Понеделник, 15 Мар 2021
            
Политика

Аврам Агов от Университета „Лангара” във Ванкувър: Политиците си позволяват толкова, колкото им разрешат гражданите

  25.08.2020 10:06
Аврам Агов от Университета „Лангара” във Ванкувър: Политиците си позволяват толкова, колкото им разрешат гражданите

Роденият в Долна Оряховица Аврам Агов е преподавател във факултета за изучаване на Азия в университета „Лангара” във Ванкувър, Британска Колумбия, Канада. Той е най-добрият български специалист по Далечния изток и най-вече Корея. Почетен гражданин на Сеул.

Миналата година бе удостоен със специалната награда на своя Университет, учредена в навечерието на половинвековния юбилей на „Лангара”, с която бяха отличени 49 вдъхновяващи личности. Наградата за Агов е не само за изследователската и преподавателската работа в Университета, но и заради участието му в хуманитарните мисии на Фондация „Юджин Бел”, която се бори с туберкулозата в Северна Корея.

През пролетта на 2020 г. Аврам Агов трябваше да заведе студентите си на практика в Тайланд, Южна Корея и Виетнам. Трябваше да участва и в мисия в Северна Корея. Но COVID-19 преобърна света и доста планове се провалиха, включително на учените. Все пак Агов успя да спази традицията и да прекара няколко седмици в България по време на лятната ваканция. Това ще му струва 14-дневна карантина, когато се прибере във Ванкувър. Но пък затворничеството не го притеснява особено, още повече, че новата учебна година в „Лангара” ще започне онлайн. И най-вероятно така ще завърши, освен ако не се появи сигурна ваксина още в следващите месеци.

Това пък ни позволява и ние да спазим една сравнително скорошна традиция – да разговаряме с Аврам Агов в края на август по глобалните проблеми и местните ни по-малки драми. В центъра на анализа му е отново мирният процес в Корея, но и изборите в САЩ, коронавирусът и, разбира се, протестите в България. Тази луда 2020 година ще я запомним, дано следващия път да си говорим за хубави неща, не само за проблеми, пожелаваме си в края на разговора. Всъщност Агов е доста оптимистично настроен и смята, че голяма криза, като тази с коронавируса, дава нови възможности.

COVID-19 ЩЕ ДИКТУВА ЖИВОТА НИ

И СЛЕДВАЩАТА ГОДИНА,

НО НАЙ-ТРУДНОТО МИНА

Кризата с коронавируса позволи да се случат неща, които тлееха отдавна в обществото, но вероятно много бавно щяха да изплуват на повърхността. Това е една от ползите на трудните периоди. До края на годината е напълно възможно да имаме одобрена ваксина. В момента вече се произвеждат няколко, което дава надежда, макар и още да са в процес на тестване. Появяват се и нови методи за лечение, така че през следващата година пандемията би трябвало да бъде овладяна, въпреки че ситуацията може да се влоши отново през тази есен, смята Аврам Агов.

Британска Колумбия и Ванкувър са сравнително по-слабо засегнати от кризата в сравнение с източните канадски провинции, въпреки че там живее сравнително голямата китайска общност. Има няколко причини за това, обяснява Агов. Британска Колумбия има площ колкото две Испании, а население е малко около 5 млн. души (половината от които живеят в района на Ванкувър). Така че извън няколкото големи градове няма гъсто населени места. Правителството предприе мерки за ограничаване на вируса по-рано от останалите части на Канада. Това пък им позволи да не са прекалено строги. Затова и разхлабването на мерките започна по-рано от провинция Онтарио (включваща най-многолюдния град в Канада, Торонто) и Квебек (с център Монреал) например, които бяха силно засегнати от падемията. Но пък предпазливостта остава – затова и учениците се връщат в училище, но студентите ще учат онлайн. Западните части на Канада имаха и едно друго предимство – щамът, който се разпространи там, е от азиатския тип, който е по-слабо заразен. Докато по източното крайбрежие на САЩ се настани мутиралият в Европа щам, който е по-заразен. Така че тази комбинация от мерки на местно ниво и късмет позволи на ванкувърци да преминат доста по-леко през кризата, поне засега.

МОДЕРНИТЕ ИКОНОМИКИ

РЯЗКО ЩЕ ТРЪГНАТ НАГОРЕ

СЛЕД НЯКОЛКО МЕСЕЦА

Още догодина Агов очаква рязък скок в икономиките на някои държави. Движението на икономическата крива ще е V-образно. След рязкото спадане тази година, ще има бързо движение нагоре. Може да не се усети веднага, но до 2-3 години ще има резултат. Това обаче не се отнася до всички, а до модерните и динамични икономики – Канада, САЩ, Южна Корея, Китай вече започна да се възстановява, Германия е задължително в този списък.

Нямам увереност, че това ще се случи и с българската икономика, внимателно подбира думите си Агов, стигайки до темата с родината. Още не е ясна политиката ни занапред, не е ясно кой ще управлява. Със сигурност ще има промяна във властта, независимо дали по-скоро или с редовните избори. Това са 7-8 месеца, които ще са загубени за икономиката ни. Вярно, че европейските фондове ще помогнат. Но, ако парите от Европа не се използват правилно, могат дори да навредят. А засега не даваме признаци, че сме се научили да ги използваме както трябва, песимист е ученият.

ПО-ДОБРЕ ПРЕДСРОЧНИ ИЗБОРИ,

ОТКОЛКОТО МЕСЕЦИ НЕЯСНОТА

Колкото по-рано се изчистят неяснотите относно бъдещото управление, толкова по-добре. Така че няма нищо страшно в едни предсрочни избори, дори напротив. Проблемът е обаче дали те ще доведат не само до смяна на правителството, а и до смяна на модела. Защото, ако не се промени сегашният корпоративен модел на управление, който и да дойде на власт, реална промяна няма да има. Корупцията вече е стигнала предела на търпимост. Не се ли промени системата, не се ли позволи на средствата – било от данъци, било от Европа, да се вливат там, където трябва, нищо добро не чака България.

Навсякъде има корупция и никой не си мисли, че тя може да бъде изкоренена напълно. Но тази арогантност, която виждаме в България, е нетърпима. Ако политиците малко от малко имаха някакъв страх, щяха да действат по-внимателно и да крадат по-малко. Този страх обаче трябва да им го създадат гражданите.

В ДЕМОКРАЦИЯТА ОТ ТЪРПИМОСТТА НА ХОРАТА

ЗАВИСИ КОЛКО ЩЕ КРАДАТ УПРАВЛЯВАЩИТЕ

В Южна Корея например корупцията също е проблем. Когато държавата има силна роля в икономиката, няма как да няма подкупност. Но южнокроейците извървяха дълъг и тежък път, докато изградят силна демокрация и ограничат крадливостта на политиците си. Страната мина през гражданска война, насилие, диктатура, корейците платиха висока цена за днешния си икономически възход. Години наред, стъпка по стъпка, хората се бореха, за да изградят демокрация и успяха в значителна степен. Корупция пак има, но вече повечето средства отиват по предназначение и това се вижда по икономическите резултати. В Южна Корея няма недосегаеми. Почти всички президенти са разследвани, дори осъдени за корупция. Някои след края на мандата си, но Пак Кън Хе беше свалена след импийчмънт, който започна след масови протести. Тогава 1 милион корейци излизаха всяка събота на протест в Сеул и казаха „Не” на корупцията. Ако приведем сеулските мащаби към софийските, това означава 100 000 софиянци да са на протест. Е, виждаме, че няма такова нещо и това означава, че нашата търпимост към корупцията е твърде висока, ние не реагираме. А след като не реагираме, няма как нещо да се промени. Хората определят границите – кое е възможно и кое не е. Институциите предимно следват поставените им жалони. Ако голямата маса от гражданите заявят недоволството си, политиците няма как да не се съобразят с тях. Затова смятам за безсмислени разговорите кой ще дойде след това правителство. Това въобще не е на дневен ред. Важното е, че тази власт се е изчерпала. Дали следващата ще е по-добра, не се знае. Но, ако хората продължават да настояват за по-добро управление, рано или късно ще се появят политици, които да действат според правилата. Защото последната мярка са хората, всичко зависи от това, което те смятат за допустимо и това, което смятат за нетърпимо, казва Аврам Агов.

МИРНИЯТ ПРОЦЕС В ДАЛЕЧНИЯ ИЗТОК

ЩЕ ПРОДЪЛЖИ, ОСОБЕНО АКО

ТРЪМП СПЕЧЕЛИ ВТОРИ МАНДАТ

В Далечния Изток годината е луда не само заради коронавируса. Едно от големите световни събития, с които ще се запомни 2020 г., е мистериозното изчезване на севернокорейският лидер Ким Чен Ун през април. В продължение на някоко седмици светът се изтощи да прави догадки жив или мъртъв е диктаторът. В крайна сметка той попари надеждите на враговете си, явявайки се в прекрасна форма навръх Деня на труда, за да открие фабрика.

Целият този цирк всъщност си беше сътворен от медиите, но само показва колко е важна Северна Корея за света, казва Агов. В момента той пише книга за мирния процес в Корея и следи как се отразяват събитията (и несъбитията) от медиите. Идеята му е да напише история в движение като съвременник на процесите, запечатвайки реакциите на момента като използва също първични източници (документи) и вторични източници (анализи) на информация.

Миналата година срещата в Ханой между Ким и Тръмп не успя, но следващият път вероятно ще е успешна. Американците, мисля, вече са стигнали до заключението, че мирният процес е дълъг път и трябва да се извърви стъпка по стъпка. Трябва да се правят компромиси и от двете страни, както и реципрочни отстъпки, а не да се търси решение от раз на всички проблеми на сиугирността (които са се натрупвали десетилетия на война и конфтонтация) на момента. Тръмп може и да е шоумен в очите на критиците си, но всъщност е много действен и ефективен. Той има неортодоксален подход и това е полезно в случая със заплетени ситуации като тази на Корейския полуостров. Не е бил в политиката и не е обременен от бюрокрацията, това му позволи да постигне лични отношения с Ким и наистина да отслаби напрежението в този край на света. Ако администрацията му оцелее след изборите тази есен, мирният процес има шанс да продължи, смята Агов.

БАЙДЪН ТРЯБВА ДА ИЗКАЧИ

ВИСОКА ПЛАНИНА,

ЗА ДА ПОБЕДИ ТРЪМП

Историческият контекст подсказва, че Тръмп ще спечели втори мандат. Повечето действащи президенти успяват да си запазят мястото в Белия дом. В съвременнат история на САЩ два пъти се е случвало претендентът да не победи. Но тогава Картър и Буш-старши бяха поставени в условия на криза и срещнаха много силни съперници – Рейгън и Клинтът. Сега Тръмп действа в ситуация на криза, но насреща си няма силен противник. И вероятно ще си остане в овалния кабинет, не защото има безспорно успешен първи мандат (напротив, има доста проблеми), а защото опонентът му няма сили да спечели. Демократите сякаш избраха най-безличния си кандидат. А срещу тях имат човек, който е много различен и нестандартен. Пък и успешен в някои аспкети, особено икономиката, защото преди ковид кризата, доходите на всички американци се повишиха след данъчните му реформи и беше постигнато невиждано ниво на заетост. Но в тази луда година всичко е възможно, така че да не бързаме с прогнозите, коментира Агов. Основните проблеми на администрацията на Тръмп са поляризацията на обществото и националистичната политика, която отслабва връзките и доверието сред съюзниците на САЩ.

Първият си мандат Тръмп спечели трудно и много му помогна изборната система в САЩ. За някои тя е несправедлива, но според Аврам Агов, напротив, е гениално измислена от бащите основатели на Съюза, за да се даде тежест на всеки щат, независимо колко му е населението. Това е федеративният принцип – всеки един от щатите, влизащ в Съюза, да има своето място и своята роля в правенето на политика. В противен случай няколко големи щати като Ню Йорк и Калифорния можеха да избират президенти, а гласовете на малките щати никога нямаше да имат същата тежест както при федералния съюз. А и много рядко се случва да има голямо разминаване между електоралния и популярния вот (общия брой гласове в цялата страна). Това стана при Хилари Клинтън и Доналд Тръмп. Той спечели електоралния вот и стана президент, въпреки че за опонента му гласуваха иколо 3 милиона повече.

Това са проблеми на федеративните държави, които трябва да зачетат правата на всичките си съставни части. В САЩ са го решили достатъчно мъдро и така е повече от два века. Нашият проблем и с конституцията, и с правенето на политика е съвсем различен, защото ние все още не сме извървели тежкия път до представителна демокрация. Този път съм малко повече оптимист, защото много българи в чужбина се ангажираха открито с протестите и с проблемите в родината си. Много млади хора се включиха в страната, а това е добър сигнал. Най-малкото за това, че те свързват бъдещето си с България. Дали ще успеят да променят модела сега, не знам. Но вярвам, че това зависи от хората и от техния натиск. И все някога ще се случи, обобщава Аврам Агов.

Елена ВЕЛКОВА


Ключови думи
Аврам Агов Долна Оряховица Корея Канада
Последни
Седмицата
Анкета
Спазвате ли трите Д - дистанция, дезинфекция, дисциплина?

Резултати