„Варуша“ е един от най-красивите квартали в старата българска столица. Калдъръмените улички и уникалната архитектура на къщите са пленителни. Впечатляваща е и гледката от високите части, която художниците неведнъж са запаметявали на белите платна. Един от символите на квартала е храмът „Св. св. Кирил и Методий“, дело на неповторимия майстор Колю Фичето. Строителството му започва в разгара на борбата за църковна независимост.
Жители на „Кошарската махала“
събират пари за храма
Строителството на храма започва на 10 март 1860 г., когато султан е бил Абдул Меджид Ефиндимиз, и приключва през есента на 1861 г. Историята на църквата е свързана с преселниците, пристигнали от различни планински градчета. Кварталът тогава се нарича „Кошарската махала“ и неговите жители са събирали дарения за издигането на храма. Средства са дали българите в чужбина, както и Българската община в Цариград.
Първата църква
е с лята камбана
На мястото, където е построен храмът, хората са правили курбан за свети Атанасий, който е закрилник на всички преселници. До днес е запазен камъкът, на който е извършван жертвения оброк. Това е първият храм в търновската духовна околия, който носи името на светите братя Кирил и Методий. Църквата е и първата с лята камбана. Тя се е намирала в камбанарията, изградена през 1885 г. Вътре в камбанарията има часовник, който отмерва всеки половин и кръгъл час.
След този градеж Колю Фичето
става майстор
През 1860 г. Колю Фичето вече живее в Търново. В летописната книга на храма е записано, че той е първият български архитект. Твърди се, че след този градеж става „майстор”, Изящни са иконописването на църквата и дърворезбоването. Иконописците са от Трявна, а резбари са Тодор Несторов и Иван Димитров Стрелухов от град Калофер.
Загубените куполи на църквата
Храмът „Св. св. Кирил и Методий“ е изграден с два купола през 1860 г. За съжаление те падат по време на голямото земетресение от 1913 г. и до днес не са възстановени. Храмът чака повече от 100 години това да се случи, но средства за цялостната реставрация няма. Днес никой не повдига въпроса за евентуална кампания, която да набере пари. Иначе възстановена е камбанарията, добро е и състоянието на църквата. Когато тя е построена, в нея се е служило на български език и това е било 10 г. преди българската църква да получи официално независимостта си.
Иларион Макариополски
освещава храма втори път
Храмът е осветен на 8 октомври 1861 г. от петима свещеници, но все още владика е гъркът Григорий. Новоназначеният от Екзархията архиерей на Търновската епархия, епископ Иларион Макариополски, през 1872 г. прави второ освещаване. За периода 1861 - 1872 храмът е действал съвсем официално и там са извършвани законно всички църковни обреди - служби, кръщавки, венчавки, опела. Но второто освещаване вече е от българския владика. Той е кръстен на светите братя Кирил и Методий, но църквата е известна и с името Свети Атанасий, на когото е наречен вторият олтар. Третият е свързан с имената на свети Петър и свети Павел.
Михаил МИХАЛЕВ
