Над 50 години събирачески труд на Нено Николов от Севлиево, посветен на Никола Петров, ще види бял свят в началото на следващата година. С помощта на издателя на „Седмицата” и RegNews Димитър Николов се подготвя за печат книга, която има амбицията да представи истинската история на спортната легенда – вероятно най-известният горнооряховчанин заедно с Атанас Буров – Никола Петров.
Книгата развенчава някои митове и създава други. Не е толкова важно, че Никола Петров има загуби, това не омаловажава неговата значимост. Важното е да се сподели историята такава, каквато е, а не такава, че да обслужва някакви интереси, споделя авторът.
Реално големият борец е бил непознат за масовата публика много дълго. Митологизацията му започва в началото на 60-те години и неговата история е впрегната да обслужва пропаганда, налагана през социализма, че от българина по-силен няма. На практика той е загубил около 60 от изиграните близо 800 срещи. Това ни най-малко не накърнява образа му на голям спортист и велик българин. Целта на Нено Николов не е да развенчава митове, а да представи истинското величие на момчето, тръгнало от Горна Оряховица, превзело целия свят и отново върнало се в родния град, за да помага в най-трудните военни години.
Нено Николов се запалил по борбата в началото на 60-те години на миналия век и тренирал известно време в севлиевския клуб. Само на 7 км от Севлиево е село Сенник – родното място на друг колос на българската борба – Дан Колов. След едно републиканско първенство малкият тогава Нено получил като подарък снимка на Дан Колов. От там тръгнал интересът му към големите борци от миналото – първо започнал със земляка, а покрай него започнал да се интересува и от Никола Петров. Тъй като в българските спортни архиви почти нямало информация, Нено се свързал с руски спортни историци. Чрез спортни редакции в тогавашния Съветски съюз установил връзка с изследователи на борбата, които му дали възможност да получи много непознати до този момент в България снимки и репортажи от събития, публикувани преди повече от век в руски издания. В продължение на половин век Нено Николов трупал изрезка по изрезка, снимка по снимка и реконструирал най-богатата до този момента история на Никола Петров. Част от нея разказал в документалния филм „Никола Петров – Българинът”, който излезе в навечерието на 145-та годишнина от рождението на бореца. Филмът беше показан и в Горна Оряховица навръх рождения ден на шампиона – 19 декември.
Всичко, събрано от Нено Николов, ще бъде издадено в книга, която се подготвя за печат и вероятно ще се появи в началото на следващата пролет.
Нено Николов ще навърши 70 години само след седмици. Цял живот е бил шофьор, работил е в Испания и Гърция, но изследователската страст не го е напускала и не пропуска да добави ново знание за борбата, където и да е. Издал е две книги за Дан Колов – едната за 100-годишнината му, а другата излезе само преди 2 години – „Дан Колов – легендата на борбата”. Сега работи върху справочник, в който ще събере всичко за борбата на олимпийските игри.
Казват, че Никола Петров е можел да стане олимпийски шампион в Париж през 1900 г., ако борбата беше част от програмата. Дори и да беше обаче, той нямаше как да участва, защото е бил професионалист, а на олимпиадата участват само аматьори, развенчава друга легенда Нено Николов.
Борбата е от най-старите спортове, познати на човечеството още от древногръцките олимпийски игри, но всъщност има трудна история в новото олимпийско движение. Борбите набират популярност като част от цирковите представления и всъщност първо се появява професионалната борба, а след това се отделя спортът, който познаваме днес. Никола Петров печели всичките си титли като професионалист и по тогавашните строги олимпийски правила не е можел да стане олимпийски шампион. Но затова пък е основал спортната школа по борба в България. Той първи започва да тренира млади състезатели и полага основите на организираната борба в родината си.
В книгата на Нено Николов се разглеждат интересни въпроси, по които още се спори. Станал ли е световен шампион на Парижкото изложение през 1900 или това е било по-късно? Според едни по това време е бил в Русия, Лазар Добрич, който е бил секундант на Петров в двубоя с Пол Понс, пък разказва с подробности точно за битката им на това изложение. Има сведения, че Петров е световен шампион за втори път и през 1908 г. От тогава има запазена и снимка. Бил ли е заклет бохем и комарджия Никола Петров? Всъщност няма доказателства, смята Нено Николов. Има само един разказ на очевидец, видял Никола Петров да играе цяла вечер карти. Но безспорно е бил привлекателен мъж. Още повече, че е вероятно първият български бодибилдър. Имал е много хармонично тяло, въпреки че не е бил висок. Има дори награди за добре оформени крака и мускули, разкрива още непознати факти за Никола Петров изследователят му от Севлиево.
В България имало много малко информация за Никола Петров. Той бил дезертьор, избягал от страната, за да се отърве от военна служба. Когато става световен шампион, никой в родината му не разбира. Знае се само в Горна Оряховица, защото праща картичка на брат си Марин. Едва през 1902 г. в един от столичните вестници се появява информация за Железния човек Никола Петров, който е българин. Когато дават амнистия на всички в неговото положение през 1909 г., Петров се връща за първи път в родината след близо 15 години изгнание. Никога през тези години обаче той не е излизал на тепиха под друго име и за друга националност. И когато започват Балканските войни, се връща отново в родината, за да помогне с каквото може на своите съграждани.
Последната му битка е на 24 май 1924 г. в Борисовата градина срещу руснака Иван Зайкин. Побеждава много трудно, а на 2 януари 1925 г. получава сърдечен удар и умира. Така и не успява да реализира своята мечта да направи голяма школа по борба и да печели победи на професионалния и олимпийския тепих.
Но все пак основите на спорта борба са сложени. Едва през 1956 г. обаче български борец участва на Олимпиада и печели първото злато за България от игрите. Прави го Никола Станчев в Мелбърн.
Долу горе по това време комунистическата власт започва да канонизира борци като Дан Колов и Никола Петров. На тяхно име са наречени и двата големи, провеждани и досега, международни турнири по свободна и класическа борба. Което не пречи на комунистите да убият сина на Никола Петров при опит да премине границата. Това обаче става доста по-рано, в края на 40-те години. После се разпространяват истории, че той е избягал, но е изчезнал от един лагер в Италия. Истината е, че е застрелян, а в него са намерени снимки на баща му като световен шампион и на семейството, разказва Нено Николов.
Въпреки че развенчава мита за непобедимостта на Никола Петров, книгата на Нено Николов е поклон към един голям човек и велик шампион. Това че е загубил няколко пъти, нищо не означава, няма борец, който да не е губил. Неговото величие е не само на тепиха, той е имал и голямо сърце, казва Нено Николов за родения в Горна Оряховица най-велик български борец.
Елена ВЕЛКОВА
