Ще ви запознаем с Йордан Атанасов, който превръща своята малка маза в работилничка за красива градинска декорация от стари автомобилни гуми. Той е пенсионер от доста години и вместо да се излежава пред телевизора по цял ден и да се отчайва от скуката, решава да използва свободното си време и да преоткрие твореца в себе си. Със своите две работливи ръце той вдъхва живот там, където на пръв поглед е невъзможно да се зароди такъв.
Идеята за своите пъстри гуми вижда за първи път в интернет, проследява внимателно метода по правилното им обръщане от грайфер към гладка страна и се захваща сам да приложи видяното на практика. Чрез една проба, просто от любопитство, Йордан се запалва изключително много и открива, че всъщност пенсионерските години могат да бъдат забавни и лишени от сивота, когато имаш желание да си ги оцветиш сам. Стига до там да прекарва часове наред в мазата си, приготвяйки си картонени шаблони с най-различни форми: геометрични фигури, цветя, пеперуди, звезди, сърца. Разказва колко му е приятно да съчетава цветове и комбинации от фигури, докато получи желания резултат.
В началото започва само с направата на различни по големина и шарки саксии за цветя, натрупвайки опит обаче, постепенно започва да се пробва с по-интересни и предизвикателни идеи. Днес в градинките около блока си е наредил чаши, чайници, кошнички, саксии с емотикони, жабки, пеперуди и дори кладенче. От скоро майстори и трикраки стойки са гумените саксии пак от същите материали, като дори по тях си играе с различни цветове. Подарява някои свои произведения на детската градина в съседство, той като персоналът проявил интерес към тях като перфектни градински играчки, подходящи за двора им и привличащи вниманието на малчуганите. Прави подаръци на приятели и роднини, а също и на всеки, който оцени и похвали творбите му.
Според него по вида на блока и земята около него може да се съди какви хора живеят в него – работливи ли са, креативни ли са, или мързеливи и нехаещи за нищо, което не ги засяга пряко. Йордан разказва, че още като млад поема инициатива за стопанисване и поддръжка на околоблоковото пространство. С негови съседи правят беседка, която вече я няма, и масичка с пейки, където да се събират на кафе по комшийски. Жените им пък и до днес поддържат градинките и съдят цветя пролетно време. Ядосва го небрежността на някои младежи към чуждия труд, както и това, че не се пази предоставеното от Общината за по-приветливия и красив изглед на града.
Община Горна Оряховица полага достатъчно усилия да прави града ни по-уютен и приятен за живеене, но единствено от нас, гражданите, зависи успехът на тези техни усилия. Отговорни сме за отношението си към чистотата, към спазване на правилата и пазене на общественото имущество. Докато има хора като Йордан, които искат да направят града ни по-живописен, давайки нещо от себе си и не очаквайки нищо в замяна, има надежда за развитие към по-добро. Но докато има и такива, които забравят да възпитават децата си, че красивото трябва да се пази, за да остане такова, а също и такива, които, например, изхвърлят най-безцеремонно боклука си през терасата вместо в контейнера за смет, колкото и да се стараят онези като Йордан, смисълът се губи. За красотата няма място там, където хората не са научени да я ценят.
Мария ЛАЛОВА
