Родната къща на великия Никола Петров е на път да рухне. Домът, в който е проплакал най-силният мъж на 19-ти век, или това което е останало от него, се намира в Дединци. Селото е в територията на община Златарица, а къщата на големия ни спортист е общинска собственост. Затова грижите за нея се падат именно на местната администрация.
Най-силният мъж на XIX век
За трагичната съдба на цялото село и къщата на Никола Петров разказва един от жителите на Дединци- Васил Пенчев. В края на миналата година той издаде и книга за Дединци, която включва цялата история на селото и подробна информация за всеки жител през годините. Не е пропуснат и Кьор-Миховият род, от който произлиза Никола Петров. Всъщност той проплаква на 19-ти декември 1873-та година. Ражда се в първата къща от селото и живее там до 3-годишна възраст. Именно тогава умира майка му, а и селото е опожарено. Баща му е принуден да го остави при баба му и дядо му в село Росно. Когато навършва 7 години отива да живее при баща си в Горна Оряховица. На 14 години става градинар, а по-късно заминава за Румъния. Славата му на изключително силен младеж се разнесла сред всички. През 1894-та година печели турнир по борба в Браила. Започва да се занимава професионално, а през 1899 година става и европейски шампион във Виена. През 1900 година побеждава световния шампион и е обявен за най-силния мъж на XIX век. 
Изличеното село
Доста силна се оказва и родната му къща, която е на повече от 100 години. Безхаберието и редица други проблеми обаче са направили така, че днес е опасно дори да се минава край дома на големия български спортист. За несгодите през последните десетилетия сподели и Васил Пенчев, който води дела срещу Общината в Златарица. Както поти всяко малко село, така и Дединци започнало да се обезлюдява. Младите бягали към града, а в къщите оставали само възрастните хора. Училището било закрито през 1968-ма година. Но истинският проблем дошъл през 1984, когато в селото се появило свлачище. Тогавашните власти решили да изселят всички хора. Предложили им обезщетения, които можели да получат единствено, ако предадат нотариалния си акт. Според Васил Пенчев обаче застраховките били фалшиви и не покривали цялата стойност на къщата. След промените започват и многократни опити за възстановяване статута на селото. Събират се подписи, които се изпращат в София. Отговорът бил, че селото никога не е закривано. Но през това време Община Златарица ползва всички имоти като собствени и на практика ги придобива. Започва да ги продава на търгове, които по думите на Пенчев не са реални. Оказва се, че и за неговата къща има купувач, който според общинската документация се е грижил 10 години за собствения му дом. Това обаче било абсурдно, защото Васил Пенчев ползвал къщата си чак до 2003-та година. Завел дело, което спечелил и възстановил собствеността над имота си. 
Масовото разбиване на къщите
Още през 92-ра хората от селото искали да го възстановят, но от Община Златарица били категорични, че това е невъзможно, защото собствениците са получили пари за обезщетение. Писмата до София също не свършили работа, защото съветът бил проблемът да се реши на местно ниво. Единствено 11 къщи имали нотариален акт, защото собствениците им не се възползвали от обезщетението през 80-те години.
„През 2010-та година Общината в Златарица взе решение за възраждане на селото. Но как се прави. С измислени герои, които уж са се грижили за въпросния имот 10 години. Така продадоха и моята къща, за която водих дело и го спечелих в Еленския съд. И как, като върнем 10 години назад- това е 2000-та година. А ние живеехме в селото до 2003-та. Как тогава някой друг се е грижил за нашите къщи, като ние си живеехме там. Аз така спечелих делото, имах трима свидетели. След делото започна масово разбиване на къщите им“, разказва Васил Пенчев. 
Разбитите надежди
След промените хората се надявали, че нещата ще тръгнат към по-добро, но вместо това всичко станало от лошо по-лошо. Избити и разпродадени били стадата в селото, които осигурявали поминък на малкото останали жители. Постепенно в къщите, където не живеят постоянно хора, започнали да влизат крадци. Обирали всичко наред. Лично Васил Пенчев е заловил крадец от ромски произход и го завел на полицията в Златарица. Униформените обаче му казали, че не могат нищо да направят, защото не са го спипали на място. По-късно влезли и в собствената му къща, задигнали стари и много ценни дрехи. Името на извършителя било установено, но от полицията казали на Васил Пенев, че мъжът бил заминал за Силистра и след като се върнел щели да му търсят отговорност. По това време неизвестни извършители откраднали и трансформатора на селото.
Да сложиш катинара на селото
Освен всичко друго Общината разрешавала на много хора да купуват строителни материали от изоставените къщи. Разпокривали се цели покриви, след което рухвали и постройките. Продължавали и кражбите. Така през 2002-ра година в селото останали да живеят 13 души. Дотогава Васил Пенчев и още няколко ентусиасти се опитвали да пазят селото, не позволявали от да се краде от къщите, от църквата и от закритото училище.
„Правех и невъзможното, моята кола беше станала на такси, разкарвах полицаи постоянно, при всеки сигнал, който получех за кражба в някоя от къщите“, споделя Васил Пенчев. По циганските къщи намирали български черги, но крадците обяснявали, е са я намерили или са я купили. През 2003-та година останалите жители се събрали и взели решение да се преместят при свои роднини. Само баба Пена и дядо Иван Цоневи отказали, но на 26-ти декември и те напуснали. На това станал свидетел Васил Пенчев, който се шегува, че съдбата го е предопределила да сложи катинара на селото. 
Унищоженият дом на Никола Петров
Това дало зелена светлина за още по-сериозни набези. Крадците буквално се развихрили и започнали да задигат всичко наред. Общината не реагирала по никакъв начин, твърди Васил Пенчев. Така се стигнало и до тежкото състояние на къщата на Никола Петров.
Екипът ни реши да провери на място как изглежда дома на големия български шампион. Оказа се обаче, че достигането до Дединци никак не е лесна задача. Пътят е съсипан от тежките камиони, които изнасят дървесина от колата. На места асфалтът е заменен от кални коловози. А за ново покритие никой не плаща. През последните години сериозни хора закупили къщи в селото. Със собствени средства успели да хвърлят чакъл и дори да направят дренаж на пътя.
А гледката в самото село е трудна за понасяне. Именно първата къща е на Никола Петров. Някога красивата къща е превърната в руини. Разбита е стената на стаята, в която се е родил един от най-силните мъже на планетата за всички времена. Цялото обзавеждане е задигнато, останали са няколко счупени стола.
„Един от хората, които най-много помагат и милеят за селото е г-н Иван Ламбов, ръководителят на „Паркинги и гаражи“ и международен съдия по борба. Той е от хората, които се опитват да запазят останалите къщи и е добър стопанин. Благодарение на него и на останалите заселници една част от селото е съхранена, но е трудно да се борим без подкрепата на местната власт“, споделя Васил Пенчев. 
Отговорът на местната власт
Екипът ни се свърза за коментар и с кмета на Община Златарица Пенчо Чанев.
„Не знам даже коя му е точно къщата и дали е общинска и на кого е. Докато не проверя не мога да кажа. Трябва да питам кметския наместник. Свържете се с него“, беше отговорът на общинския кмет. Кметският наместник Мирослав Асенов обаче беше категоричен, че къщата на големия български шампион е общинска собственост.
„Да, общинска собственост е. Никой до момента не е предприемал действия за нейното съхранение и възстановяване. И хората знаят твърде малко за това, че е рождената къща на Никола Петров. Той се ражда там и живее много малко в нея“, бяха думите на Мирослав Асенов.
Още истории за миналото и настоящето на Дединци очаквайте в следващия брой на „Кореспондент“
--135.jpg)
