Неделя, 14 Мар 2021
            
Политика

Инж. Георги Рачев в началото на седмия си мандат като общински съветник: Човек трябва да знае кога да си тръгне, за мен това е последен мандат

  15.11.2019 14:41
Инж. Георги Рачев в началото на седмия си мандат като общински съветник: Човек трябва да знае кога да си тръгне, за мен това е последен мандат

Инж. Георги Рачев е участвал като кандидат в осем избора за местна власт и в три за Парламент. Започва седмия си мандат в ОбС, но той можеше да бъде и осми, ако не се беше отказал от първата възможност да влезе в местния парламент преди почти 30 години. През 1991 г. той е в листата на БСП, но не влиза веднага в ОбС. След една година Нели Паличева напуска Съвета и той трябва да заеме нейното място. По онова време инж. Рачев е директор на Товарния ДАП, за фирмата вече са дошли трудните времена и той предпочита да се концентрира в работата си и отказва мандата. От 1995 г. обаче е неизменно част от Общинския съвет. През мандат 2003 – 2007 е негов председател. През 2011 г. е кандидат за кмет, но 500 гласа не му стигат, за да пребори сегашния кмет Добромир Добрев. Бил е общински председател на БСП, областен управител, три пъти е бил кандидат за народен представител. Човекът с най-много опит и най-много спомени е категоричен, че приключва с активната политика след 4 години и целта му през този мандат е да осигури приемственост за следващото политическо поколение.

-Имате над 25-годишни спомени за работата на различните Общински съвети, но нека започнем от сегашния. Изборът на председател на ОбС беше битка вътре в ГЕРБ. Отново ли ще гледаме една напълно обезличена опозиция в ОбС?

-Аз съм се научил, че човек трябва да преценява добре възможностите си. Няма смисъл да се участва в такова състезание на олимпийския принцип, без възможност за победа. В сегашната ситуация никой от нас нямаше шанс да събере достатъчно подкрепа, така че беше безсмислено да се хаби нечие име в предварително загубена битка. Това не означава, че сме примирени, че ще бъдем беззъба опозиция и само ще регистрираме решенията на управляващите. Дори в миналия мандат, когато бяхме в още по-неизгодна ситуация, показахме, че можем да отстояваме позиции и дори можем да прокараме някои от нашите идеи. А това става благодарение на опита ни, с убедителни аргументи и с много диалог.

-И да се върнем към миналото. Как се промениха Общинските съвети през годините? Погледнато отвън сесиите стават все по-безинтересни, но има ли някаква по-важна промяна?

-Промяната е видима, особено в последните два-три мандата. И ако на повърхността излиза това, че сесиите вече са по-скучни, то причината е много по-дълбока и за съжаление не е в полза на новото поколение в политиката. В първите години заседанията започваха в 9 часа сутринта в четвъртък и до 17 часа не можеха да се изчерпят всички точки, та трябваше да се продължи на другия ден. Това, разбира се, е немислимо в наши дни. Вярно е, че тогава голяма част от това време се изразходваше в празнословия. Но в същото време имаше и стойностен дебат. Спореше се за всяко нещо, понякога безсмислено ожесточено. Но, когато ставаше дума за важни за града и общината решения, партийните пристрастия биваха усмирявани и се дискутираше съвсем прагматично и с желание да се намери най-доброто решение.

В последните мандати няма никакъв дебат. Заседанията минават бързо, рекордът ни е сесия за 45 минути. На шега тогава казах, че ако председателят четеше по-бързо предложенията, можехме и за половин час да свършим. Опасявам се, че тази липса на дебат не е заради убеденото ни единомислие, а заради безразличие.

-Хората ли се промениха – тези, които стават общински съветници, или просто времето е различно?

-Разбира се, че и времето е различно. В началото противопоставянето ляво – дясно, комунисти – антикомунисти беше много силно. Страстите бяха горещи.

С течение на години това напрежение спадна и съответно и активността на заседанията намаля. Особено пък след 2007 г., когато въведохме електронното гласуване и се преместихме в малката зала някак вече самата обстановка не предразполага към големи дискусии. В голямата зала, като че ли се усилва хъсът за дебат и за публична изява, самата сцена отпред го предизвиква.

Някога в ОбС имаше само две-три партии и противоборството беше яростно. Сега са седем-осем формации, но като че ли между тях няма много различия. Всеки път се появяват нови местни коалиции, които уж трябва да защитават някакви интереси, но разбира ли се дори какви са тези интереси?

-Като стана дума за местните коалиции, мислите ли че те могат да решават конкретни проблеми и имат положителна роля в местното управление?

-Забележете, че повечето местни коалиции се разпадат още в първите месеци след изборите. През 2011 г. групата покрай бившия кмет Михтиев дори се разпадна още на първото заседание на ОбС. Това означава, че тези местни коалиции нямат никаква политическа, още по-малко идеологическа спойка. Сбор от личности, които са събрани от някакви общи интереси. Често е неясно какви са тези интереси, но общото понякога свършва с изборите – тоест, събрани са само, за да влязат в ОбС и от там насетне всеки започва да защитава своите лични каузи.

-Мислите ли, че заплащането на общинските съветници също изигра роля в обезличаването на Общинските съвети? Те вече не са място за обществена изява, а начин за докарване на приличен доход?

-В първите мандати работехме безплатно, но тогава Общинският съвет беше арена на личностна и политическа изява, която беше непозната дотогава. Така че интерес имаше. След като това противопоставяне намаля, стана все по-трудно да се постига кворум и в много Общински съвети стана трудно да се работи. Затова бе въведено заплащането, което в началото беше съвсем скромно. Но някои Общински съвети започнаха да вдигат непрекъснато възнагражденията си, стигна се до уродливи ситуации и  трябваше да се ограничи тази развихрила се алчност. В момента ние сме в златната среда, но чувам, че на места намират начин да получават доста големи суми. В крайна сметка заплащането не повиши качеството на Общинските съвети. За съжаление все по-често срещам хора, които дори не крият, че не се интересуват от нищо друго, освен от парите, които вземат в ОбС.

-От кой от шестте си изминали мандата имате най-ярки спомени?

-Няма как да не си спомням най-добре мандат 2003 – 2007. Най-малкото защото тогава бях председател на ОбС и участвах пряко в управлението на общината. Това бяха и добри години за Горна Оряховица. Привлякохме 140 милиона лева инвестиции по онова време, когато нямаше европейски фондове. Започна газификацията, направи се пречиствателната, входно-изходните артерии на града, много ремонти и т.н., да не се ровя в подробности.

-А ще се сетите ли за най-колоритните си колеги през годините? Има ли такива, от които сте се учил?

-За колоритните съветници може книга да се напише, но все пак ще се въздържа от имена. 30 години все пак не е толкова дълъг период. Много от тези хора са живи и не бих искал да ги засегна. Имаше такива, които е удоволствие да ги наблюдаваш. Имаше други, които да се чудиш как са попаднали в залата. Имаше един съветник от тогавашното СДС, в първите години на демокрацията, който всеки път заявяваше „Това дето го казва кметът, може да е точно така, но защото го предлага кметът, аз съм против”. Друг един колега правеше изказване по всяка точка и то винаги от трибуната, а не от страничните микрофони. И си тръгваше веднага щом приключеше предаването на радиоточката. Тогава по радиото се предаваха основните точки, а предложенията оставаха извън ефир. Друг един всеки път рецитираше собствен стих. Друг пък не пропускаше да открие заседанието с поредната си декларация. Наистина много пъстри и интересни бяха първите Общински съвети.

Оценки кой е бил добър и кой слаб съветник също няма да правя. Десетки хора са минали през ОбС за това време. Има хора, на които нито имената, нито лицата бих си спомнил, защото дори едно добър ден не са казали на микрофона. Имаше обаче колеги, които наистина работеха за града. Хора, които можеха да загърбят партийните си пристрастия и дори да влязат в противоречие със своята група, щом интересът на общината го изисква. Все пак ще си позволя да спомена Николай Панайотов. Каквито и оценки да се дават днес за него, никой не може да отрече, че този човек живееш с града си и работеше за него до последно. Учил съм се от такива съветници.

-Има ли нещо важно, което Горна Оряховица пропусна през тези години заради слабост на местната власт?

-Носят се легенди за това как заводите на „Идеал стандарт” е трябвало да са край Горна Оряховица, но тогавашната власт е отблъснала инвестицията. Всъщност инвеститорите наистина идваха и търсеха място. Ние предложихме два терена – край Честово и край Поликраище. По същото време те проучваха и терените край Севлиево и в избора им надделя това, че газта беше с 27 км по-близо до терена в Севлиево, отколкото до Горна Оряховица.

За мен местната власт може би не беше достатъчно активна, за да се придвижи по-рано концесията на Летището. Вярно, че то е държавно, но трябваше да бъдем по-настоятелни. През 2013 – 2014 участвах в преговорите, които се водеха с инвеститор от Дубай. Те бяха доста напреднали и стигнали до експертно ниво. Но тогава падна кабинетът на Орешарски и всичко започна отначало, в резултат концесията се забави и на практика още няма реален ефект от нея.

-Да завършим пак с току-що започналия мандат. Общинският съвет е доста шарен, каква е прогнозата ви, как ще се развият отношенията между толкова формации?

-Няма да е лесен мандат, особено в началото. Доста са формациите в ОбС, доста са интересите. Има и доста нови хора сред общинските съветници. Някой може да си мисли, че за да си общински съветник е достатъчно да натискаш копчето, дори няма нужда да мислиш какво да натиснеш, защото има кой да ти каже. Но не е така. Има неща, които трябва да се свършат и се надявам да започне дебат по тези неща. И да започне и работа.

Всъщност винаги първите месеци са трудни. До приемането на първия бюджет нещата изглеждат сложни, после постепенно се изглаждат. До края на първата година новите съветници са се научили и свикнали, после следват две години на сравнително по-конструктивна работа и естествено на четвъртата година вече всички мислят за новия мандат и предстоящите избори и тогава отношенията отново се изострят.

-Вие обаче сте категоричен, че в края на този мандат няма да мислите за избори…

-Да, а съм човек, който държи на думата си. През 2011 г. казах, че ако не успея да стана кмет, повече няма да се кандидатирам в кметски избори и не го направих. Сега казвам, че повече няма да се кандидатирам за каквото и да било. Мога да помагам, ако ми поискат помощта, но с активното участие в политиката ще съм приключил в края на тоя мандат. Всъщност мислех да го направя и сега, но останах, за да помогна на по-младото поколение в нашата партия. Надявам се да помогна и на новите в ОбС, ако, разбира се, искат да се учат. Факт е, че в политиката ни навлиза ново поколение, би било добре, ако има приемственост, ако те стъпят на нашия опит и добавят нещо от себе си.

Елена ВЕЛКОВА

 


Ключови думи
Георги Рачев
Последни
Седмицата
Анкета
Спазвате ли трите Д - дистанция, дезинфекция, дисциплина?

Резултати