Млада, амбициозна, пълна с енергия, идеи и мечти за родното си село Поликраище е Ирена Гългълова, която е кандидатът на коалиция „Съюз на демократичните сили (СДС, „Воля“, БЗНС, „Глас народен“) за кмет на горнооряховското село. Впуснала се в надпреварата, без да се е занимавала с политика досега и е категорична, че това е предимство за нея. Не носи на раменете си товар от дадени и неспазени обещания, но има зад гърба си неформален инициативен комитет от свои съселяни, които са я подтикнали да се кандидатира и са готови да я подкрепят, когато спечели изборите.
Ирена Гългълова е майка на две деца - на 8 и 6 г., работи в „Екстрапак“ във Велико Търново, но всяка вечер се прибира в Поликраище, където е родена и където живее и до днес. „За съжаление обаче от спомените ми като дете до днес Поликраище е едно и също. Същите кални и неподдържани улици, неудобни и необезопасени площадки за игра. В селото има толкова млади хора и бизнес, който се развива, а нищо не се случва“, казва Ирена Гългълова, която получава най-сериозна подкрепа от стоматолога д-р Антон Ангелчев, който е кандидат за общински съветник в листата на Местна коалиция „Съюз на демократичните сили (СДС, „Воля“, БЗНС, „Глас народен“) и много тясно свързан с Поликраище.
Лошата инфраструктура остава най-сериозният проблем на Поликраище. „Има десетки улици в селото, които не са асфалтирани цялостно. Има и улици, на които се правят само кърпежи, буквално всяка година. Ако изчислим парите, които са вложени в ежегодните кърпежи, те сигурно ще са достатъчни за едно стабилно асфалтиране“, казва още Ирена и допълва, че в селото има улица, наречена „Дунав“ и тази улица идеално отговаря на името си, защото водата там е до колене.
„Това е улица, която преминава почти през половината село. Преди години започнаха да я ремонтират и стигнаха до един сравнително добре изглеждащ участък. И не продължиха. А ул. „Петрохан“, която води към гробищния парк, е дупка до дупка. И е пример за ежегодно нефункционално изкърпване. След първия не чак толкова силен дъжд, дупките зейват отново“, разказва Ирена.
После се връща към темата за гробищния парк и признава, че често се чувства неловко, гледайки буренясалия парк. „Хората почистват старателно гробовете на своите близки и около тях, но го няма кметството, което би трябвало да се погрижи гробищният парк да е добре почистен и отвън. Тревата е с височината на човешки ръст“, допълва Ирена Гългълова.
Другата тъжна гледка е училището, което носи името на двамата братя Кирил и Методий. Школото е средищно и в него учат децата от Янтра и Крушето. През последните години обаче все по-малко местни деца посещават учебните занятия там. Почти всички родители от Поликраище са записали децата си в Горна Оряховица.
Тя е готова дълго да разказва за това, което не харесва в Поликраище и иска да промени. Но изведнъж сменя посоката на разговора и казва, че в селото има много спортуващи хора. В Поликраище има отбор по баскетбол и футболен отбор, който се представя добре на общинско ниво. И пак следва „но“. Стадионът е така занемарен, че вече на никого не му прави впечатление, когато автомобили навлизат на терена и паркират там. Изпочупени са всички пейки. „Едва ли коства кой знае колко средства скамейките да бъдат възстановени, за да се чувстват зрителите добре. Имаме и една площадка, която баскетболистите ползват, но тя е с асфалтова настилка. Нужно е малко, просто да бъде постлана с мека настилка, за да не се травмират играчите“, казва Ирена и признава, че майка й е активен спортист, затова и тя е толкова запозната с проблемите на спортуващите. После попълва и това, че в селото има достатъчно подходящи паркове, в които може да се направят алеи и беседки, пейки, места за отдих.
Иначе Празникът на плодородието прави Поликраище особено пъстро село. На този празник хората показват всичко, което са отгледали в дворовете си, защото основният им поминък е земеделието.
Купуването и продаването на гласове е престъпление!
