Филм, който изследва силата на вярата, изпитанията на духа и пътя към истината, представя киното в Горна Оряховица. С „Не затваряй очи“ на големия екран се завръща Ирена Милянкова, която споделя за задкулисните предизвикателства в новата българска кинопродукция.
Актрисата, която зрителите помнят от хитовите продукции „Под прикритие“ и „Цветът на хамелеона“, прави впечатляващо завръщане на големия екран след 12 г. пауза. Във филма „Не затваряй очи“, вдъхновен от едноименния роман на Мартин Ралчевски, Ирена Милянкова е в главната роля.
„Не затваряй очи” ме върна в киното. Този филм се отличава с дълбоките духовни и социални послания, които разглежда. Насочва вниманието към теми за силата на вярата в Бога, прошката, семейните ценности, чудесата – все аспекти, които вярвам, че заслужават да бъдат изнесени на преден план пред съвременното ни общество и най-вече пред подрастващото поколение, споделя за „Седмицата“ Милянкова. Споделя също, че трудностите са един от мотивите да приеме ролята. Крайностите в името на изкуството водят до резултат, който неминуемо оставя следа в съзнанието на хората. Разбира се, когато са поставени в здравословни рамки. Превъплъщението в героинята изискваше пълна трансформация от моя страна, както физически, така и в емоционален план. Свалих близо 10 кг, което доведе до физически дискомфорт: крайниците ми не се оросяваха, посиняваха, усещах постоянен студ. Тази роля ме изправи пред предизвикателството да изследвам границите на човешката болка, но и на силата, която хората намират в смирението, вярата и любовта към близките си. Благодарна съм, че пред мен се отвори такава възможност да бъда част от тази филмова продукция, казва актрисата.
Работата с останалите актьори беше истинско вдъхновение и привилегия. Кръстьо Лафазанов е невероятен професионалист – неговият талант и присъствие създават магия, а отдадеността му на изкуството е заразителна. Ирен Кривошиева впечатлява с дълбочината и емоционалната си автентичност, която придава особена сила на всяка сцена. Александър Кънев е изключително харизматичен, с умение да внася живот и нюанси в образите си. Визуално напомня на Леонардо Ди Каприо и същевременно носи заряда на Джак Никълсън – изключителен! Петър Тосков е вдъхновяващ с лекотата, с която се преобразява, и с подкрепящото си отношение към колегите. Всеки от тях е не просто професионалист, но и земен, топъл човек, което прави работния процес удоволствие и истинско творческо пътешествие, не крие Милянкова.
Филмът преплита няколко дълбоки теми, които имат особено значение за съвременното общество. На първо място, вярата в Бога е представена като източник на сила и надежда, особено в моменти на тежки изпитания. Тя показва, че дори когато всичко изглежда изгубено, човек може да намери утеха и смисъл, ако се довери на нещо по-голямо от себе си. Темата за чудесата също заема важно място, като ни напомня, че те не винаги изглеждат така, както очакваме. Чудесата могат да бъдат не само необясними събития, но и малки знаци на доброта, любов и надежда в ежедневието ни. Прошката е представена като ключ към вътрешното изцеление. Тя не е само акт към другите, но и освобождение за самите нас – възможност да се освободим от тежестта на омразата и болката. Филмът показва, че истинското изцеление идва, когато намерим сили да простим – не защото забравяме болката, а защото избираме да не живеем в нея.
