Велико Търново днес беше център на националното честване на 140 години от приемането на Търновската конституция. 16 април 2019 г. в историята на града и на България ще се запомни с изключително вълнуващите и тържествени събития съпътстващи отбелязването на знаменателната годишнина. В духа на Търновската конституция, в Търново цареше политическо помирение, а празничното настроение бе завладяло всички, които имаха честта да са съпричастни на ставащото този ден.
Празникът започна с тържествен молебен в катедралния храм „Рождество на Света Богородица“.
А след него, пред сградата на Учредителното събрание започнаха да се събират официалните лица: президента Румен Радев, митрополит Григорий, главният прокурор, депутати, министри, конституционни съдии, адвокати, цялото ръководство на Велико Търново, видни търновски общественици. Тук бяха и бившите председатели на Народното събрание. Очаквано, най-голям интерес предизвикаха депутатите от БСП, които загърбиха бойкота и се включиха в честването.
Сред множеството пред Конака бяха и членове от клуб „Традиция”, които, пременени по модата от XIX век, пресъздаваха атмосферата на онези славни дни и добавяха още колорит към празника.
С хляб и сол, по стара българска традиция всички бяха посрещнати в сградата на Учредителното събрание и заеха местата си в залата, където преди 140 години се е ковяла съдбата на младата българска държава.
Акапелно изпълнение на българския химн и на Обединена Европа от вокална група „Пеещи камбанки” изправи всички на крака.
С почит, всички присъстващи посрещнаха оригинала на Търновската конституция, иначе зорко пазена в Държавния архив. Светинята бе внесена тържествено от гвардейци и поставена на постамент, за да напомня за епохалното дело, извършено от Учредителите преди 140 години.
Председателските места на трибуната първоначално заеха артисти от МДТ „Константин Кисимов”, чиято историческа възстановка припомни за знакови фигури от Учредителното събрание, за крамолите около едно или друго важно решение, за основополагащите текстове в Търновската конституция, която гарантирала правата и свободите на тогавашните български граждани.
След театралното изпълнение, което върна всички в миналото, започна същинското Тържествено заседание на 44-то Народно събрание. Г-жа Цвета Караянчева възвести началото му със звъна на оригиналния парламентарен знънец на Учредителното събрание, внесен в кутия, като ценна вещ, от зам.-директорката на РИМ – Велико Търново Миглена Петкова. 211 народни избраници осигуриха нужния кворум.
Първа говори председателката на Народното събрание г-жа Цвета Караянчева: „Тук сме, за да изразим смирението, нашата благодарност и преклонение пред делото на учредителите. Днес ние, народните представители от 44-ото Народно събрание, седим на скамейките, на които са седели учредителите и е важно да помним, че сме тук заради тях, а не заради себе си”, подчерта тя. Председателят на Народното събрание припомни, че преди 140 години представителите в Учредителното събрание са дошли във Велико Търново, избрани с огромно въодушевление и в условията на небивал национален подем. „Преди 140 години те превръщаха думите в оръдия, за да защитят вярванията си, днес ние съобразяваме позициите си с последните социологически изследвания, те бяха титаните, ние сме техни смирени наследници”, посочи още Цвета Караянчева.
След нея се изказаха и председателите на парламентарните групи.
Председателят на ПГ на ПП ГЕРБ Даниела Дариткова в словото си отбеляза, че на 10 февруари 1879 г. в старата столица се срещат българското национално Възраждане и модерната българска държавност, миналото на средновековната българска държава и идеите за бъдещето на една същевременно млада и хилядолетна нация. Тази среща е средоточие на българския исторически разказ, който продължава и днес, допълни тя.
Председателят на ПГ на „БСП за България“ Корнелия Нинова отбеляза в словото си, че преди 140 години будни и просветени българи, събрани в Учредителното събрание, приемат първата българска Конституция, която заема от натрупания по това време в Европа опит, но не е ничие копие. По думите й дори, когато Търновската конституция е била суспендирана или нарушавана, тя е била пречка пред крайния авторитаризъм и безконтролната власт, за това демократично настроените личности и партии, прогресивните сили в българското общество, са се позовавали на нея и са отстоявали демократичния й дух.
Председателят на Парламентарната група на ДПС Мустафа Карадайъ: „Неслучайно народните представители от Великото народно събрание през 1990-91 г. стъпиха на ценностите на Търновската конституция и нашата действаща Конституция препотвърждава редица нейни принципи – принципът на разделение на властите, гарантирането на правата и свободите на гражданите, правото на достоен живот на всеки човек, неприкосновеността на частната собственост, свободата на личността, равенството пред закона и много други”.
Председателят на Парламентарната група „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“ Веселин Марешки отбеляза, че днешните народни представители могат да се поучат от учредителите, защото е важно не само какво правят сега, но и какво ще оставят след себе си.
С 211 гласа „за“ народните представители приеха единодушно Обръщение на 44-ото Народно събрание към българския народ по повод 140-ата годишнина от Учредителното събрание и приемането на Търновската конституция. На видеозапис едни от най-младите народни представители от различните парламентарни групи представиха обръщението.
При закриването на заседанието председателят на Народното събрание Цвета Караянчева подчерта, че е безкрайно важно година след година на този ден да се връщаме към сътвореното от нашите предци. Защото, водени от любовта към свободата, с все още незарасналите рани от Априлското въстание и с Левски в сърцата, те ни показаха един идеал за съвременна България, от който никога не трябва да се отклоняваме, заяви тя.
Тържественото заседание завърши с обща снимка за историята пред сградата на Учредителното събрание.
А после цялото множество измина пътя в пищно шествие до паметника „Майка България”, където бяха положени венци в знак на признателност.
С това завърши тържествената част на празника, а наслада за окото беше последвалото щоу „Искри” на представителната гвардейска част. Изумителните изпълнения на бойни хватки с оръжие бяха бурно аплодирани и от събралата се публика в пространството на кръговото около пощата.
Празничната програма продължи с песни за родината, изпълнени от ансамбъла на Българската армия, а кръшните хора на ДЮФА „Българче” бяха достоен финал на тържествата.
Ана Райковска
--135.JPG)
