Никола Петров е роден на 19 декември 1873 г. в гр. Горна Оряховица. Останал от малък сирак, е принуден сам да изкарва прехраната си. Твърде млад той отива в Румъния, където работи като градинар и започва да се занимава с борба. Никола Петров се среща с много известни за времето си състезатели по цирковите арени и лесно ги побеждава. През 1895 г. съдбата го среща с прочутия италианец Жорж Расо, чийто цирк е отседнал в Браила. Петров го побеждава. Две седмици по-късно силният българин сразява и французина Дублие, който вижда в младежа от България невероятен талант и му става учител.
Едва 25-годишен – на 20 юли 1898 г. печели титлата „Шампион на Америка“ в Ню Йорк. През следващата година става Европейски шампион по класическа борба във Виена.
През 1900 година се провежда най-големият шампионат на света по онова време. Събират се най-силните мъже на планетата, за да премерят сили. Отстранявайки съперниците си до финала достигат невероятният българин и световният шампион по борба Пол Понс. Французинът е висок 216 см и тежи 145 кг, а Никола Петров има ръст 175 см. и тежи само 105 кг. Срещу силата на огромния си противник горнооряховчанинът противопоставя перфектната си техника, високо темпо и несломим дух. В осмата част на срещата Никола Петров залепва гърба на Понс на тепиха и става световен шампион. Носител на копринена лента с надпис „Най-силен мъж на света за XX век“, значка на Почетния легион и награда от 30 хиляди франка. Със своята титла на световен шампион прославя България в целия свят.
Носталгията по родината и най-близките карат славния и непобедим борец да се завърне в През 1909 г. е избран за почетен член на Горнооряховското гимнастическо дружество „Юнак“, на което подарява собствените си гимнастически уреди.
През 1921 г. Никола Петров основава първата школа по борба в София, която ръководи и лично обучава в нея младите борци.
По време на Първата световна война Никола Петров открива със собствени средства подкрепителен пункт на гара Горна Оряховица за пристигащите от фронта войници, като изпълнява и функцията на военен преводач. Никола Петров умира на 2 януари 1925 г. в София. Погребан е в родния си град Горна Оряховица.
През 1962 г. получава посмъртно званието „Заслужил майстор на спорта“. В негова чест през 1963 г. в България започва да се провежда ежегоден международен турнир по класическа борба, носещ името на Никола Петров, като на победителите от 1971 г. се връчва и „Златен пояс на Никола Петров“.
По случай 100-годишнината от рождението му – през 1973 г. в Горна Оряховица му бе издигнат паметник. Спортната зала в града също носи неговото име.
През 1998 г. той е обявен посмъртно за Почетен гражданин на Горна Оряховица.
