10 години един поет не е във физическото време. Той няма предходници, няма да има и следовници. Той е спасен от нашите страсти. Цялата му житейска ловкост се състои в това да съхрани орфическото и да брани духовното. Претворени в своята бездуховност и циничен егоизъм някои поети възприеха неговата поезия във „Византийски запеви” с обонянието си. Миришеше им на тамян. Един от тях дори възкликна, че поетът е възмутил цялата комунистическа писателска съвест. С какво? С орфическата грация и нежност на духа, с ефирните трепети на словото. На промените той реагира ентусиазирано и талантливо на времето, но дълбоко в себе си, в същността си, в битието си на творец той остана постоянен, неизменен, неподвластен на политическите напластявания. При цялата сетивност на поетическите му образи има някакво неземно, орфическо съединяване на поета със света. Тихо и светло изкачване на душата до някакъв храм от съзвучие.
Който познава макар и част от поетическото творчество на Радко Радков и е имал възможност да разговаря с него, не може да не остане поразен. Възможно ли е толкова ерудиран, претоварен от думи човек, да притежава такова дарование… Оказва се, че е възможно.
И ако в съвременната делничност губим очертанията си в неговия поетичен свят, то не е защото поетът е някакъв отшелник, а защото търси в нашия сложен, катастрофичен век онова, което трябва да ни обединява.
Поезията му може да бъде и триумфално тържествена, и епическа трагична, и орфически нежна, и капризно игрива, но в основата си тя е свободна, защото е наситена с духовност. Смирено съкровище на просветлен ум. Поклон!
С тези вдъхновени и възторжени от гениалността на поезията на Радко Радков думи представи своя покоен най-скъп приятел проф. Николай Даскалов. Те заредиха поетично-музикалната вечер, посветена на 10-годишнината от смъртта на великия съвременен поет на Велико Търново, България и света - Радко Радков. Духовният празник организиран от Евгени Коев, който в програмата бе подбрал патриотични откъси от произведения на поета на историческа тема – „Симеон Велики”, „Балдуин Фландърски”, „Св. Патриарх Евтимий”, „Левски”. Изпълнението им бе на актьора Милен Иванов, тазгодишния носител на наградата „Велико Търново” за култура.
Аплодисментите на немалкото негови почитатели, студенти, приятели, които дойдоха в Голямата зала на Община Велико Търново, за да почетат Радко Радков, заслужи и талантливата оперна певица Анна Стефанова. Тя е завършила „Богословие” във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”, а неин преподавател е бил големият поет. За класическата музика я открива проф. Лилия Наумова. Анна Стефанова, сродница на една от най-ярките великотърновски актриси – Елена Стефанова, започва първо в хора на МДТ „Константин Кисимов”, който е трамплин за успешната й кариера – в България и на европейските сцени. В памет и прослава на Радко Радков неговата студентка изпълни откъси от известни опери, под акомпанимента на пиано на доц. Снежана Врайнова.
На поетичната вечер присъстваха съпругата на Радко Радков, както и дъщеря му Мария, която с вълнение прочете свои стихове, посветени на баща й и написани само година след неговата смърт.
А после, благодарение на запазения архив на Великотърновския университет, оживя от екрана и самият Радко Радков, рецитирайки безсмъртните си стихове.
Ана Райковска
