В Горна Оряховица да се провеждат международни форуми, посветени на графиката, е голямото желание на новия уредник на ХГ „Недялко Каранешев“ Деница Александрова. Официално Деница пое Галерията само преди три седмици, но вече има ясно виждане за нещата, които иска да се случват там. Плановете й, разбира се, ще са съобразени с възможностите и концепциите на Общината, а за потенциалното им сбъдване уредникът ще разчита и на създадените в годините назад лични контакти с автори от цял свят.
Член съм на творческата група „ГоАрт“. Наблюдавам, че дори нейни членове, които са завършили графика, не се занимават активно с нея, а по-скоро с живопис. Това не означава, че са зачеркнали графиката като изразно средство, но предимно наблягат на живописта. Малката графика се приема много добре от публиката. Но когато не предлагаш даден продукт, няма как да знаеш дали се търси или не. Затова идеята за графика в Горна Оряховица сякаш живее под егидата на мнението, че тук тя не се пласира добре. Във втория ми ден в Галерията влязоха мъж и жена, които се спряха пред графичните работи на Илия Банков и пред моите, без да знаят, че съм авторът. Попитаха точно за графики, споделя наблюденията си Деница.
Признава, че е нормално да има сантимент към графиката и желание тя да бъде популяризирана. Като уредник обаче ще се дистанцира от факта, че е активен творец, и ще бъде абсолютно безпристрастна при представянето на изкуството пред публиката.
Желанието ми за форум на графиката не означава, че ще бъдат неглижирани дървопластиката, пластиката, живописта...Напротив. Галерията ще запази досегашния си облик – „Живописатира“, традиционните изложби на „ГоАрт“ и още редица събития вече са част от културния живот в Горна Оряховица и не виждам защо трябва да се върви против една традиция. Успоредно с това ще опитам да създам поле за нови мероприятия, казва Александрова.
Тя е от Варна, като в Горна Оряховица я довежда любовта. Със съпруга си Евгени се сближават през 2007 г., когато и двамата участват в Програма „Еразъм“ в Италия. Днес имат дъщеричка на 4 г., живеят в Долна Оряховица, а Деница споделя, че се чувства удовлетворена и реализирана. Като творец професионалната й мечта е да продължи да участва както в национални, така и в международни графични изложения.
По графиката Александрова се увлича още като ученичка в Гимназията за хуманитарни науки и изкуства „Константин Преславски“ във Варна, където завършва изобразително изкуство с интензивно изучаване на италиански език. От I клас пък посещава школата по рисуване на Радко Мурзов – истинска легенда в художествените среди във Варна. Още тогава рисунките й са абсолютно изчистени, за разлика от творбите на повечето й връстници. Явно още по онова време графичното в мен е било много силно, казва Деница Александрова. И допълва, че в голяма степен й е повлияло и обучението в Гимназията във Варна, където учителите често излизат от сферата на традиционното преподаване. Още като ученичка се осъзнах професионално, признава Деница Александрова.
Образованието си продължава в Художествения факултет на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ във Велико Търново, в класа на проф. д-р Радко Спасов. Към днешна дата проф. Спасов е научен ръководител на Деница, която е докторант и е пред защита на дисертация, посветена на хартията за печатна графика. Освен всичко, Деница е носител на редица отличия от различни форуми у нас и в чужбина – сертификат за „Отличен Ex Libris“ и за „Отлична малка графика“ от II Международно биенале на екслибриса в Гуанджоу (Китай) (2012 г.), Плакет за забележително участие от Биенале на рисунката ОСТЕН в Скопие (2016 г.), Награда на „Ротари клуб – Русе“ от XIII Международен екслибрис конкурс „Ex Libris – Ex Liberta“ (2017 г.) и много други. Нейни творби притежават частни колекционери и галерии в Турция, Полша, Италия, Франция и др.
Деница Александрова е от графиците, които вкарват цвят в творбите си. Така тя разчупва масовото разбиране, че графиката е единствено черно и бяло. Постига и друг ефект – доставя радост на майка си, която е изключителен почитател на живописта.
Голяма част от творбите й са вдъхновени от митологията. Още като ученичка й попадат „Старогръцки митове и легенди“ на Николай Кун, после се прехвърля на скандинавската митология... Отправна точка в творчеството й са яйцето, гнездото, ръцете, очите, може да се впечатли от всеки автор. Не съм от типа фен, не съм близко до творчеството им, но харесвам Микеланджело, Густав Климт, Дали, посочва някои от предпочитанията си Деница.
В рода й няма школувани художници. Знае само, че прадядо й е бил призован за военен художник. Виждала е негова работа и останала изумена от детайлното разработване на всеки елемент.
Вероятно съм привзела нещо от него, споделя Деница Александрова.
Биляна МИЛЧЕВА
--135.jpg)
