Историята на спорта във Велико Търново събра в книга журналистът Ангел Ганцаров. Толкова подробно изследване на темата се прави за пръв път, наречено е „Спортната слава на Велико Търново – история на спорта в старата столица“, а в днешния Международния ден на книгата бе представено в книжарница „Хеликон” пред спортни деятели, колеги и приятели на автора.
Няколко поколения спортни легенди, донесли слава не само на Велико Търново, но и на България, се събраха тази вечер за представянето на книгата. Кралицата на копието Антоанета Селенска и синът й Михаил, също шампион, но на хвърляне на диск, бащата и треньор на олимпийската медалистка и световна шампионка Весела Лечева Николай Лечев, олимпийската шампионка по бадминтон за хора с увреден слух Гергана Баръмова, голямата надежда на българското плуване Здравко Баблаков, автомобилните състезатели Емил Денев и Мирослав Ангелов, бегачката Галя Пенкова, хандбалистките Зоя Стефанова и Гери Александрова, Николай Арнаудов от златния отбор на „Етър” бяха малка част от спортистите, уважили представянето на книгата. Редом с тях бяха имена като Петър Тачев – основател на щангите във Велико Търново, живата енциклопедия на спорта Иван Пенков, един от малкото заслужили треньори по спортна гимнастика Бейхан Чакъров и още, и още…
Върху книгата Ангел Ганцаров работи повече от 4 г. Идеята за създаването й се ражда след професионално предизвикателство, отправено му от един от издателите на в. „Кореспондент“ – Димитър Николов. От Николов Ганцаров е провокиран да напише серия от материали „Ретро спорт“. Така, покрай журналистическата работа, Ангел Ганцаров създава „Спортната слава на Велико Търново“. Прави го най-вече, за да могат младите хора във Велико Търново да разберат, че градът е дал на световната сцена успешни спортисти не само във футбола.
Книгата проследява миналото на спорта от Освобождението до наши дни. В първата й част – „История на спорта в старата столица“, Ганцаров разказва за първия кмет на Велико Търново след Освобождението и по-късно министър на народното просвещение Георги Живков, който, впечатлен от организацията на училищния спорт в Швейцария, кани у нас 10 учители по телесна подготовка, сред които и Алоиз Бюнтер. Бюнтер е разпределен в Мъжката гимназия във Велико Търново, където не след дълго е основано гимнастическото дружество „Юнак“; за шампионката на България и на Италия по художествено катаене Жана Мамарчева; за Методий Хаджипетков, донесъл колелото и кънките от Чикаго; за създаването на шахматния клуб във Велико Търново през 1927 г. и последвалото основаване на Българския шахматен съюз и за още редица спортове и развитието им през годините. Първата част е допълнена и с информация за всички някогашни и сегашни спортни съоръжения във Велико Търново – стадион „Ивайло“, ДКС „Васил Левски“, Конната база в Арбанаси и др.
Първоначалният замисъл на автора за втората част от книгата била тя да е в 3 глави – за спортистите, Почетни граждани на Велико Търново, за търновските участници в Олимпийски игри и за спортисти и треньори, избирани за №1 на старата столица. В процеса на работа обаче се появявали все нови и нови факти, които накарали Ганцаров да помести още една част – „И още нещо за спорта във Велико Търново“. В нея разказва за треньори, обявявани за заслужили, за забележителни дати и пр.
На футбола и на хандбала отделя най-много място в книгата си Ангел Ганцаров. Първото никак не е учудващо – той започва да се занимава с футболна статистика още през 1969 г., когато „Етър“ влиза за пръв път в А група, автор е на книгата „90 г. ФК „Етър“ и като цяло никога не е криел пристрастието си към най-популярната игра. Акцентира върху хандбала във Велико Търново пък заради факта, че това е спортът с най-много постижения – 13 купи и 10 шампионски титли. Освен всичко, в книгата Ганцаров разказва и за две от емблематичните състезания, провеждани във Велико Търново – турнирът по художествена гимнастика „Огърлицата на Десислава“ и международния крос „Ивайло“. Голямото му съжаление е, че заради графика за излизането на книгата не успял да включи в нея тазгодишното издание на „Огърлицата на Десислава“, което иначе е описано още от старта му през 1975 г. За сметка на това обаче успял да обхване крос „Ивайло“ от 2019 г.
Освен подробната информация, на над 360-те страници на книгата е поместен и богат илюстративен материал. Безценна помощ за набавянето на материали оказват директорът на Регионалния исторически музей във Велико Търново д-р Иван Църов и директорът на Регионалната библиотека „П. Р. Славейков“ д-р Иван Александров, които позволяват пълен достъп на автора до фондовете им, историкът Иван Панайотов и колекционерът Росен Петков, предоставили снимки на Старо Търново... Част от работата по книгата е и сверка на информацията с известни спортисти, треньори, спортни ръководители.
Като книга с обществено значение определи творбата на Ангел Ганцаров спортният експерт към Общината Георги Давидов. По думите на Давидов самият Ганцаров е не по-малко значим от книгата си. Без него тази история нямаше да я има, каза Давидов, който, от името на кмета Даниел Панов, поздрави журналиста за труда му. На представянето стана ясно още, че Даниел Панов е откупил част от тиража, който бе връчен на спортисти, Почетни граждани на Велико Търново, и такива, обявявани за Спортист №1 на града. От книгата ще има и за учениците в Спортното училище в старата столица.
Със спортна журналистика Ангел Ганцаров се занимава от 1985 г., като от 1996 г. тя е основната му професия. От 2005г. до момента е кореспондент на в.“Тема спорт“. Правил е спортните страници на четири великотърновски вестника, предаване в телевизия „Видеосат“, бил е репортер на радио „Велико Търново“ и радио „Фокус“... За дългогодишното отразяване на успехите на великотърновския спорт през 2015 г. бе удостоен с наградата „Велико Търново“.
Вие си правете рекордите, другото оставете на мен, в типичния си стил коментира Ангел Ганцаров, и обеща да продължи с изследователската си дейност.
Биляна МИЛЧЕВА
