Съвсем скоро не човекът, а изкуственият интелект ще управлява сателитите. До 2-3 десетилетия целият процес ще бъде роботизиран, компютрите сами ще вземат решението на каква орбита да бъде сателитът. Сега това е интелектуален труд, но не много напред във времето ще бъде регулярна дейност, вършена от компютрите.
Поглед в бъдещето отправя преподавателят в НВУ „Васил Левски” Георги Баев. Преди броени дни той стана носител на наградата „Млад изобретател” на 2017 г. Тя му бе връчена от Фондация „Еврика” за съавторската разработка на сателитен спектрофотометър – изобретение, използвано за мониторинг на околната среда. Спектрофотометърът приема сигнал от Земята, който разпределя в спектрален и фотометричен тракт. От една страна се прави видеозаснемане, когато на Земята е отчетено бедствие – снежна буря, горски пожар, земетресение… От друга, съдържа канал за предаване на сателитно изображение. Устройството се настройва да се включва, когато мащабите на даден процес са по-големи, а получаваната карта е на определена територия, над която минава сателитът. Най-простичко казано приложението на изобретението е при дистанционните сателитни изследвания на околната среда.
Целта е да изпращаме в Космоса по-леки сателити с повече функции. Така се стигна до идеята на база слабостите на вече наличните технологии да се предложи нещо ново, уточнява Баев.
Космосът е в живота му още от детските му години. Още оттогава се прехласва по фантастиците в литературата – Айзък Азимов, Рей Бредбъри, изобщо класиката. От малък Баев се пита как би изглеждало технологичното бъдеще, което ни очаква. Знае, че нещата са тръгнали натам, имайки предвид бурното развитие на интернет, на изкуствения интелект, на роботиката. И още - самият той е представител на т. нар. Поколение Y - поколението на хората, родени през 80-те години на миналия век до 1995 г., чието съзнание е оформено от технологичната революция, възникнала по време на младостта им.
Идеята за изобретението се ражда още през студентските години на Георги Баев, когато учи във факултет „Артилерия, противовъздушна отбрана и компютърни информационни системи” на НВУ „Васил Левски” в Шумен. Там специалността му е административна информационна сигурност, а много от задачите, с които се занимава в университета, са в сферата на сигурността. Привлечен е най-вече от това как се правят оценки на риска за сигурността на различни обекти или процеси. При писането на дипломна работа се насочва към темата какъв риск грози горнооряховските „Захарни заводи” при земетресение. Наясно е, че тази му разработка е само една дипломна работа. Въпреки това преподавателите му я оценяват по достойнство и предлагат на Баев да им стане колега.
Дотогава не си е представял себе си като докторант, но прави крачката. Деканът на факултета доц. Николай Досев, който впоследствие му става и научен консултант, му казва да си избере тема на докторантурата. Така Баев се спира на тема, свързана с бедствията и авариите и модерните технологии и от 2013 г. до 2015 г. е докторант в НВУ „Васил Левски“ с тема на докторантурата „Изследване на възможностите на сателитния мониторинг за управление на екологичната сигурност“.
Върху изобретението, за което получи наградата „Млад изобретател”, не работи сам, а заедно с цял екип, четирима души от който са от Института за космически изследвания и технологии на БАН – проф. Петър Гецов, директор на Института, проф. Гаро Мардиросян, проф. Живко Жеков и доц. Стилян Стоянов. Изпълнението е изцяло на Института за космически изследвания на БАН, а сателитният спектрофотометър вече е регистриран като патент в Националното патентното ведомство.
Когато сателитът преминава около земята в определена орбита, фотосканиращата система заснема определен участък, не цялата Земя. А за да я обхване цялата, трябва да направи няколко облитания около планетата. Но целта не е да лети постоянно около Земята и да заснима, затова са и датчиците, които имат задачата да се включат в определен момент – когато засече предварително зададени му прагови стойности. Така се пести енергия, която в Космоса не е неизчерпаема. Сателитът може да има фотоволтаични панели, но това не е панацеята на захранването. Затова се говори за сателитна мисия. За малките сателити, които летят в ниска орбита, мисиите могат да бъдат 2 - 3 месеца. Но когато говорим за по-сериозни мисии – могат да бъдат по няколко години. Изобретението има приложение върху по-голям сегмент от сателитите, тези с по-голяма маса , то няма как да бъде сложено в т. нар. академични сателити, тъй като самото то тежи повече от 1 кг., обяснява Георги Баев.
В НВУ той ръководи и клуб „Space Division“, който включва обучаеми с изявен научен интерес в сферата на космическите изследвания. Идеята на Баев е заедно с курсантите не само да опознават Космоса, но и да задълбаят в техниката. От академична гледна точка е полезно ние, земляните, да изпращаме техника в Космоса. Курсантите като бъдещи офицери трябва да получават знания в различни области, за да могат да взимат адекватни решения. Така че в този клуб се обогатяват и теоретични знания, и технически умения в определена степен. Младите хора трябва да бъдат в крак с технологиите. Някой ден, когато ние поостареем, те ще ни движат напред, вярва Георги Баев.
В клуба пишат и статии за научни конференции, които надграждат всичко онова, до което са се докосвали до този момент курсантите. Нивото е покачено, за да са наясно какво ги очаква, ако решат да продължат да се занимават с наука. Работят например върху разработка как да се управлява клъстер от сателити. Колебаят се в бройката – 12 или 18 да бъдат те, като процесите да бъдат автоматизирани и да се управляват от изкуствен интелект.
Очаква ни още доста работа. Но изкуствен интелект не е само една програма или един софтуер, а една огромна научна дисциплина, в която тепърва трябва да задълбаем, да преценим кое ще вземем, как ще го подработим, как ще напишем програмен код, за да може тези сателити автономно да изпълняват задачи, обяснява Баев.
Хората често имат погрешна представа за изкуствения интелект, представят си го като Франкенщайн. Но в академичните среди се гледа отговорно към бъдещето, така че не се прекалява нито в едната, нито в другата посока. Търсят се начини Земята и животът ни на нея да стане по-добър. Ето, сателитите могат да спасяват човешки животи. Щом това дори и хипотетично е възможно, трябва да запретнем ръкави и да го впрегнем за някакъв резултат, казва младият изобретател.
Плановете му са свързани с по-нататъшно академично развитие, като едно от направленията, които ще движи, ще бъдат сателитните технологии и приложението им към бедствията и екологията. Иска да задълбае малко повече в програмирането, което да спомага за написването на програма за сателитните системи. С курсантите вече пишат такива кодове, скоро ще тестват създадения софтруер. Баев не изключва и варианта за ново изобретенение. Защото, боравейки с новите технологии, прилагайки нашия интелект и креативност, ще стигнем до някоя нова технология. Още повече, че вкарването на изкуствен интелект в съзвездие от сателити още не е правено. Това не е тип изобретение, но е нов поглед над технологиите. Сега тези технологии работят с команди от Земята или със сателит майка, който навигира останалите. А ние ще стигнем по-далеч, като направим автономни машини с изкуствен интелект, открехва плановете си Георги Баев.
Голямата му болка е, че държавата като че ли не обръща достатъчно внимание на отдадените на науката млади българи. В момента има група млади хора, които са много напред в знанията и други, които не могат да си напишат името. Голям е луфтът между знаещи и незнаещи, нещо се случва в образованието и е крайно време да се разбере причината, казва той.
Парите за наука, както и за много други неща, не стигат. Вярвам, че с импулса на европейските проекти може да се постигне по-качествено образование. Ето, НВУ „Васил Левски” работи по проекта „Подкрепа за развитие на човешките ресурси и научно-изследователския потенциал на НВУ за утвърждаването му като съвременен център на знанието”. Бюджетът е 791 545 лв., 119 хил. лв. от които са от националиня бюдфеж, останалите са по ОП ``Наука и образование за интелигентен растеж``. Проектът започна на 12 април 2017, краят му е през декември 2018 г. Този проект подпомага млади учени, докторанти, доценти, професори, дава възможност на академичните кадри да публикуват научни статии в чужбина, да ходят на конференции у нас и зад граница. Това е един от начините да се върнем на световната карта на науката, където сме били дълго време и където и днес ни е мястото, обяснява още преподавателят.
Иначе Георги Баев се вълнува от всичко, което би му било от полза да е в крак с времето. За да може да го усеща, а не то просто да минава покрай него. Макар и само на 31 г., той е факултетен ръководител на Център по стандартизация и отговаря за получаване и разпространение на ISO и български държавни стандарти в НВУ ``Васил Левски``, ръководител е на система за управление на качеството в катедра „Национална и регионална сигурност“ на НВУ, експерт е в Технически комитет към Българския институт за стандартизация за съгласуване и приемане на български и международни ISO/БДС стандарти в направление „Сигурност на обществото и гражданите“, експерт е и в работна група към МОН за изработване и приемане на работна програма в направление „Космос“ по програмата за научни изследвания Хоризонт 2020, член е на работна група „Космическа политика“ към Министерски съвет. Георги Баев е автор и съавтор на 7 научни публикации в специализирани издания.
Изобретателят казва, че не би заминал за чужбина, освен за няколкомесечно обучение. Иска да се развива в България. Надеждата му е, че хората, от които зависи това, все пак ще спрат изтичането на младите български умове и фондации като ``Еврика`` няма да останат самотната птичка, която пролет не прави.
Биляна МИЛЧЕВА
