За първи път такова „европейско” тържество като коледен благотворителен бал се провел в салона на читалище „Надежда”. То било организирано на „фаталната” дата 13 декември 1903 г. от настоятелството на търновското туристическо дружество „Трапезица”, което започва да налага тази мода. Този коледен бал бил все още твърде далеч от стила и изискаността на подобни светски прояви. Въпреки прокрадващия се тук там провинциализъм в облеклото и обноските, стремежът към усвояването на новото, към все по-силно налагащия се в страната beau – monde, е очевиден, разказва Тодорка Недева от отдел „Нова и най-нова история” в Регионалния исторически музей – Велико Търново. Най-важен обаче е фактът, че участниците събират 173.85 лв., като сумата се използва за родолюбиво начинание – благоустрояване и залесяване в района на Руския паметник, намиращ се на хълма Света гора. Особено впечатляващ е зимният бал на Туристическото дружество през 1905 година. Тогава настоятелството решава „цел на бала, който ще дадем, да е залесяването на р. Янтра с тополи, орехови дръвчета.” Събитието остава в историята и с факта, че на него за първи път в изпълнение на военния оркестър при Търновския гарнизон звучи туристическият марш „Балкани” по текст на Кирил Христов и музика на Иван Константинов. Оттогава насетне зимните балове се превръщат в ежегодна и очаквана с радост от старостоличани традиция, а набраните средства продължават да се използват за благоустроство на града и околностите, за поддържането на историческите паметници и тяхното популяризиране, за създаването на благоприятни условия за пребиване на българските и чуждестранни гости. Така например, събраните пари през 1906 г. отиват за отпечатване на подготвяния от туристическото дружество пътеводител на Велико Търново, а през 1914 г. – за ремонт на съборената от земетресението Туристическа хижа на крепостта Царевец.
Най-бляскави, изискани и представителни
в Търново били офицерските новогодишни балове.
Офицерите били част от елита на обществото в цялото Царство България. На тях се гледало с уважение и респект, защото повечето от тях са участвали във войните за национално обединение, а в мирно време носят тежка и отговорна служба в гарнизона.
Организацията на бала започвала отрано. Определял се кръга на поканените, вида униформа според церемониала и ранга на почетния гост. Изпращали се и специални, богато украсени покани до търновския елит, като цивилните лица задължително трябвало да си купят билети за участие. Събраните средства почти винаги се използвали за благотворителни цели. За самия бал залата на Офицерското събрание (по-късно Военен клуб) се украсявало с кокарди и знамена, портрети на монарха и семейството му. Масите били застлани с бели покривки, а върху тях - кристални чаши и сребърни сервизи. За празничното настроение на присъстващите се грижел военният оркестър, а за самото провеждане на бала се избирал комендант, който бил висш офицер. Няколко млади офицери в бели кители служели за стюарди. Тяхната задача била да посрещат гостите на прага, да ги въведат в салона, да настанят дамите. Най-старшият офицер откривал новогодишното тържество, след което думата вземал почетният гост. Следвали изпълнения на химна, марша на 18 пехотен Етърски полк и химна на Негово Величество Царя. В официалната част задължителни били тостовете за отечеството, монарха, доблестното офицерство, за честта на пагона и оръжието, за историята, която няма да забрави достойните си синове.
Танците откривал комендантът, а след него, следвайки строго определен протокол, се включвали и останалите присъстващи. На столове, наредени край стените на салона, седели търновските дами, които не танцуват. Добрият тон повелявал присъстващите болярки да не валсират само с един офицер, освен ако не са сгодени. Омъжените или сгодени дами могат да танцуват с друг офицер, след като последният получи разрешение за това от съпруга, съответно годеника.
С особено нетърпение младите търновски военни очаквали приближаването на полунощ, тъй като към 22.30 ч. старшият офицер напускал бала, а те се отпускали. Оркестърът започвал да свири по-модерни танци, а веселието се вихрело с пълна сила. Все пак, пълното разпускане било немислимо, тъй като комендантът оставал докрай да следи за реда и „спазването на добрите нрави”.
В 12-ия час, с настъпването на Новата година присъстващите на бала изслушвали поздравленията, отправени по радиото от Царя, министър-председателя, или друг висш представител на властта, след което топовни салюти възвестявали идването на Новата година. Въпреки бурната нощ, на следващата сутрин, точно в 6.00 ч. целият личен състав на гарнизона бил строен за издигане на знамето.
Всички офицерски новогодишни тържества във Велико Търново били впечатляващи, но „бар-балът” по случай новата 1929 година поразил всички със своята нетрадиционност. Водени от убеждението, че „многото вечеринки, които през тия празници се даваха, измориха гражданството със своето еднообразие”, членовете на Офицерското събрание организират бал „като приказка, с ефектни светлини, сепарета, кафенета и прочее изненади.” А събраните немалко средства били предоставени за строежа на Военния дом-музей.
Владеещите чужди езици търговци и
интелектуалци празнували в сладкарница „Виктория”
В офицерските новогодишни балове били канени доста ограничен кръг старостоличани. Дори и по-заможните търновци, които можели да си позволят купуването на входни билети, както и набавянето на специално облекло, нямали достъп до тях. Затова те, както и хората от „средна ръка”, намерили начини да празнуват приятно и разнообразно коледно-новогодишните традиции. Така например, през 30-те и 40-те г. на ХХ в. интелектуалците, богатите търговци и фабриканти, поддържащи контакти със западни фирми, предпочитали да посрещат празниците в сладкарница „Виктория”, намираща се на днешната улица „Независимост” № 33. Там най-често празнували членовете на Лигата на говорещите английски език и представителите на „Алианс франсез” и „Дойч ферайн.” За тях собственикът Кръстьо Илиев Тонев майсторял великолепни торти, оформени като часовник, елхичка, герба на Велико Търново, коледна звезда и какво ли още не. Празнуващите с удоволствие похапвали и фини пасти и кексове, които се предлагали „по софийски, модерно, на крак.” Независимо от лютия декемврийски студ, сковал града, посетителите често се изкушавали и от различните видове млечни и плодови сладоледи, както и ненадминатите специалитети на майстора-сладкар - шоколадово-сладоледените комбинации „сънди” и „шоколатин”, приготвени от натурални продукти.
За доброто настроение на клиентите допринасяла пищната, но стилна украса, кокетно нагиздената елха. Радио-музиката допълвала празничната атмосфера. За първи път във Велико Търново именно в сладкарница „Виктория” се предлага и изпълнение на „живо” на популярни музикални произведения. Те се представят от студенти, завърнали се в родния град за коледно- новогодишната ваканция. Съхранените до наши дни документи свидетелстват, че интелектуалците и старостоличаните от „средна ръка” предпочитали да посрещат Нова година в Туристическата хижа и салоните на читалищата „Надежда” и „Искра”. Те едва побирали развълнуваното гражданство, като най-оживени и радостни били децата.
Посрещането на 1934 г. – визитка на търновската Нова година
Начинът, по който търновци посрещнали Новата 1934 г., говори най-красноречиво за тяхното самочувствие и светоусещане. Описанието, дадено в общински вестник „Велико Търново” може да послужи като визитка на търновската Нова година, от която е видно, че и за миг жителите не забравяли за миналото на своя град: „Салонът (на читалище „Надежда” – б.а) блести с новогодишната си украса, а на сцената се вижда изписана годината 1934. Под нея искрят думите „Били сме” и датите 1186, 1207, 1230, 1885, 1908 г. При пълна тишина и приповдигнато празнично настроение започва впечатляващ спектакъл. На сцената излизат войници, облечени с подходящо за епохата облекло и снаряжение, под звуците на народния хор те пресъздават сцени от миналата бойна слава на родината и съответната незабравима страница от историята на Велико Търново”.
Ана Райковска
