От началото на февруари 2019 г. Теменуга Георгиева е новата шефка на екскурзоводите, иначе казано завеждащ отдел „Връзки с обществеността” в РИМ – Велико Търново. Работата обаче не е нова за нея, защото вече 17 години тя посреща туристите на Велико Търново и ги запознава с невероятно богатата му история и безброй забележителности. Справя се с графиците и отчетите, които вече влизат в задълженията й, защото това не е ново за нея. Достатъчно е наблюдавала, пък и неведнъж е замествала досегашния главен екскурзовод Соня Петрова, която се пенсионира. Има си и тънкости, признава тя, но се има за организиран човек и работата не я плаши.
Родена е в гр. Севлиево, но като много студенти, запленени от магията на града, тя остава в старата столица. Завършила е „История” във Великотърновския университет, с тясна специализация „Етнология” и е доктор на историческите науки. Съдбата също се намесва, тук среща бъдещия си съпруг и вече 30 години живее във Велико Търново – нейния „втори роден град”.
За работата й помага, че владее немски език и е учила между 1979 – 1984 г. в прословутата Немска езикова гимназия в Ловеч. Няма как да не споменем в разговора за книгата и филма „Вчера”, където действието е пренесено в това станало култово училище. „Много добре е предаден духа в гимназията и много правдиво. Това е училище, което дава изключително качествено обучение и съм горда, че 5 години от живота ми минаха там. Връзките и приятелствата, създадени в него са трайни и се пазят до ден днешен. Духът беше много демократичен за онова време. Разбира се, имаше си правила, които действаха дисциплиниращо и създадоха у нас чувство за отговорност. Влизаше се трудно, с два изпита и цедката беше много голяма. И излизането ни беше свързано с много труд. Но имам само хубави и добри спомени от Немската гимназия. Бяхме щастливци, това беше страхотен старт в живота”, спомня си тя.
Не постъпва на работа в Музея веднага след дипломирането, но желанието й било да приложи наученото в Университета и на практика. Когато й се отдала възможност, въобще не се поколебала да започне работа в РИМ и вече, скоро ще навърши 18 години, Теменуга е част от екипа му.
Няма наплив за екскурзоводи
Музеят има нужда от още екскурзоводи, пуснаха и обява. Питам Теменужка защо няма наплив и атрактивна ли е тази професия в днешно време. „Това да си екскурзовод разширява общата ти култура и кръгозора, трупаш постоянно нови знания. Общуваш с различни хора от всички националности. Негативите й идват от недостатъчното заплащане, под средното за страната, каквито впрочем са заплатите на всички в сферата на културата. Но, явно това е държавна политика. А да упражняваш тази професия се изисква висше образование, големи познания в областта на историята, задължително владеене на поне един чужд език. И за всичко това хората очакват по-високо възнаграждение. Професията си има и хубавите, и недотам, страни. Работи се в дъжд, студ, пек, на открито. Понякога се изисква и физическа издръжливост, както и здрави нерви. Трудно обхващаме всички туристи, защото сме ограничен кръг хора – 11 души за около 15 музея плюс Царевец. А нашият музей във Велико Търново е с най-голям брой посетители. Работи се по празници – няма съботи, няма недели. Но свикне ли на този ритъм човек, успява да се организира и не е такъв проблем”.
В чужбина държавата отделя
достатъчно средства за музеите
Музейните работници на РИМ – Велико Търново имат възможност всяка година да обменят опит с колегите си като посещават някоя страна, затова Теменуга Георгиева има наблюдения как са уредени нещата навън с издръжката на музеите. „Няма държава, в която толкова да са занемарени музеите, както в България. И при нас има обновени музеи и експозиции съобразени със съвременните изисквания, но се броят на пръсти. Докато навън музеите масово се поддържат, сградите са добре оборудвани. Вкарани са и нови, модерни технологии, които позволяват един по-съвременен и атрактивен поглед към културното наследство. А особено младите хора търсят точно това”.
За толкова години досег с немските туристи
Теменуга Георгиева добре ги е опознала
Една обиколка трае около час и за кой знае какви контакти няма време, но тя има добри впечатления от тях. „Преди всичко те са много етични хора. Туристи, които са много любознателни и интелигентни. Обикалят много света и могат да сравняват видяното тук и настрани. На тях България страшно много им харесва – природа, климат, национална кухня. Привличат ги и оценяват културните ни и исторически забележителности. И са много коректни като слушатели. Разбира се, виждат и недобрите ни страни. Впечатляват се от лоши пътища, проблемите с транспорта, а понякога не им харесва обслужването в хотели и ресторанти. Оплакват се и от липсата на обществени тоалетни, но това е проблем не само в Търново”.
И понеже Теменужка води предимно немски и български туристи, според нея повече претенции проявяват нашите. За какво ли не – цени на билети, пътища, социализация на обекта… Докато чужденците са наясно с положението ни, знаят, че са за кратко и за малко и се примиряват с обстоятелствата. Дават си сметка, че всички негативи се дължат на политически решения, за което хората в обслужващите сфери нямат директна вина.
Теменуга Георгиева не оставя етнологията на заден план
Докторантурата, която защитава, е на тема „Историята на българската етнография от Освобождението до края на Втората световна война”. Огромна като мащаб и много отговорна. Оказала се обаче достатъчно упорита, защитила я, а въпросната дисертация – разширена и преработена, излязла и като отделна монография преди 2 години. Заета с екскурзоводството, тръпката етнография не я оставя. Пък и през зимата не е толкова натоварено, остава й време и за научна работа. Участва в конференции, пише статии. В момента е погълната от темата за развитието на занаятите в Търново, които тя смята, че са проучвани, но повече покрай други неща. Събира сведения, информация, но вече може да защити тезата, че в нашия край най-старата дейност, която се доближава до занаят, е грънчарството и направата на керамични изделия, свързани с бита. Особено през средновековието, когато грънчарския занаят процъфтява.
Да се работи в женски колектив не е лесно, но са намерили баланс, усмихва се Теменужка. Пък и имат двама колеги, очакват и трети мъж да се присъедини към търновската екскурзоводска група. А и колкото и да е екипна работата, с групата туристи всеки тръгва сам – със знанията си и с характера си. Останалото е съвместно прекарване на времето, доколкото го има. Не си спомня колко пъти най-много за един ден се е качила на Царевец (най-големият и най-тежкият като маршрут обект), но три пъти – със сигурност.
Чувства се реализирана и доказала професионалните си възможности жена. Мечтае само за повече свободно време и почивка, което едва ли ще се сбъдне и тази година, защото активният туристически сезон във Велико Търново вече започна.
Ана Райковска
