Великотърновката Нора Иванова създаде първите пренатални карти у нас, които ще бъдат полезни на всяка бременна жена. Те носят името „Разкажи ми за света“ и дават повече информация за емоционалната и духовна подготовка за майчинството.
Нора е психолог и майка на две деца. Завършва магистратура по психология във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Преминава и обучение за психотерапевт по метода на психодрама в Институт Бернхард Ахтерберг. В момента работи като психолог в ДЦДМУ „Сърчице“ в с. Горски Сеновец.
Липсата на достатъчно информация за това как се формира връзката между майката и бебето още докато то е в утробата, провокира Нора да създаде продукт, който да отвори вътрешния свят на бременната жена за новото, което й предстои. От разговора ни с нея стана ясно, че масово хората не са запознати с пренаталното общуване и неговите ползи.
„Пренаталното общуване представлява съзнателна връзка между бъдещата майка (а често и бащата) и бебето още по време на бременността. Чрез вниманието, гласа и енергията си, родителите изграждат емоционална и духовна комуникация с детето – начин да му покажат, че то е желано, обичано и очаквано. Науката и личният опит на майките доказват, че бебетата възприемат настроенията и енергиите на родителите, което подпомага емоционалното им развитие. Информацията, която получават бременните жени, е насочена главно към физическите аспекти на бременността – какво да ядат, какво да избягват и какви изследвания да направят. Но емоционалната и духовната подготовка за майчинството се пренебрегват, въпреки че са също толкова важни за цялостното благополучие!“, разказва Нора.
Психологът споделя, че докато майката общува с бебето още в утробата, тя му изпраща послание: „Ти си желано, обичано и очаквано дете!“.
„Емоционалното състояние на майката влияе върху развитието на мозъка, нервната система и хормоналната чувствителност на бебето. Това не е повод за тревога, а възможност за осъзнато присъствие, любов и свързване, които подкрепят здравословното развитие още преди раждането.“
Терапевтът разказва, че по време на двете си бременности усетила силата на пренаталното общуване – дълбоката връзка и спокойствието, което носи съзнателната близост. И въпреки това някои важни теми останали неизяснени за нея. Именно това я вдъхновява да създаде картите.
„Тези карти са инструмент, който не само насърчава пренаталното общуване, но и дава структура и опора на майката, позволявайки ѝ да се движи с лекота и вдъхновение. Комплектът съдържа 40 карти – символ на седмиците на бременността плюс 7 допълнителни, фокусирани върху специфични, но също толкова важни аспекти. Всяка карта от една страна съдържа кратко послание или тема, а от другата – въпроси, които стимулират майката да се вслуша в себе си и да отговори интуитивно. Този инструмент може да се използва седмично или по интуиция, за да подпомогне ежедневния диалог с бебето“, разказва психологът.
В картите са включени всички ключови теми, които според Нора са съществени за пренаталното общуване. Те не са ограничени до практични теми, а обхващат също и емоционалните състояния, съня, движението, храненето и дори по-философски въпроси, които надхвърлят бременността и отразяват целия период на родителството.
Нора вече е представила картите на бременни жени и споделя, че най-често задаваните въпроси към нея са: Как да започна?, А ако не усещам бебето още? Мога ли да наваксам, ако досега не съм се замисляла за това?
„Много майки се притесняват за яснотата на връзката си, а комуникацията с бебето се изгражда постепенно. Пренаталното общуване може да започне във всеки момент, стига майката да се чувства готова. В основата си, бъдещите майки се вълнуват от емоционалната страна на майчинството и искат да бъдат сигурни, че ще изградят здрава и дълготрайна връзка със своето дете.“, казва специалистът.
Нора не крие, че сред обществото има скептицизъм особено към темите, които са свързани с духовната връзка майка - бебе.
„Доказано е, че още след 18-та седмица бебето започва да възприема звуците, а в последния триместър различава гласа и интонациите на майката. Но въпреки измеримите сетивни реакции, самият акт на общуване – говоренето с бебето, показването на внимание и любов – оказва дълбоко успокояващо въздействие върху майката и допринася за изграждането на трайна връзка с детето.
В свят, в който бременността често се свежда до медицински прегледи и списъци за пазаруване, най-важното е да се осъзнае, че това е вътрешно пътуване – трансформация, при която тялото не просто носи бебе, а изгражда нов свят. Това е време за доверие в собствената мъдрост, за отпускане и за създаване на малки ритуали – разходка, музика, писане или просто нежно докосване до корема. Така се гради вътрешен дом за майката и бебето.“, категорична е Нора.
Защо карти, а не книга?
„Форматът на картите кани към лично изживяване. Те не налагат задължителното четене от начало до край, а предлагат моменти за спиране, избор и усещане. Картите са лесно достъпни, лични и интуитивни – съответствие с начина, по който бременността се преживява: постепенно, ден след ден, в моменти на тишина и размисъл. Те предоставят съдържание, което подкрепя личния диалог, точно когато майката го нуждае.“, споделя Нора.
Въпреки неизмеримата връзка майка – бебе, Нора е категорична, че бащите имат също важна роля в пренаталното общуване.
„Бебето усеща гласа и присъствието и на бащата още в утробата, което допринася за усещането му за сигурност и топлина. Татковците имат уникална роля в този ранен етап – техният глас, докосване и емоционална връзка с майката правят разликата още преди раждането. Те смело могат да говорят с бебето, особено , да държат ръката си върху корема на майката, да работят по картите заедно и двамата родители и най –вече да бъде искрен с майката относно страхове и емоции.“, казва тя.
Психологът вече има идея за продължение на картите. Сега следва да насочи вниманието си към следродилния свят. Тя споделя, че този период е време на преоткриване и прераждане, в което жената оформя нова идентичност. Новият продукт ще подкрепи емоционалната адаптация след раждането и ще помогне за изграждането на здрави и дълготрайни връзки в семейството.
