Васил Петров, който през годините заслужи прозвището „Българският Франк Синатра“, остана верен на себе си и покори отново търновската публика. Той изнесе концерт с Биг Бенд по случай 130 години от основаването на Народната библиотека „П. Р. Славейков“. А ето и въпросите, които му зададохме зад сцената.
-От кога е любовта Ви към джаза?
-Отдавна, от когато се запознах с една колекция на Захари Петров, царство му небесно, тогава се запалих.
-Обиколили сте много държави по света, според Вас слуша ли се джаз в България?
-От едно известно време се слуша много сериозно. Джазовата публика се увеличава, да не забравяме, че ако нямаше джаз нямаше да има и поп, и рок, защото те са произлезли от джаза. Но джазовата публика не отстъпва по брой на останалата, на операта, на попа, на рока. Джазът си има сериозна ниша в България. Съдя и по концертите и фестивалите.
-А младите харесват ли джаза?
-Публиката е съвсем разнообразна, от деца до най-възрастни. Аз мога да кажа за себе си, че също се радвам на такава публика с голям диапазон на възрастта, въпреки че аз не съм насочен само към джаза. Насочен съм и към поп и не се ограничавам само с джаза.
-Трябва ли да си сверявате часовника в този стил?
-Винаги! Хубаво е да си сверяваме часовника със световните постижения, за да не изоставам в професията и занаята?
-Поумня ли българският слушател и остава ли на заден план поп-фолка?
-За всеки влак си има пътници. Българската публика винаги е била разсъдлива. Но както казах вече има голямо любопитство и любов към джаза. И колкото повече хора разберат, че от всяко популярно изкуство на XX век произхожда от джаза- толкова по-добре.
- Кои са прохождащите имена в този стил музика?
-Не мога да кажа, знам само някои от тях. Има много талантливи хора, които са добри заявки, а някои вече са усъвършенствани. Да не изреждам имена, защото ако пропусна някого, може да се обиди. Не са много, но има достатъчно представители и от двата пола, които са много сериозна заявка.
- Как се чувствате във Велико Търново?
-В старопрестолния град винаги се чувствам много добре. Самият дух на града ме изпълва с много добро усещания. Благодарен съм и на самата търновска публика, защото винаги ме е подкрепяла.
-Кога на сцената Ви е било най-трудно?
-Трудно не бих могъл да кажа, винаги изпитвам удоволствие, когато съм на сцената. Надявам се и публиката изпитва удоволствие затова, че аз го доставям на себе си и се опитвам да го предам на нея. Много зависи и от музикантите, с които работя, както и с Биг бенда на Велико Търново. Винаги ми е приятно да се виждам с тях и да работим заедно.
