряховица е най-добрият студент във Варна за 2019 г.

  05:19, 23 Feb 20
Габриела Панайотова от Горна Оряховица е най-добрият студент във Варна за 2019 г.

Габриела Панайотова е печелила много награди, но казва, че признанието на Община Варна, която в края на миналата година я отличи като най-добрия студент в хуманитарните науки, е най-ценна. Защото, за да я получи, е кандидатствала с всичко, което е постигнала в последните шест години. А то никак не е малко и дългият списък от постижения на Габриела, която тази година завършва висшето си образование, я правят един от най-перспективните млади медици. Но, по всяка вероятност, тя няма да се развива в България, а ще се нареди сред десетките български лекари, избрали кариера в чужбина. По-доброто заплащане далеч не е единствената причина за това изтичане на кадри. Всъщност по-лесно е да започнеш специализация в чужбина, отколкото в българска болница, обяснява Габриела. И въпреки изтичането на лекари, българската система продължава да бъде пълен хаос, който демотивира младите хора и не им дава никаква перспектива.
Габриела осъществява детската си мечта да стане лекар последователно в продължение на много години. Още в първите училищни класове знае какво иска и планира отрано бъдещето си. До 7 клас учи в СУ „Вичо Грънчаров”, след което кандидатства в ПМГ – Велико Търново с профил „Биология и химия”. Имах най-добрите преподаватели в тая област и на тях дължа много за добрата си подготовка, казва Габриела. Въпреки че е наясно със себе си и знае, че биологията и химията са й най-важните предмети, заляга усърдно над всички уроци, особено над езиците. В крайна сметка завършва със „Златна значка” на ПМГ и получава наградата на кмета Даниел Панов за отличен успех през всички години в гимназията.
С отлична оценка от Националната олимпиада по химия, тя получава покани от много университети и може да избира. Още на предварителните кандидат-студентски изпити си гарантира място, в който университет пожелае. Тя избира Медицински университет - Варна. Изборът изглежда малко странен, но си има логично обяснение. Заради морето, първо се смее Габриела, но после обяснява, че и този избор е направила не заради емоцията, а след внимателно проучване. Проучих много информация за медицинските факултети и реших, че Варненският се развива най-бързо, има най-много иновации в обучение и дава много възможности на студентите си за международни практики и обмени. Морето, разбира се, също е важно, но на практика нямах много време да му се радвам през тези шест години, обяснява бъдещият медик.
Заляга здраво над ученето, но заедно с това участва активно в студентския живот. Още в първите години става член на Студентския съвет. Била е председател на Варненския клон на Асоциацията на студентите медици в България и зам. председател на националното ръководство на АСМБ. През 2018 г. участва в Генералната асамблея на Международната федерация на студентите медици в Египет. Междувременно преминава през много обучения и е обучител към Международната федерация на студентите медици. Провеждала е обучения за правата на човека и медицинското образование в много страни. Последно е била в Загреб на среща за обществено здраве в страните от Балканския регион.
Заедно с това се включва и в кампании като „Болница за плюшени мечета”, с която студенти се опитват да помогнат на най-малките пациенти да преодолеят страха си от белите престилки.
Участвала е в няколко международни обмени, които й показват колко различно може да бъде отношението към медицинското образование и изграждането на младите лекари.
За първи път влязох в операционна като част от екипа в Шчечин, Полша. Не само че ни позволяваха, дори настояваха да сме там. Звънели са ни посред нощ, за да наблюдаваме трансплантация. Въобще идеята беше, че още като студенти бъдещите лекари трябва да имат възможност да участват в операции. Това, за съжаление, при нас го няма, споделя Габриела.
Обучението в България изостава и технологично. Габриела е имала възможност да сравни какви възможности имат колегите й в Турция и твърди, че те са на светлинни години пред нас. Била е в симулационен център за обучение на студенти към клиника в Истанбул, където има два робота Да Винчи, които се използват само за обучение на студенти.
Там бъдещите медици имат възможност да тренират върху специални манекени, които са изключително точно копие на човешкото тяло и илюзията за реална среда е почти пълна. В Турция влагат изключително много средства в медицината и в изграждането на бъдещите лекари, обяснява младата жена.
В Санкт Петербург пък видяла една съвсем различна здравна система. Там общо взето като че ли се върнахме 30 години назад. Нашето поколение няма лични спомени, но от това, което са ни разказвали, така е било в България преди 1989 г. Въпреки това беше много интересно преживяване за нас, запознаваш се с нещо съвсем различно от това, с което си свикнал, разказва горнооряховчанката.
Един от обмените може да се окаже съдбовен и да предопредели бъдещето й. Прекарала един месец в Мадрид и още като слязла от метрото първия ден, знаела че ще й е трудно да си тръгне от този град. Била единствената българка в група от четирима студенти от различни държави. Това пък й дало ново самочувствие, че може да се справя сама в чужда държава. След завръщането си започнала да учи испански и планира да кандидатства за специализация на Иберийския полуостров.
Заедно с обучението Габриела развива и научна дейност и е участвала в много конгреси. Редовен участник е в Международния конгрес на младите учени в София и миналата година взела трето място на една от постерните сесии.
С приятел - студент във Висше военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“, работят по темата „Начални прояви на депресия и тревожност при морските кадри”. Двамата продължават да работят по темата, като идеята им е да издадат ръководство, което да се ползва от морските фирми за подобряване на условията за моряците и в същото време за повишаване на ефективността им на работа.
Със същия колега участвали и в студентска конференция с главна тема космонавтика и суборбитални полети, организирана от Европейската космическа агенция (ЕСА) в Париж. Варненският екип стъпил върху идея, представена на предишно издание на състезанието, за космическо летище за суборбитални полети, като я доразвили в частта за медицински център. Направили 3D визуализации на своя медицински център и дори прототип на костюма, с който ще пътуват космическите туристи. В състезанието участвали над 100 отбора от цял свят, като само 15 били поканени на финала във френската столица, а в направлението „Космическа медицина“ се конкурирали с други 3 отбора. Те били единствените от България.
В крайна сметка логично идва и признанието на Българския лекарски съюз, който отпусна годишна стипендия на Габриела Панайотова за отличния й успех и добрите езикови умения. Тя владее английски и немски, а сега напредва и с испанския.
Признанието пък на Община Варна е като обобщение на целия труд през шестте години, прекарани в морската столица.
Само че шестте години са минали изключително бързо и младата жена е изправена пред най-голямото препятствие за младите лекари – да намерят начин за специализация.
Габриела мечтае да е хирург. За хирургията трябват не само знания и умения, трябва да ти е заложено, да си сръчен, да можеш да виждаш цялостно нещата. За мен хирургията е съвкупност от медицина и изкуство, казва младият лекар. Другото, което й е много интересно е съдебната медицина, заради ролята на лекаря в съдебния процес и раздаването на правосъдие.
Но жена да стане хирург в България е повече от трудно. Професорът ни в Полша изключително много държеше в екипа му на всяка операция да има жена. Той казваше, че женските ръце са по-фини и въобще че жените си имат определени предимства. В България обаче жените въобще не са добре дошли в операционната зала и на практика жените хирурзи се броят на пръсти, споделя Габриела.
Специализацията в България по желаната специалност е изключително трудно нещо. Всъщност въобще да специализираш е изпитание. Системата е пълен хаос. Правят се непрекъснато промени, в резултат на които завършващите тази година въобще не знаят по какъв ред ще кандидатстват за специализация. Липсата на информация и на някаква предвидимост е най-лошото. Миналата година се предложиха нови правила, впоследствие се правиха някакви промени, но в момента ние не знаем какво ни предстои. Според мен, когато се правят промени, те трябва да се отнасят за випуска, който тепърва ще кандидатства медицина, а не за този, който вече завършва, смята Габриела. Според нея ще й е по-лесно да кандидатства за специализация в Испания, въпреки трудния изпит. Там младите медици полагат изпит върху всичко изучавано през годините и според събраните точки, могат да кандидатстват за специалности. Най-търсените – като офталмология и дерматология например, могат да изберат само събралите най-много точки. За хирургия и гинекология, които са трудни специалности и по-рядко се избират, са достатъчни и по-малко точки. Като процес не е лесно, но поне знаеш какво се иска от теб и какво трябва да направиш, за да успееш, обяснява Габриела.
Другата причина младите лекари да напускат е, че попадат в друга среда. Не е толкова до апаратурата, а до манталитета. В Мадрид видях съвсем различни отношения между хората в екипа и между пациенти и лекари. При нас често медицинските сестри се третират като по-долна категория специалисти, докато там това го няма. В един екип студентът може да обсъжда на равна нога с професора съответния здравен казус. Различно е и отношението към пациентите и съответно тяхното към лекарите. Пък и е помислено за спокойствието на медиците. В Спешното, където бях, имаше непрекъснато дежурство на двама полицаи. Дори и да няма инциденти, това те прави по-спокоен, разказва Габриела.
Така че не са само парите, не е само техниката водещият мотив за младите хора, които търсят мястото си извън България. Нещата са сложни особено за младежите от провинцията. Габриела се радва на идеята за фонд, който да подкрепя младите лекари в Горна Оряховица, искрено се надява горнооряховската Болница да успее, но едва ли ще се завърне някога тук. Първо заради неуредеността в процеса на специализация, второ защото тук вече няма своя среда. Омагьосаният кръг в малкия град, който няма какво да предложи на амбициозни и талантливи млади хора и постепенно се обезкървява точно откъм най-качествените си деца, които биха могли да променят ситуацията.
Елена ВЕЛКОВА


Ключови думи
Габриела Панайотова