Тази година честваме 140 години от приемането на Търновската конституция от Учредителното събрание, а центърът на националните тържества е старата столица. За нейното значение, новаторство, за спорните моменти, за първенците на нацията, които са я написали, разговаряме с един от най-авторитетните й изследователи – проф. д. и. н. Милко Палангурски. Преподавателят от катедра „Нова и най-нова история” в Историческия факултет на Великотърновския университет е посветил на Органическия устав множество публикации и монографии, сред които са „Търновската конституция – собственост, финанси, икономика”, „Бащите на Търновската конституция - духовниците между политиката и религията”, „Как учредителите „дописаха” Търновската конституция”, „Размисли относно вътрешната хармония на Търновската конституция” и мн. др. Темата е любима на професора, а неговата „лекция” започва с причините за създаването на един от най-важните документи в новата ни история.
Конституцията е приета на 16 април 1879 г. В резултат на решенията на Берлинския договор България трябва да бъде създадена като независима и в същото време васална държава със самоуправление и с онова, което наричаме модерни права и свободи на своите граждани. С политическа система, която отговаря на най-модерните европейски демократични принципи, съществуващи в тогавашното право. Като поредната създадена държава в европейския Югоизток, България получава и поредната, така да се каже изработена, конституция, която ни променя статута. Ако ние сме били дотогава територия и народ в рамките на различни империи и имперски структури, те вече започват да се развиват по модерните европейски и световни демократични принципи. България е 17-тата държава в света със своя конституция и 4-тата с всеобщо избирателно право, изтъква проф. Палангурски.
Търновската конституция е приета от Учредителното народно събрание, в което трябвало да се съберат първенците на нацията, или нотабилите, както е записано в Берлинския договор. Те били организирани от временната руска окупационна власт. 230 човека от 10 февруари 1879 г. до 16 април същата година заседават в Търново и приемат Основния закон на страната, който те гордо наричат Конституция, макар че в Берлинския договор е записано „Органически устав”, а не конституция, каквато имат напълно независимите държави. Тези ръководни фигури на българското Възраждане и лица, които имат своето историческо минало – учители, юристи, лекари, търговци, лица, които са избирани от нашите български общности както в страната, така и в чужбина, можем да наречем елит на българската нация.
Авторството – колективно дело
Конституцията я пишат всички, защото са я обсъждали член по член два пъти, разказва професорът. Разбира се, има проект, който е влязъл за обсъждане, изготвен от няколко човека. Най-известният е един руски юрист, Сергей Лукиянов, който движи нещата като юридическа фигура. Редактира, но допитването до българските първенци, които прави руската администрация, дава също насоки какви членове да залегнат в този проект. Проектът е обсъждан и в Русия от най-високо ниво на Външно министерство, от хора от академичните среди. В крайна сметка трябва да подчертаем, че какъв ще бъде проектът решава българското правителство.
За модели са ползвани американската, белгийската
и конституциите от времето на Наполеон
В конституцията не може да има кой знае какво новаторство. Това е конституционен модел, характерен за всички цивилизовани държави от края на XVIII и началото на XIX век. Всички те произтичат от великата Американска конституция и от френските конституции по времето на Наполеон. В по-ново време, специално за българската конституция, оказва влияние белгийската, която, пак казвам, произтича от онези конституционни разбирания, които се налагат с Френската революция и Американската, а що се отнася до тясна регионална точка се използват и съседните конституции – румънската, сръбската и гръцката, които също са повлияни от това, което се случва в световен мащаб.
Търновската конституция гарантира
избирателни права на всички граждани
Конституционният текст гарантира най-важните права, които съществуват в юридически смисъл. В самото обсъждане се търси краткост, ясност и категоричност. А поясненията към тях остават в протоколите, така че Търновската конституция е една типична европейска конституция с кратки текстове, без възможност за дълбоко тълкувание, което е много важно за конституциите. От тази гледна точка някои я наричат „една от най-модерните за своето време”. И да не е най-модерната, бих спорил по този въпрос, тя е сред най-модерните. Трябва да го подчертая - като модерност със сигурност е онова, което наричаме „избирателни права”. Много са малко държавите и конституционните устройства, които гарантират правото на избор на всички граждани. Дори в нашата конституция е записано така, че няма ограничение за жените. Търновската конституция е единствената, която позволява и на жените, де юре, да гласуват, а не само за мъжете, навършили 21 години. Това показва, че хората, които са застанали зад изграждането на конституционната система, са били наясно с всичко най-съвременно и са го вкарали в българския Основен закон.
Пикантерия няма, но има спорни моменти
Пикантерия при изработването на конституцията не може да има, нека бъдем сериозни към историята и нашите предци. Те са били обладани от едно чувство, че правят нещо за векове. Търновската конституция е най-дълготрайно оцелялата на Балканите. Конституция, която дава възможност в продължение на 66 години да се възпитат 6-7 поколения българи с правата и задълженията. И дори в най-мракобесните времена - тоталитарните и авторитарните диктатури, конституцията е била опора на онези, които са искали демократизиране на обществото. Неслучайно, след падането на Берлинската стена, първото, което направи българското общество, е да демократизира Конституционния съвет. Което означава, че тези, които са поставяли темелите, са били наясно, че слагайки подобни параметри, те ще устоят на бурите на времето. Ако прочетем сегашния конституционен текст, дори Димитровската конституция и тази на Тодор Живков, онова, което наричаме „права и свободи”, е изключително повторено почти по същия начин. Друг е въпросът, че втората и третата конституция създаваха възможност за диктатури и те бяха наложени. Така че, неслучайно екзарх Антим казва „направихме конституция от името на народа и за народа”, което много малко хора могат да кажат в световен мащаб. Да, белгийската конституция е по-стара, но белгийските граждани получават избирателни права 5 години по-късно. Това показва, че поне в параметъра на свободата всички наши първостроители и учредители са били наясно, че трябва да следят за най-доброто, което съществува.
Спорните моменти са и концептуални, и понякога - персонални. Персонални ще рече „кой ще води бащина дружина”. Надделяват онези, които са били в голямата масовка, т.е. либералите. Там те почти насила отхвърлят единственият проект създаден от самото Народно събрание, от неговата „Комисия за основните права в Органическия устав”. Тази комисия, съставена от най-добрите юристи – народни представители в Учредителното събрание, успява да изработи нещо, което колегите не случайно наричат Българска конституция, но нейното отхвърляне разцепва парламента на две. Другият голям спор е дали да има втора камара или не. Стигат до идеята все пак за еднокамарен парламент, което и в момента е визирано в българската конституция. Явно това е доста твърда система. Единствената, която приличаше на идеята със сенат, беше на Тодор Живков и не мисля, че спомените са много добри от това време.
Търновската конституция – любима тема на проф. Палангурски
Имам много публикации. Правил съм и енциклопедия за отделните участници, защото това са бащите на конституцията („Учредителите. Участниците в Учредителното Народно събрание в Търново, (10.II. – 16.IV.1879 г.), бел. а. ). Това е онова подценяване на нас, българите, какво представляваме. Много народи, които се смятат за по-цивилизовани от нас, нямат държавно конституционно устройство по онова време. Сред тях са чехи, словаци, поляци, унгарци и т.н. А ние имаме нещо, което е повод не само за гордост, но и за традиция. Като такава традиция, ние забравяме, че България, в крайна сметка, в края на XIX век е създадена като модерна цивилизована държава. Ние говорим всички други неща за нашата история, но не и за най-важното: какво представляват нашите отношения като граждани. Как се самоуправляваме, можем ли да се съуправляваме, имаме ли това право и доколко българинът е станал гражданин, т.е. нормален човек. И няма как да не ми е любима тема, защото на практика, подценявайки това нещо, говорейки за всякакви други влияния в българската политика и култура, ние сами си ритаме столчето и увисваме на бесилото на безпаметността.
Записа Ана Райковска
