Роденият в Долна Оряховица Аврам Агов е един от най-големите познавачи на Корейския полуостров не само сред българските учени. Почетният гражданин на Сеул е преподавател във Ванкувърския университет в Канада. Всяка година той подхранва своите знания за Корея, участвайки в различни семинари и обучения на полуострова и в региона. Тази година Аврам Агов беше част от мисия, реализираща мащабна хуманитарна програма на север от 38-я паралел, разделящ полуострова на две държави. Точно по това време се случиха и някои срещи и събития, които обнадеждиха света, че наближава края на нагнетяваното десетилетия наред напрежение между двете Кореи.
Аврам Агов е най-търсеният коментатор по корейските и въобще по далекоизточните въпроси за българските национални медии, а с удоволствие предоставя своята експертиза и за „СЕДМИЦАТА”.
- Каква беше целта на вашето посещение в Северна Корея?
- Участвах в хуманитарна програма на фондация „Юджин Бел“ (международна неправителствена организация, базирана в САЩ и Южна Корея) за лекуване на болни от резистентна туберкулоза. Програмата има дълга история, водеща началото си от 90-те години на миналия век по време на хуманитарната катастрофа в Северна Корея. Фондацията започна работата си с оказаване на помощ за лечение на туберкулоза, а от десет години тя е съсредоточена върху резистентна туберкулоза, която не отговоря на стандартни лекарства. Този вид е по-опасен (с висок процент на фатален край) и изисква агресивно лечение, което е в пъти по-скъпо от обикновеното. Фондацията доставя лекарства, прави диагностика и регистриране на пациенти, координира лечение на пациентите в медицински центрове, продължаващо 18 месеца в пълна изолация. Страничните ефекти са тежки и се изисква голяма воля на болните да продължат режима за това продължително време. Програмата има висок процент на излекуване – над 70 % при средно световно ниво от 48 %. Проектът обхваща лечение на хиляди пациенти в 12 болници из страната и преди три години фондацията започна строеж на отделения за болни от туберкулоза.
-За първи път ли бяхте на север от 38-я паралел?
-Това ми беше третото посещение на север в рамките на програмата. Другите две бяха през 2014 и 2015 г.
- Как видяхте живота на севернокорейците? Покрива ли се видяното от вас с масовите представи за тази изолирана държава?
- Има големи разминавания между образа и реалността. Покрай ядрената програма и изолацията на Северна Корея се създадоха неадекватни представа за страната (най-вече за хората) като в комикс, подхранвани и от сензационалистките новини (и неинформираност) в медиите. Имаме тенденция да разглеждаме една държава (и особено Северна Корея, за която познанията са по-ограничени) като едно монолитно цяло, но това е доста подвеждащ образ, въпреки диктатурата и бедността.
При пътуванията из Северна Корея и контакта с обикновени хора ми прави впечатление значението и устойчивостта на местните общности и семейството, как хората си помагат в това трудно време и как никой не е оставен на произвола на съдбата. Това особено си проличава в сферата на здравеопазването. В болници бяхме свидетели на показателни случаи със семейства. При един от тях мъжът беше тежко болен от резистентна тубекулоза, съпругата му е знаела за болестта му, омъжва за него и имат новородено дете. В деня на прегледи и приемане на нови пациенти, жената завързва едномесечното им бебе на гърба си, качва мъжа си на багажника на колело и кара един час от селото им до болницата в ранни зори, за да го регистрира в програмата за лечение. В друг случай дъщеря отказа лечение в болница (с шанс да оздравее), за да остане вкъщи и да се грижи за болния си баща. Севернокорейците са корави, работливи и ученолюбиви хора. Веднъж дори видях ученик карайки колело към училище сутрин хванал книга в едната ръка и забил поглед в нея, сякаш колелото си знаеше пътя... Неволите са ги превърнали във войници. В същото време са сърдечни. С други думи, севернокорейците не са уникални, а са като всички други хора по света, прояваващи човешки качества в трудни ситуации.
Северна Корея разполага с огромни природни ресурси, но хората са най-голямото богатство, както в Южна Корея. Това е общото от двете страни на 38-мия паралел. В крайна сметка те си остават братя и сестри въпреки 73-годишното разделние, но в същото време са колкото близки толкова и далечни...
-Приемането на хуманитарна помощ като вашата, знак ли е за отварянето на страната към света?
-Фондацията си е извоювала трайно място сред хуманитарните донори и има работещи отношения с Министертсвото на здравеопазването на Северна Корея. С други думи тази програма оцеля и в най-напрегнатите години в междукорейските отношения и конфронтацията между Северна Корея и САЩ. Сега се забелязва по-открито отношение на севернокорейските здравни институции към програмата, както и по-оптимистична нагласа сред хората за бъдещето на страната и отношенията й със света като цяло.
- В едно интервю наскоро казахте, че се съмнявате, че Северна Корея ще се откаже напълно от ядрената си програма? Всъщност това необходимо ли е, за да се говори за постигане на повече сигурност в региона?
-На този етап мисля, че Северна Корея няма да се откаже напълно от ядрените си оръжия. Но в дългосрочен план това е възможно при радикална промяна на сигурността и конфигурацията в Източна Азия, включващо слагане на край на Корейската война и на структурата на Студената война, която все още разделя региона. Това би създало траен механизъм за мир и сътрудничество по подобие на Хелзинкския процес в Европа от 70-те години на миналото столетие.
- Оптимист или скептик сте след срещата между корейските лидери?
По-скоро съм оптимист. Въпреки трудностите и липсата на доверие мезду различните играчи в района, тази година сме свидетели на безпреценденто развитие на Корейския полуостров, което се подсилва и от диалога между Северна Корея и САЩ. Втората среща между Ким Чен Ун и Мун Дже Ин през месец май беше дори по-важна от първата (априлска) среща имайки предвид бързия и неформален начин по който се подготви и осъществи, покзвайки близки отншения между двамата корейски лидери (Мун заяви, че са „добри приятели“). Миналата седмица (18-21 септември) се състоя третата среща в Пхенян, която беше придружена както с много смиволизъм за единството на Корея така и със съдържание. Двамата корейски лидери договориха конкретни стъпки за приключване на Корейската война и редица проекти в икономическата сфера. Но за да има траен напредък в междукоресйките отношения, също е необходим прогрес в денуклеаризирането на Северна Корея и нормализиране на отношенията между Пхенян и Вашингтон. Предстои продължителен но възможен процес на замяната на войната и конфронтацията с траен мир в Източна Азия.
- Новото охлаждане на отношенията между Северна Корея и САЩ означава ли, че корейската пролет беше твърде кратка и отново ще има ескалация на напрежение?
-Това е труден път и естествено ще има спадове и връщане назад, но сега ситуацията е коренно различна от миналата година – страните на конфликта говорят помежду си, а не дрънкат оръжия. Отношенията между САЩ и Северна Корея са ключови за решаване на проблемите на сигурността на Корейския полуостров и региона. Персоналните отношения между Доналд Тръмп и Ким Чен Ун ще продължат да са основен двигател на диалога и постигането на траен мирен механизъм. Изглежда и двамата са инвестирали политически капитал в този процес, но колко далеч ще стигнат, ще се разбере в идните месеци. Срещата в Сингапур беше само начало и същинската работа по денуклеаризацията на Северна Корея тепърва предстои. В скоро време е възможна втора среща между Тръмп и Ким, която да отблокира преговорите между двете страни.
- Мислите ли, че напрежението между САЩ и Китай ще ескалира или ще бъде намерен начин да бъде уталожено? И доколко то се отразява на корейския въпрос?
- Двете най-големи икономики в света имат интерес да се реши двустранния търговски конфликт. Изглежда Китай има повече да губи заради положителното салдо в търговията си със САЩ и важността на американския пазар. Вероятно ще се стигне до решение, но САЩ и Китай са конкуренти с различни интереси в Азия наред с общи интереси, поради обвързаността на двете икономики. Това противоречие предвещава редуване на периоди с напрежения с периоди на по-добра координация между двете супер сили.
Отношенията между САЩ и Китай се отразяват върху решаването на корейския въпрос. Миналата година двете страни съгласуваха политиката на натиск срещу Северна Корея да се откаже от ядерената си програма. Тази година търговската война между Вашингтон и Пекин, както и сближаването на Китай със Северна Корея, подкопаха международния консенсус срещу Пхенян, макар че Пекин продължава да спазва санкциите на ООН. През последните месеци Китай и Северна Корея се сближиха, след като президентът Си Цзинпин и Ким Чен Ун се срещнаха три пъти в Китай. На фона на това затопляне на отношенията между Пекин и Пхенян, Доналд Тръмп свърза търговския конфликт с Китай и прогреса на преговорите със Северна Корея, обвинявайки Пекин, че не сътрудничи по корейския въпрос (не оказва достатъчен натиск върху своя съюзник Северна Корея за денуклеаризацията) и отложи планирано посещение на държавния секретар Помпео в Пхенян в края на август. Северна Корея ще продължи да бъде тест за отношенията между САЩ и Китай и арена на тяхното съперничество.
