Земеделската земя в България е поскъпнала двойно за период от 5 години, показва проучване на Евростат, публикувано наскоро. В някои региони повишаването на цените дори е по-голямо. Това е от малкото пазари, които не усетиха криза в последните години и продължават да се развиват динамично. Така ли стоят нещата в горнооряховския край и трайни ли са тези тенденции коментира Петър Минов – управител на най-големите дружества, опериращи на пазара със земеделски земи.
-Съгласен ли сте с данните на Евростат? Наистина ли земята е поскъпнала двойно?
- Точно така е. Според водената статистика от нас, а и от Националния статистически институт (НСИ), средните цени на обработваемата земеделска земя са се повишили с около 40-50 % за периода от 2013 до 2017 включително.
-Какви са причините за това поскъпване?
-Първо – земята беше силно подценена. Постепенно нещата взеха да си идват на мястото и тя беше оценена. Второ – земята е ограничен ресурс. Тя не се възпроизвежда. Развитието на земеделието доведе и до повишаване на цените на земята, както и на рентите.
-Къде са най-търсените земи и най-високите цени?
- Запазва се високото търсене и съответно високите цени на обработваема земеделска земя в районите с традиционно развит пазар, т.е. Североизточна България. Може да се каже, че има развитие на търсенето и съответно цената на земеделска земя в районите около река Дунав – областите Враца, Монтана и Плевен.
-Как стои Великотърновска област и Горнооряховско конкретно в една такава класация?
- Област Велико Търново се характеризира с разнообразие в географско, релефно и агроекологично отношение и затова цената се определя от тези условия, а не толкова от икономическите фактори на пазара на земеделска земя. Като цяло цената на земеделска земя в област Велико Търново не превишава средната цена за страната, а в частност за община Горна Оряховица цената също не превишава средната цена.
-А каква все пак е средната стойност на земята в нашия регион?
-Няма как да говорим за средна цена и да обявяваме някакви точни цифри. Нещата са много различни. Зависи от качеството на земята, но дори това не е достатъчен фактор. Наскоро имахме сделка в Долнооряховско, където два декара се продадоха за 8000 лв. Но това не е реалната цена. Просто с тези 2 декара се окрупнява един голям парцел. В такива случаи се постигат най-големи цени. Когато се купуват малки парцели, които обаче окръглят един по-голям или са в близост до терен, на който ще се реализира някакво инвестиционно намерение.
-В кои землища в Горнооряховска община са най-качествените земи?
-Янтра, Крушето, Поликраище, част от Драганово. Общо взето тия, които са по поречието на река Янтра, са по-високо оценени. Като цяло земята в Горнооряховско е добре оценена, като се изключат високите места като Паисий, Стрелец, Горски горен и Горски долен Тръмбеш.
-Земеделски производители ли са купувачите?
- Купувачите са традиционно земеделски производители и фирми, занимаващи се с управление на земеделска земя.
-Забраната за купуване на земя от чужденци влияе ли на пазара?
- Забраната за купуване на земеделска земя влияе на пазара, като най-основно защитава националните интереси на българските граждани.
-След рязкото поскъпване има ли вече успокояване на пазара? Намери ли земята своята сравнително постоянна стойност?
- Тенденцията в поскъпването на земеделската земя за последните 10 години се обосноваваше на търсенето и предлагането на земеделска земя. Не трябва да се забравя, че земята е основа за производството и е безценен ресурс за развитие на икономиката в България. Както казах земята не се възпроизвежда, така че няма да поевтинее. В момента цените продължават да вървят нагоре, но плавно и без резки скокове.
-Повишаването на цените помогна ли за усвояването на пустеещите земи?
- Пустеещите земи си остават перо, на което трябва да се обърне внимание през настоящата и следващите години. Ние, неведнъж, предложихме да се въведе регламент на национално и eвропейско ниво с цел усвояването и въвеждането в експлоатация на пустеещи земи. Нека не се забравя, че ресурсът от обработваема земеделска земя е ограничен и трябва да се използва пълноценно от всички ползватели.
-Как стои въпросът с комасирането? Проблем ли е още раздробената собственост на земята?
- След възстановяването на собствеността се получи изключително голямо раздробяване на земята в България и доведе до голям брой собственици и разнородни по големина и брой земеделски имоти. Комасацията зависи от процеса на окрупняване на земеделската земя, но и там се получават трудности, заради невъзможността за откриване на всички възстановени собственици. Като добра практика се наложи доброволното споразумение на ползвателите в землищата, с което се елиминира необходимостта за търсене на всички заинтересовани страни собственици на земеделска земя.
-В последно време се говори, че след като Великобритания излезе от ЕС ще бъдат намалени субсидиите в селското стопанство. Това отразява ли се на пазара на земя?
-Всъщност около новия програмен период има доста неясноти. Промени ще има. Според някои ще се увеличат субсидиите за овощарство и зеленчукопроизводство за сметка на зърнопроизводството. Очакваме също така да има субсидии за усвояване на необработваемата земя. В България все още не сме достигнали нивото на използваемост на земята отпреди Десети ноември. Някога е имало около 54 млн. дка обработваема земя. Сега са 38-39 млн. декара. Тази земя не е изчезнала, тя пустее. Между другото тя се смята за много ценен ресурс. Това е земя, която не е третирана с химикали и е чиста. Затова се смята, че е подходяща за биокултури. Така че е нормално погледите да се обърнат натам и да се усвояват изоставените земи.
-Какъв съвет дават брокерите - да се продава или да се държи земята като спестовен влог?
- Съветът ми към собствениците на земеделска земя е да преценят добре как да оперират с този ценен ресурс и при невъзможност за правилно управление е по-добре да продават и да инвестират получените средства от продажбата в други активи.
Земята е добра инвестиция и много хора със свободни капитали предпочитат да ги вложат в покупка на земя, отколкото да чакат лихви от банката. Земята е бързо ликвидна и няма загуба за купувача. Той получава рента или пък после я препродава на по-добра цена.
От друга страна бих посъветвал земеделските производители да са по-внимателни с купуването на земя. Грубо казано, ако един производител е изкарал 1 милион, не трябва да харчи за собствена земя повече от 300 000 лв., за да има свободни средства за техника, торове, напояване и т. нат.
-Как очаквате да се развива пазарът в следващите месеци?
-Земята ще расте ценово, но с малки темпове. Нивото на рентата ще се стабилизира. Очаквам да се появи вторичен пазар, на който ще излязат големи пакети. Това са вече комасирани парцели, което пък ще направи пазарът много атрактивен.
Елена ВЕЛКОВА
