Днес от 18,30 часа в залата на Община Велико Търново ще се проведе вечер, посветена на гениалния поет Радко Радков, създал едни от най-блестящите стихове в съвременната ни поезия. Тя е посветена на 10-годишнината от смъртта му.
Ще бъдат представени житейския и творчески път на търновския поет , а почитателите на поезията му ще чуят негови стихове в изпълнение на актьора Милен Иванов и Мария Радкова. Отново ще оживее неговия глас от записи и прожекции с изпълненията му. Вечерта ще бъде украсена с арии от известни опери, изпълнени от Анна Стефанова. Подредена е и изложба с книгите на поета.
Радко Василев Радков е български поет и драматург. Роден е във Велико Търново на 31 януари 1940 г. Отраснал е в Габрово, откъдето е семейството му. Започва да пише стихове на 7-годишна възраст. Завършил е Духовната семинария през 1959 г. край Черепиш и „Класическа филология“ в Софийския университет „Климент Охридски“ през 1967 г.
Работил е като редактор в издателство „Народна култура“ (1966 -1972), като аспирант в Института по балканистика и като преподавател по класически езици във Великотърновския университет. От 1973 г. до есента на 1978 г. живее и твори във Велико Търново, като е завеждащ Дома за литературно творчество към Окръжния съвет за изкуство и култура и е хоноруван преподавател по старогръцки и латински език във ВТУ „Св.св. Кирил и Методий”.
Връщайки се във Велико Търново, от 1983 г. до началото на 1990 г. работи като завеждащ Кабинета за литературно творчество към Окръжния съвет за изкуство и култура и отново преподава старогръцки и латински език в Университета.
Oт началото на учебната 1991/1992 година до края на 1995 г. е хоноруван преподавател по старогръцки език в Богословския факултет на Университета, а от 1996 г. до пенсионирането му през 2008 г. е щатен научен консултант по въпросите на литературата за студентите-филолози.
Той е единственият автор, удостояван на два пъти с международната литературна награда „Солензара”, връчена му във Франция за трагедията „Теофанò” през 1983 г. и за пиесата „Всенародно бдение за Апостола” – през 2005 г. Носител е и на званието „Кавалер на френската култура”, присъдено му през 1985 г. за драмата в стихове „Балдуин Фландърски”.
Носител е и на три трети награди за драматургия от националните прегледи на историческата драма „Поглед през вековете”, провеждани през 70-те години на миналия век.
Основател и главен драматург е на Старинния театър. Автор е на многобройни поеми (лирика и сатира), както и на повече от 20 исторически драми в стихове, поставяни в страната и в чужбина. Майстор е на класическата сонетна форма.
На 1-ви маи 1985 г., в секретариата на френския сенат, за драмата Балдуин Фландърски и целокупното му творчество, две години след получаването на международната френска награда „Солензара“ в Сорбоната Радко Радков е удостоен с кавалерския кръст на академията за наука изкуство и литература към Френската академия на безсмъртните, като му се дава званието Рицар на френската култура. Тази награда е била присъждана на Мария и Жулио Кюри, на братя Люмиер - създатели на киното, на Андре Мороа, на великия френски драматург Пол Клодел.
Член на Съюза на българските писатели. Умира на 1 септември 2009 г. във Велико Търново.
