Най-голямата езикова школа в България – ``Училища Европа``, вече има четвъртвековна история. Само в Горна Оряховица завършилите са стотици, а вече се наблюдава приемственост, като второ поколение от една фамилия сяда на чиновете, на които са седели бащи, майки и лели.
Третокласникът Стефан Николов е само едно от многото хлапета, които са доведени в Школата от родителите си, също преминали през нейното обучение. Започнал още когато бил в първи клас и вече върви с една година напред спрямо своите връстници. Интересно ми е, с нетърпение чакам всеки час, много си харесвам и госпожата, казва Стефчо.
Баща му и леля му също са учили тук. Те са от първите възпитаници на горнооряховския клон на Школата. Резултатите на сестра ми, а и моите, нищо че са по-скромни, ме карат да си мисля, че тук се предлага високо качество на обучение и нивото е такова, че дори не се и замислих къде да запишем детето, казва Николай Николов. Довели Стефан в същата Школа, която е отворила прозорец към света чрез езика и на него, и на сестра му.
Лелята на Стефан – Мая, била от първите випуски на ``Училища Европа``. Записала се преди повече от 20 години и започвайки от първо ниво, стигнала до два сертификата. След това завършила английска филология във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”, а после животът я отвел в Германия, където преподавала английски в немски училища. Брат й Николай започнал да учи сравнително късно – бил вече на 26 г. Въобще не се колебаел кое езиково училище да избере. След четири години обучение стигнал до ниво B2 и завършил, когато се родил Стефан. Николай е инженер, а малкият още не е сигурен какво иска да стане. Увлича се по програмиране, но каквото и да избере за своя професия знае, че английският ще му е нужен.
В момента негова учителка в „Училища Европа“ е Светлозара Тинчева. Младата преподавателка е възпитаничка на Школата от нейните най-първи години в Горна Оряховица. Започнала, когато била 2-3 клас в СУ „Георги Измирлиев”. Тогава новосъздаденото езиково училище имало изнесен кабинет в Гимназията. После Светлозара продължила и в сградата на ОСО, където се преместило Училището. Изминала всички нива, като посещавала Школата до 11 клас и след това я приели английска филология във ВТУ. От начало до край, а това са почти десет години, съм идвала с огромно желание. Трудностите никога не са ме плашели и исках да ставам все по-добра, а моите преподаватели ми помогнаха да изсрастна. След Университета веднага се върнах тук вече като преподавател и пак те ми помогнаха да свикна с новата си роля. Обичам си професията и се радвам, че Училища Европа ми дават шанс да се развивам, разказва Светлозара.
Любопитното е, че свързващо звено между Светлозара, Николай и Стефан е една от основателките на Школата. И тримата са минали през някой от периодите на обучение през часовете на Радослава Михайлова. Тя е сред първите, започнали работа в горнооряховския клон. Била току-що завършила Университет, когато я потърсили от новооснованата Школа. Започнала първоначално като преподавател в СУ „Вичо Грънчаров” и паралелно в „Училища Европа”. После се преместила изцяло в частното училище. Има спомени още от времето, когато Школата била в Панорамата, после в сградата на ОСО и накрая в новата база. Преживяхме кризата от края на 90-те с хиперинфлацията, когато никой не беше сигурен какво ще ни донесе утрешният ден. В началото имаше недоверие към нас. Частно езиково училище, в което се плаща – звучеше плашещо за много хора. Като се видя, че нещата са сериозни и особено като взеха да идват първите петици и шестици от изпити в Англия, хората ни повярваха. Постепенно се изгради доверие, което колегите продължават да защитават и днес, казва Радослава. От няколко години тя работи в търговска фирма, но остава свързана с „Училища Европа“, със своите ученици и с екипа на Школата. Много често ме срещат хора, които отдавна не живеят в България, но ме разпознават и спират, за да благодарят, че с наученото в Училища Европа са намерили своето място в най-различни краища на света, казва още Радослава.
Важното е, че успяхме още в началото да вдигнем летвата, а след това и новите колеги продължиха да поддържат едно постоянно високо ниво. И това се дължи на усилията на целия екип. Всъщност всеки преминал няколко години обучение работи с няколко преподаватели. И най-големият успех за „Училища Европа“ е, че се създаде екип, в който няма слаби звена.
25 години обучението в „Училища Европа“ дава основа и начален тласък на стотици горнооряховчани. Аз също срещам много хора, които не познавам, но които ме спират и ми разказват как са успели децата им, благодарение на английския, научен в нашата Школа. Това, че сме отворили прозореца към света, че сме помогнали на вече поне две поколения да намерят своето място и добра професионална реализация – било в България, било в чужбина – това е нашата гордост и награда за преминатите трудности, споделя и управителят на горнооряховския клон на Училища Европа Маргарита Цанева.
Елена ВЕЛКОВА
