Пламен Георгиев, един от миналогодишните победители в конкурса за най-добро домашно вино, организиран от сдружение "ЗА Горна Оряховица", издава рецептата на своя успех – Едно нещо трябва да се прави с мерак и всекидневно да се полагат грижи за него, иначе по-добре не се захващай. Това не отнася само до направата на качествено пиво, но и до поддържането на любовта в понякога еднообразното ежедневие на съвместния живот. Ще бъде участник и в тазгодишня конкурс с домашно червено и бяло вино. Всички наградени ще бъдат обявени довечера (14.02.) в 17:30 ч. в Изложбени зали "Недялко Каранешев".
Пламен е родом от Горна Оряховица и се запознава отблизо с производството на вино още като дете, тъй като дядо му и баща му отглеждали лозови насаждения в двора на семейната къща. Истинското му влечение към виното обаче се заражда благодарение на любовта към съпругата му Детелина, чийто баща и брат били изкусни майстори в този занаят. Тя е родом от гр. Оряхово, но съдбата ги събира в нашия град, където бързо се влюбват и решават да се оженят. Като млад зет, Пламен ходи при семейството й и взема участие при подрязване, пръскане, поливане, гроздобер и, разбира се, при добиване на крайния продукт. Дадоха ми една пръскачка и аз, нали да се докажа, цял ден между лозите пръскам, пръскам… а после три дни мускулна треска – споделя през смях любителят на вино. Там за първи път вижда еднотонна бъчва са съхранение, чийто внушителни размери още са пред очите му. Именно от брата на съпругата си научава за тънкостите, които процесът по производството на качествено пиво изисква.
Преди почти тридесет години двойката купува къща в с. Първомайци, в чийто двор били посадени от предишни собственици няколко реда лози. Водени от желание и любов към виното, решават да продължат утвърдената във времето традиция на родовете си. Не знаят сортовете на заварените лозови насаждения, но това по никакъв начин не ги възпира да опитат. Първите пъти не се получаваше, вкисваше се или пък киселееше – разказва Пламен. Един път дори се случило така, че поради недообмислено действие от негова страна цялото вино изтекло от бъчвата и попило в пода на мазето, докато семейството не било у дома. Всички тези несполуки обаче не спират двамата ентусиасти да опитват отново и отново, докато не стигнат до желания резултат. Спомнят си как по време на пандемията били под карантина точно когато трябвало да мелят гроздето, а гроздомелачката им не била под ръка, та им се наложило да мачкат плода с ботуши в корито, както едно време. Всичко правим сами без помощ от модерни машини и не слагаме изкуствени вещества за ферментиране – казват двамата съпрузи. Пламен разказва как е давал на приятели от своето грозде за направа на вино, но никой не е успявал достигне по аромат и вкус тяхното. Обичаме леките вина, не сме фенове на тежките и тръпчивите, които удрят в краката – споделя с усмивка Детелина. Двамата си поделят задълженията по отглеждане и обработка на гроздето, а крайния продукт консумират с удоволствие в компанията на приятели.
Всеки Трифон Зарезан семейство Георгиеви отбелязва задължително с подрязване на лозите в градината и събиране с любими хора около трапезата вечерта. За тях виното е любов и изключително важна част от живота им. А може би именно силната обич между тях самите прави виното им толкова хубаво.
Мария ЛАЛОВА
