Аляска и Нова Зеландия са най-добрите места за живеене. Но не са нашите места. България си е България с всичките й недостатъци. Въпреки тях винаги ще се връщаме тук, към момента дори сме се установили трайно.
Признанието прави с усмивка пианистът Аспарух Бойлов. През последните години той почти не се е задържал в България. Щастливо събитие, което очакват със съпругата си Кристина обаче, ще ги накара да останат за по-дълго у нас. И то във Велико Търново, откъдето е Кристина и където Аспарух вече се представи ударно в арт средите и пред публиката.
Успешен се оказа иначе фаталният за някои петък, 13 декември, за Аспарух. Тогава той направи дебютното си за търновска сцена участие. Мястото бе „Арте“, а другият главен действащ на вечерта бе 100-годишен бял роял. На точно този роял Аспарух показа защо името му е уважавано и сред ценителите на качествената музика, и в професионалните среди - атрактивният музикант е работил с инструменталисти от „Бродуей”, свирил е с пианиста на Франк Синатра, саксофониста на Рей Чарлз, а концертирайки е обиколил половината свят.
Аспарух Бойлов е от Ямбол, с музика се занимава цял живот. Когато е на около 7 г. за пръв път сяда пред пианото. Тази среща се оказва съдбовна за Аспарух, защото продължава вече близо 30 г.
Той завършва Музикалната гимназия в Стара Загора, по-късно и Музикалната академия в София с поп и джаз пиано. След дипломирането си прекарва около 2 г. в столицата, след което заминава за Мароко. Следващите 4 г. посвещава на работата си в хотел в Маракеш, където форматът на участията е пиано плюс саксофон. После идва известна пауза, през която се прибира в София, после заминава за Аляска. Точно там е другата съдбовна за Аспарух среща – с Кристина.
Отнесе ми главата още като я видях. Трудно ми е да отговоря как първо погледнах на нея – като на жена или като на артист. Май беше едновременно. Но когато я чух да пее, бях сигурен – тя е, признава Аспарух.
Привличането се оказва взаимно и Аспарух и Кристина стават партньори не само на сцената, но и в живота. Първоначално опитали да работят с група, но нещата не потръгнали. Затова се кръщават „Sunshine Duo“ и продължават напред само двамата.
Нещата ни се получават от раз. Името на дуета ни всъщност обрисува живота ни. Казвали са ни, че на сцената изглеждаме заедно, във всеки смисъл на думата. Сигурно затова музиката ни се случва по правилния начин. Кристина е слънчева, не би могла да остави безучастен никой, който я чуе, твърди Аспарух.
Постепенно се налагат и предложенията за участия не закъсняват. Американска круизна компания ги наема и двамата се качват на кораб. Стигат до Аляска, Мексико, Белийз, Хондурас, най-дълго са в Карибския басейн. После с норвежка компания стигат отново до Аляска, по-късно до Нова Зеландия...
Много се вълнувах преди пътуването до Нова Зеландия. Фен съм на „Властелинът на пръстените“ и нямах търпение да видя наистина ли нещата там са такива, каквито изглеждат във филма. Знаете, част от сцените са снимани в Нова Зеландия. Какво да ви кажа – точно така си е всичко и в действителност, разказва Аспарух, и допълва, че съвсем същото като във филма си е и кафенето от „Казабланка“.
Всъщност Нова Зеландия и Аляска са местата, на които се връща с удоволствие. Казва, че там всичко е чисто, подредено, придодата е невероятно красива. Сигурно защото е почти непокътната, предполага музикантът. Не толкова приятни според него места пък са Аржентина и Бразилия. Дори Манхатън, по който толкова хора се превъзнасят.
В Аржентина и Бразилия престъпността е нечувана. Бяха ни предупредили дори да не си помисляме да кривваме от централните улици. Там за нищо могат не само да те ограбят, но и да те убият. Имат даже такъв израз – пари за ограбване. Това са дребни суми, които носиш в себе си и ако те нападнат евентуално би могъл да се откупиш с тях. В Манхатън пък е абсолютна кочина, толкова мръсно място не бях виждал. Просяците са навсякъде, споделя още от спомените си Аспарух.
Несъзнателно той прави сравнение между публиката в различните точки на света. Опитът му показва, че в САЩ например хората продължават да очакват от един музикант да им изпълни „Бийтълс“, Елвис Пресли, Джери ли Луйс, въобще класиката. Но и парчета от 70-те и 80-те години, съвременен поп... Адел и Бруно Марс са предпочитани, споделя Аспарух. Споделя и друго – че там все още много се танцува по двойки.
Тези черти на америкаската публика му допадат, но като цяло не харесва тамошния натюрел. Тук, в България, ще те напсуват и ще си наясно какво мислят за теб. Докато там са любезни до лицемерие, признава Бойлов. Хубавото е, че не ни дискриминират. Ако си отворен към хората, ще те приемат. Между другото това е едно от нещата, на които ме научи Кристина – да се отворя към другите, към света, смее се пианистът.
Не разбира още нещо от задокеанските нрави – неистовата борба за надмощие. В САЩ конкретно конкуренцията е придобила някакъв изроден вид. Там всичко е на всяка цена. Като почнеш от най-дребното – да внимаваш как изглеждаш, как говориш, да внимаваш да не обидиш някой..., и стигнеш до същността на отношенията. Всичко е състезание. Може би техният начин на живот е правилният, но не е моят. И при нас има идиотщини, но са си нашите идиотщини, често обича да казва Аспарух.
Въпреки солидния опит, който има на сцена, той все още се чувства леко неловко преди участие. Най-ужасният му спомен в това отношение е от Мароко, където трябвало да свири с тамошен оркестър. Наистина нямах търпение да приключи. Изобщо не бяхме на едно ниво, беше истински кошмар, спомня си Аспарух. С Мароко е свързан и друг негов спомен – за 3-часово участие, което си е истински рекорд. По принцип по договор трябва да свирим по 45 минути и после да починем преди следващите 45 минути. Това важи особено за певците, тъй като едно по-продължително натоварване на гласните струни може да е фатално, обяснява Бойлов.
Сцената обаче го среща и с много стойностни хора. Като контрабасиста Зак Сапунор, който по онова време свири на Бродуей. С Аспарух имат няколко джемсешъна, но не това е най-ценното от познанството им. Изключителен човек, щастлив съм, че още поддържаме контакти, казва джазменът.
Голямата му мечта е да създава филмова музика. Все още няма самочувствието да представи свое произведение, но непрекъснато следи как се развива това изкуство в световен мащаб. Радва се, че вече има добрия български приемр и в тази ниша от филмовата индустрия. Георги Стрезов не спира да се доказва като много добър композитор, бих искал да го познавам лично, споделя Аспарух с увереността, че и тази крачка ще направи някой ден.
Колкото до собствния си талант на композитор Бойлов е реалист – все още е в началото. Но пък дори и да не се получат нещата, ще продължи да го прави макар и само за удоволствие и за да задоволява потребността си да създава своя музика.
Как бих композирал и изсвирил Кристина ли? Като ураган. В мелодията ще има заря, патос, красота. За Велико Търново бих създал най-красивата пиеса. А Коледа е носталгия. Тогава много хора остават разочаровани, защото падат от висотата на собствените си очаквания. И тогава най-ярко си дават сметка какво им липсва, споделя Аспарух в навечерието на Рождество.
Във Велико Търново Аспарух работи с популярния местен музикант и мениджър Петко Савов. Бойлов репетира и за клубната сцена с всички певици, които Петко Савов менажира. В съвместните планове са излизане на сцена още с победителката в „Гласът на България” Стелияна Христова, с оперния тенор Момчил Караиванов, младата търновска звезда Християна Цветкова, както и с живата легенда на пиано бар култура у нас - певицата Мирела Величкова.
Биляна МИЛЧЕВА
