Туристическата хижа на Царевец, която посрещала големите градски тържества
На Никулден, в памет и прослава на св. Николай Мирликийски у нас с удоволствие празнуват имениците и техните близки, банкерите, търговците, моряците, кираджиите, ловците, воденичарите и... момите за женене.
Преди десетилетия старостоличани очакват с особено вълнение патронния ден на властелина на моретата, реките, езерата и целия подводен свят. Този факт съвсем не е случаен. Любопитно и интересно е да се отбележи, че до 40-те години на миналия век името Никола е сред най-популярните в града и региона. Освен това Велико Търново се отличава с наличието на много банки и търговски кантори, с откриването на Търговска гимназия, изграждането на дружество “Морски сговор” и местен клон на Българския търговски съюз. А и по времето на дългите коледни пости вкусно приготвеният шаран по стара и изпитана търновска рецепта, предавана от поколение на поколение, и поливан обилно с искрящите сухиндолски и лясковски вина се очаква с нетърпение от всички боляри, независимо от това дали в семейството има или не представител, носещ с гордост и достойнство името Никола, Николай, Ненко, Кольо...
Според публикации в местния периодичен печат и спомени на търновци, през 1929 и 1934 година старостоличани изживяват едни от най-вълнуващите до преломната 1944 г. никулденски празници. Историчката Тодорка Недева е събрала традициите в отбелязването им преди десетилетия.
Преди 76 години църквата „Св. Никола”, един от шедьоврите на именика в този ден Кольо Фичето, става обединителен център на празненството. В изпълнения до краен предел с граждани и ученици храм архимандрит Антоний отслужва тържествен молебен за здраве на покровителстваните от светеца именици, както и за цялото население. В прочувствена реч той разказва за делата на св. Николай и призовава присъстващите към повече любов и благотворителност по време на коледните и новогодишните празници: „Нека да не забравяме, че много наши братя и сестри изнемогват, не са в състояние да посрещнат светлите Христови дни, затова нека им помогнем!”.
Спазвайки традицията, след молебена членовете на великотърновското дружество на Българския търговски съюз се отправят на тържествен обяд в несъществуващата вече туристическа хижа на Царевец.Там техният председател Никола Досев ги поздравява с патронния им празник. Приветствие поднасят още директорите на Народната банка и Търговската гимназия, главният инспектор на труда. По време на обяда се заражда идеята всяка следваща година местното дружеството на Българския търговски съюз да осигурява по един шаран на девет бедни търновски граждани, в чиито семейства има именик, но за съжаление историята мълчи относно изпълнението на благородната инициатива. Затова пък според спомените на един от участниците присъстващите „старателно събират кръстатите кости, някои си ги увиват в чисти кърпички, а други ги заравят след вечерята на тайно място на Царевец, за да не ги урочасват конкурентите и да им върви в работата”.
В празничния Никулден на далечната 1929 година кметът на Велико Търново Владимир Даскалов не успява да присъства на “търговския” празник в историческата крепост, тъй като е принуден да замине по спешни общински дела в столицата. Вместо извършването на магически ритуали, той използва случая, за да се срещне със старостоличанина ген.-майор Никола Бакърджиев, станал през януари същата година военен министър. Градоначалникът изпълнява възложеното му от търновци приятно поръчение и предава сърдечните им землячески поздрави за имения му ден. Като дар от града на Асеневци кметът връчва протокола, с който Общинският съвет обявява бившия началник на Търновския гарнизон и настоящ министър за Почетен гражданин. „Това е най-скъпият никулденски, коледен и новогодишен подарък, който съм получавал, особено затрогващо е, защото е от моя роден град. Горд съм, че именно на Никулден съм почетен с такава висока чест! Никога през живота си няма да забравя този ден, обединил личния ми празник с уважението на моите скъпи съграждани!”, ще каже по-късно Никола Бакърджиев при среща с великотърновци.
Болярите си спомнят с особено умиление и Никулден на 1934 година. Градът е обхванат от празнично настроение. Учениците от реномираната Търговска гимназия начело със знамената и оркестъра си дефилират по улиците на старата столица на път за храма „Св. Никола”. Ведрото им настроение и стройни редици впечатляват гражданството: „“Ето от такива младежи има нужда Отечеството ни”, със задоволство коментират великотърновци. В същия ден следобед салонът на читалище „Надежда”, „празнично украсен и добре отоплен”, се оказва тесен да побере гражданите, дошли да гледат драмата в три действия „Станчови ханове” от Ст. Савов. Изпълнението на учениците от Търговската гимназия е великолепно. „И този път те дадоха една съвършена игра, от която публиката остана крайно доволна”, обобщава впечатленията на старостоличани общинската преса.
На следващия ден като хора, умеещи да се веселят, но и здраво да работят, великотърновци придават делови финал на празника със сказката: „Нашите финансии”. Тя се изнася от председателя на областната Сметна палата пред търговското съсловие в града, както и пред многото граждани, проявили интерес към актуалния и днес проблем за парите и тяхното обращение.
Едни от най-заслужилите
търновци в миналото носят името Никола
Това д-р Никола Савов Пиколо (1792-1865 г.) - първият български учен-енциклопедист; Хаджи Николи Хаджидимов Минчев (1826-1892 г.) – известен търговец и участник в борбата за църковна независимост; Никола /Нено/ Тодоров Странджата (1834-1876 г.) - деец на националноосвободителното движение и герой на Вазовата повест „Немили-недраги”; Никола Я. Златев (1836-1916 г.) - инициатор за създаването на ловното (1884 г.) и есперантско (1891 г.) дружество в града; Никола Атанасов Живков (1847- 1901 г.) - публицист, поет, драматург, автор на „Шуми Марица”, основател на първата детска градина в България; Никола Хаджиславчев (1864-1925 г.) - създава една от първите модерни пивоварни фабрики в България (1891-1892 г.); Никола Христов Габровски (1864-1925 г.) - основател на Българската социалдемократическа партия. И още много други бележити търновци с името на светеца, сведения за които се съхраняват в Регионален исторически музей - Велико Търново.
Ана Райковска
