Преди точно 30 години две упорити дами решават да съчетаят любовта си към цветята и изкуството и да направят нещо, нечувано до сега в Горна Оряховица – да отворят собствен магазин за цветя. Може би малко хора знаят, че цветарски магазин „Изи флора“ е всъщност първият такъв на територията на общината. На 17 април, 1996 г. – тогава Цветница, когато той официално отваря врати, в областния град Велико Търново има все още само една единствена държавна сергия за цветя.
Инициаторките, които и до днес стоят зад името на магазина, са Илвира Петрова и Зарина Дукатска – две изключително неуморими жени, които вече 29 години радват клиентите си със стилни и качествено изработени цветни аранжировки.
Първоначално в основата на проекта са три партньорки, но година след отваряне на магазина по стечение на обстоятелствата остават две. Събират ги общите ценности и желанието да създадат нещо ново и красиво, което да носи щастие дори на просто преминаващите по улицата хора. А какво по-подходящо от прелестни живи цветя, насищащи въздуха с благоуханието си? Идеята всъщност идва от Зарина, която остава силно вдъхновена след прочит на интервю в списание „Наш дом“ с една много перспективна за онези години дама – Илина Виденова, майстор аранжор на цветя и собственик на бутик „Жарден Флорист“, гр. София. Решени да тръгнат по нейните стъпки, младите ентусиастки се захващат със сериозната задача да построят нещо, различно от всичко вече налично, само с няколко чифта женски ръце. Не мисля, че някоя от нас изобщо предполагаше, че ще се задържим в бранша толкова много години предвид жълтите стотинки, които печелехме първите години, споделя Зарина. Вложихме и женската, и мъжката си енергия в този магазин – допълва Илвира – тридесет години работихме усилено и неуморно, за да изградим името си.
Трудностите в цветарството са много, а особено в началото на историята на „Изи флора“– безброй. Като напълно нови в сферата, на Илвира и Зарина им отнема време, докато се ориентират кое и по какъв начин да правят. Още втората година след отварянето на магазина се записват на курс в София при вдъхновителката си Илина Виденова, от която научават за тънкостите на работата с отрязан цвят и аранжировката на букети. От този обучителен курс, всъщност първи за самата г-жа Виденова, успяват да извлекат много ползи за бъдещото развитие на заниманието си. Умишлено не назоваваме дейността им като работа, защото за тях тя не е такова – цветарството е едно хоби, което с общи усилия успяват да превърнат в своя любима професионална реализация.
Един от най-големите проблеми в първите години е логистиката, категорични са и двете. По онова време държавни разсадници и борси за цветя има само в най-големите градове, което ги принуждава да пътуват често до различни части на страната, за да се снабдят с растенията, които са им необходими. В кашони мъкнехме цветята по влаковете – споделя с трепет в гласа Зарина – а тогава те се продаваха в тежки керамични саксии, така че може да си представите за какви перипетии става въпрос. В по-късен етап с развитието на дистрибуторските услуги и тежкотоварния превоз нещата се улесняват много. В наши дни всичко се доставя да вратата на магазина от всички части на страната само след едно обикновено обаждане и даване на заявка по телефона.
По времето когато магазин „Изи флора“ отваря врати, хората не били все още научени да купуват и да подаряват цветя. Това било нещо не толкова разпространено сред обществото, а и не е имало постоянен достъп до пазари за цветни букети. Влизаха, разглеждаха и се радваха на цветята, които дори не бяха в такова разнообразие както сега, но не купуваха, споделя Илвира. С течение на времето традицията с подаряването на цветя добива популярност, но пък паралелно с това се появяват още много частни цветарници и редовни сергии за цветя, което създава голяма конкуренция на пазара.
Цветарството крие много трудности в себе си – споделят Зарина и Илвира – клиентите виждат само външната страна на нещата. Влизат в магазина и започват да се любуват на цветовете, на аромата, на обстановката, но не подозират за всичко, което стои зад тази красива фасада. Основният риск е свързан с това, че цветята са живи, следователно с каквото и да бъдат третирани, имат определено време живот, откъснати от естествената си среда. Трудно може да се предположи кога ще има клиенти и кога няма да има, тъй като се отчита спад в продажбите дори по 15 септември и по 24 май – поводи, за които преди е било задължително да се подаряват цветни букети. Понякога се случва така, че доста малко от заредените цветя реално биват продадени преди да започнат да вехнат, което естествено носи финансови загуби на собственичките. За 30 години не се научихме да изхвърляме цветя, без да ни боли – споделя Зарина – това е единственото неприятно нещо от работата ни и не е свързано само със загубата на парични средства.
Предвид факта, че цветята вече наистина тенденциозно изчезват от хубавите поводи на ежедневието, както и този, че наистина много мъже отказват да подаряват цветя на жените си, а и повечето от самите дами вече не държат да получават такива, назрява въпросът как изобщо „Изи флора“ оцелява на пазара вече 30 години, въпреки всички нови цветарски магазини, отворили врати след него. Илвира и Зарина са категорични в отговора си – постоянство, адаптивност и голяма подкрепа от семействата им. Имали са много трудни периоди, но никога не са обмисляли вариант да се откажат от мечтата си. Винаги се стремят да спазват етичния кодекс към клиенти и контрагенти, да бъдат гъвкави и да реагират адекватно в ситуации на колебание. Но най-важното – винаги целят да бъдат точни и изрядни към клиентите си. Докато някои колеги залагат повече на шарената опаковка да направи букета красив, нашите аранжировки са по-скромни откъм цветна облицовка, фокусираме се повече върху живата композиция от цветя, споделя Илвира. Двете със Зарина залагат на по-изчистени аксесоари, ленти и цветарска хартия, като по този начин позволяват на цветята на изпъкнат с естествената си красота. Аранжировките им са неповторими и прецизно изпипани, лишени са от каквато и да е претруфеност, излъчват една нежна скромност, в която именно се съдържа и изисканият им чар.
Относно любимото цвете на горнооряховчани Зарина е категорична – червената роза. Колкото и да опитвам да насоча клиентите към други цветя, рядко постигам успех – споделя тя – държат на червената роза за всякакъв повод. Белите хризантеми и червените карамфили пък са по-предпочитани за тъжни поводи. Към жълтия цвят хората изпитват най-малко влечение, независимо за какъв вид цвете става въпрос. Истината е обаче, че цветята губят предишната си стойност и постепенно спират да изпълняват функция си на носители на щастие по хубавите поводи и на красота в сивото ежедневие.
Последните години наблюдаваме една неприятна за мен мода, разказва Илвира – дори по сватбените тържества вече цветята липсват, а да не говорим за някакъв ежедневен повод. Именно цветята са онова, което е способно да придаде дори на голата стая с бели стени уют. Те съхраняват спомени и даряват спомени. Поднасяйки цвете на любимата жена, мъжът демонстрира уважението си към нея. Букетът, поднесен към любимата учителка, означава признателност, а към майката – благодарност. Цветята съдържат толкова много символика в себе си, всяко едно носи различно послание и енергия, затова са и толкова универсални подаръци за какъвто и да е повод.
Зарина и Илвира са категорични, че няма да спрат да работят с любов и желание по мечтата си, както и да изпълняват дълга си към клиентите по най-добрия и качествен възможен начин. Единственото, което се надяват, е хората да започнат да подаряват цветя по-често – с повод и без повод. Защото красивото живо цвете е способно да внесе уют там, където на пръв поглед изглежда невъзможно, и да предизвика усмивка дори у онези, които гледат най-строго и сърдито.
Мария ЛАЛОВА
