Уникална книга за старата българска столица представи журналистът и публицист Иван Тодоров. Изданието „Памет за Търново“ се отличава с неразказвани до момента истории за живота на търновци през миналия век.
Най-хубавото в книгата е, че написаното в нея не е плод на дълго ровене в библиотеки и книжарници, а истински допир до събитията от живи свидетели на вече отминала епоха.
Бащата на Иван Тодоров завършил великотърновската Мъжка гимназия, чийто наследник днес е Хуманитарна гимназия. Негов съученик бил Николай Бояджиев. Буден младеж, който заради своите качества бил избран за знаменосец на елитното училище през 1943 година. За съжаление бащата на Иван Тодоров днес е покойник, но неговият съученик Николай Бояджиев е жив и здрав. Благодарение на него се родила и книгата, която събира в себе си истинските и много интересни истории за Велико Търново.
„Журналистиката ме е научила, че никога любопитството не трябва да секва, рецептата е една- четене, търсене на хора, разговаряне с тях. Има една тъжна, продиктувана от биологическите закони, истина. Най-напред се търсят най-старите, защото, колкото и да е печално, днес ни има, утре ни няма. За старите хора тази истина е още по-жестока. Николай Бояджиев е един от хората, с който започват историите в книгата „Памет за Търново“, сподели за „Кореспондент“ Иван Тодоров.
Авторът твърди, че не е гонил обем и много страници. Стремежът му бил да стане приятно четиво. За историите в книгата казва, че проследяват един житейски път от сватба, през детски и ученически години, до любов, филателия и създаване на спортен клуб.
Първата история разказва за великата Христина Морфова и два концерта, които изнася във Велико Търново през 1934-та и 1935-та година. Оказа се, че все още има хора, които са се докосвали до нейното творчество на живо. Това направил 93-годишният Николай Бояджиев, който днес пази снимка с оперната певица и баща си от първия й концерт в читалище „Надежда“.
Друга глава от книгата разказва как се играел футбол на „Марино поле“. През 20-те години това било официалната футболна арена на града. Още една впечатляваща история разяснява как предците на инж. Иван Григоров били абонирани и получавали италианското списание „Природа и изкуство“ преди 120 години.
Книгата продължава с разказ за Градската градина, която се намирала около паметника на Левски, и създаването на женския баскетбол в града. Уникалното издание представя и сведения за чудния вестник на Мъжката гимназия „Лъчеструй“, излизал през 30-те години, както и за големия търновски филателист Никола Илиев от улица „Зеленка“.
В изданието е поместен и речник на характерни търновски думи с тяхното значение. Например бутурче означава лилаво цвете, а буфон е вид ръкав на дреха.
Книгата завършва с Почетния гражданин на Велико Търново Панайот Димитров- Понката и неговите обърнати народни поговорки. Като черни пари за бели дни и не оставяй утрешната работа за днес.
Всъщност е трудно книгата да бъде преразказана накратко, това е и излишно, защото всеки търновец трябва да има това издание в дома си, за да си припомня вече позабравени неща от родния град.
Изданието беше представено в къщата-музей „Емилиян Станев“, а за съдържанието говори уредникът д-р Радка Пенчева.
Иван Тодоров е роден във Велико Търново през 1953-та година. Завършва журналистика в Софийския университет. Работи като репортер и редактор в седмичника „ПОГЛЕД“, в списание „Вик“ и сайта на Съюза на българските писатели. Сътрудничил е на БНТ и БНР, има стотици статии във всички жанрове. Превеждан е на руски език, а самият той е превеждал от руски и английски.
Първата си книга издава през 1989г.- „София преди сто години“. През 1990 г. издава „София в началото на века“. Следва „Спомен за снимка“ и първата му книга за Велико Търново- „Старо Търново- духът и ликът на времето“(2009). През 2010-та издава „Павловски истории“ и „Шарки от вестник“ през 2012г.
Иван Тодоров е трикратен лауреат на Почетния знак „Златното перо“ на СБЖ. Кавалер е и на наградата за журналистика „София“, присъждана от столичната община. Многократно е отличаван в различни вестникарски конкурси.
Михаил МИХАЛЕВ
