Занималнята в Отделението по педиатрия съществува от 1970 година. И до днес на стените стоят две картини, рисувани от педагог, който по онова време е работил там. Днес традицията е продължена от Валентина Димитрова. Тя работи в Педиатрията от 14 години и нито за миг не е спирала да вярва, че знанието и добрата дума са най-чудният лек за болните дечица. През занималнята са минали стотици малки деца и ученици от различни възрасти, които винаги са се чувствали уютно и комфортно. За това допринася Валентина Димитрова, която неслучайно получава и специална грамота за „Учител вдъхновител“ по повод Деня на българската просвета и култура - 24 май.
Индивидуален подход
Валентина Димитрова твърди, че занималнята в отделението е изключително полезна не само за децата, а и за родителите, болницата и обществото, тъй като подобен подход на работа с подрастващите почти няма на друго място. Различното е, че към всяко дете се действа индивидуално. То се чувства обгрижено и много бързо възстановява психическия си комфорт, убедена е Димитрова. Когато едно дете е в болница и дори е изолирано от родителите си, тъй като в отделението идват и много малчугани от домовете, единствено педагозите са хората, които са до тях и ги подкрепят. Според Валентина Димитрова е интересно и за родителите да видят как техните деца се справят с материала, тъй като те нямат възможност да присъстват в училище. Освен всичко друго, майките и бащите възприемат и подхода на педагозите, тъй като в занималнята никой не изисква от детето задължително да отговори или да получи оценка. Това е разговор и допълване на знанията, обяснява Валентина Димитрова и посочва, че в компютъра има специални обучителни програми по различните предмети.
С любов към професията
Преди години в отделението са лежали и деца по над 20 дни, тъй като дори пневмонията се е лекувала доста дълго време. Сега дечицата остават в Педиатрията около 5-6 дни, но въпреки това в занималнята се стараят да не прекъсват връзката с училище. Не учебният материал е най-важен, твърди Димитрова. Според нея децата трябва преди всичко да се чувстват обгрижени и щастливи, тъй като всички се травмират от болничната обстановка и от така болезнените за малчуганите инжекции. А най-хубавото за Валентина Димитрова е, когато на улицата я срещат много деца и благодарят за грижите в отделението. Имало и случай, когато в Педиатрията дошло детенце с майка си, която също познавала Валентина Димитрова, тъй като лежала в болницата, когато била в IX клас. В такива моменти чувствата са най-силни и именно заради тях г-жа Валя, както я наричат малчуганите, обича професията си.
Обидата в детските очи
Наред с всички положителни емоции обаче в работата има и много тъжни мигове. Онзи, който никога няма да бъде забравен от Валентина Димитрова, се случва през 2008 година. Тогава в отделението лежала шестокласничката Елмие. Детето било тежко болно и често идвало в Педиатрията. С нея постоянно работела Валентина Димитрова. Малко преди Коледа детето отново било настанено за лечение. В очите му се четяла обида към целия свят, тъй като въпреки крехката си възраст, осъзнавало, че смъртта е близо. Елмие била и ядосана, тъй като напълно разбирала, че няма как да й се помогне, разказва Валентина Димитрова и споделя, че няма по-страшно от това. Двете се видели за последно на 23 декември, срещата била много дълга и емоционална, а когато Валентина Димитрова се върнала на работа в началото на януари разбрала, че Елмие е починала. И други такива случаи завинаги са оставили следи в съзнанието на Валентина Димитрова, която и до днес живее с болката на децата, които са си тръгнали от този свят недоумяващи защо всичко това се случва именно на тях.
Умни деца и доволни родители
Не са малко и положителните емоции, твърди Валентина Димитрова. По думите й да погледнеш детето в очите и да видиш желанието му за работа, въпреки болестта, е мотивиращо и радващо. Изключително хубаво е да видиш как дори големи ученици се радват да усвояват нови знания и имат желание да напреднат в ученето, споделя Димитрова. Тя е убедена, че напоследък в училище много се бърза, а всички деца са различни и възприемат материала по собствен начин. Затова в занималнята може да се работи малко, но качествено, твърди Валентина Димитрова, която е поставила тази своя максима като златно правило. Освен децата, изключително доволни от заниманията са и родителите. Валентина Димитрова винаги работи с детето пред неговите майка или баща. Дори има родители, които до този момент не са вярвали, че детето им може да се справя толкова добре с материала, обяснява Димитрова. По думите й глупави деца не съществуват, затова е важна работата с тях.
Празници в Отделението по Педиатрия
От години Валентина Димитрова организира тържества по повод различни празници. И всяка година тя подготвя специален спектакъл на различна тема. Коледа, Игнажден, 1 юни, мартенски тържества - все празници, които радват децата и техните родители. А занималнята винаги се оказва тясна за всички желаещи да посетят тържествата. Валентина Димитрова ангажира и млади артисти от ОУ „Димитър Благоев“, които влизат в различни роли. Зад всички празници и работата в делничните дни Валентина Димитрова чувства удовлетворение. То се вдъхва от детските очи, които носят лъчезарност и искреност. Именно това е най-голямата награда за положения труд, твърди Валентина Димитрова. А онова, което я води напред, е вярата, че с всяко дете може да се постигне много, стига ежечасно и ежеминутно да се работи за неговото развитие, но не само в занималнята, а и вкъщи. Но през последните години родителите обръщат все по-малко внимание на децата си. Много от малчуганите лежат в отделението със своите баби, тъй като майките и бащите са в чужбина. Това, което се случва в държавата, рефлектира и в отделението, споделя Валентина Димитрова. Но това е и по-голямо предизвикателство за педагога, който преди всичко трябва да е човек, останалото ще бъде прочетено в детските очи.
Михаил МИХАЛЕВ
