Днес в Пушево едва ли има повече от 30-40 постоянни жители. Някога обаче в селото живеели над 800 души и в него кипял бурен живот, спомня си 75-годишният Йордан Стоянов. Твърди, че в магазина и кръчмата трудно се разминавали и с болка споделя, че сега в селото не е останало почти нищо. 
Мост, злато и вкусни гозби
Всъщност именно кръчмата в края на 19-ти век била собственост на най-богатия човек. И до днес е запазена, макар и да е заградена с предпазна лента поради рушащите се стени. След повече от век сградата е запазила част от очарованието си, а през 1898-ма година в нея са отсядали и Италианци. Те били ангажирани със строителството на уникалния мост до селото. Градежът му започва именно тогава, споделя дядо Йордан, който получил тази информация от тогавашните по-възрастни жители на селото. По думите му италианците се хранели в кръчмата на бай Георги, който правел чудни гозби за майсторите. Те пък буквално му плащали със злато за услугите. От тогава е и красивата украса на къщата, която и днес припомня за някогашния си колорит. Днес вероятно наследниците не се интересуват от имота, който е на път да падне.
Кино на площада, Радж Капур и Фарфан Лалето
В центъра на Пушево през 50-те години започват и първите кино прожекции, спомня си Йордан Стоянов. Точно до площада имало къща с две колони, на която разпъвали бялото платно. Всеки жител на селото си носел столче и сядал на пътя. Филмът започвал, но понякога се налагало да бъде прекъснат за кратко. Все пак прожекцията протичала насред пътя за Дряново, а хубавото било, че по онова време рядко преминавали превозни средства. А тогава в селото живеели над 600 души, като желаещите да гледат най-новите филми никак не били малко. Въобще центърът се покривал със столове от любители на киното. Тогава площадът не бил асфалтиран, а имало само чакъл. Киномашината се разполагала на маса в близост до пощата, откъдето се вземал ток. Едно от култовите заглавия, които били прожектирани в селото било „Бродяга“ с индийската легенда Радж Капур. Филмът обаче бил забранен за децата, спомня си Йордан Стоянов и разказва как тайно се промъквали и гледали любимите актьори. Много популярно било и френското кино. Особен интерес в Пушево предизвикал „Фарфан лалето“ с незабравимите Жерар Филип и Джина Лолобриджида. Друга френско-италианска продукция, която през 50-те години събирала на площада жителите на Пушево, била лентата „Червено и черно“ по романа на Стендал, като в нея отново участвал уникалните Жерар Филип и Даниел Дарио.
Стари разкажи, фолклор и кактуси
Някога в селото имало и животни, а сега останало само едно магаре, разказва с болка Йордан Стоянов. Все пак духът на селото се поддържа в Пенсионерския клуб. Уредник е Таня Пиперова, която живее в селото от десетина година. За Пушево споделя, че е много приятно, също като хората. Хвали фолклорната група към клуба. Според нея положителното е, че има млади хора в селото, които възстановяват стари къщи. Имало англичани и руснаци, които също участват във фолклорните изяви. По думите й неудобствата на селото са свързани с транспорта и липсата на лекар в населеното място. Автобус имало сутрин, но връщането било сложно, защото обратния рейс бил чак в 18,30 часа. Затова възрастните хора трябвало да прекарат цял ден в Търново, за да се приберат чак вечерта. Някои прибягвали до такси или пък търсели децата да ги откарат набързо до Пушево. Иначе в селото има магазин, който обаче е затворен през почивните дни. Затова пък бодрия дух никога не напуска жителите на селото, които често се веселят и празнуват рождени дни в Пенсионерския клуб. Там често си припомнят младините и славните години на селото. А днес Пушево е известно с кактусите си, които са диворастящи. Има няколко теории за произхода им. Едната е, че някой ги изхвърлил и те се размножили сами, а другата била, че преди много години мъж ги донася от Америка. Снахата обаче не ги искала вкъщи и ги посадили на поляната при камъните. В селото има и много хубава лечебна вода, а чешмата в момента е в ремонт, споделя Таня Пиперова.
