В деня, обявен за бойкот на големите търговски вериги, Историческият музей в Горна Оряховица разказва как горнооряховчани побеждават един картел преди 100 години.
„Тайни и явни картели, високи цени заради картелни споразумения, призиви за бойкот на производители и търговци – с това са пълни новините ни днес. Но, разбира се, няма нищо ново под слънцето. Точно преди 100 години горнооряховчани повеждат една битка срещу високите цени на един картел и я спечелват. Ето как:
Историята е разказана в юбилейна книга и отчет за 1934 г. на кооперация „Малина“, която открихме в архив, дарен на Историческия музей от Катя Буланова – внучка на един от главните герои в събитията.
В края на януари 1925 г. в една от централните горнооряховски кръчми се събират 20-тина „питиепродавци“ от града и съседните селища. Целта е да се вземат мерки срещу картела на „содофабрикантите“, които „заслепени от огромните печалби, с един безподобен цинизъм третират питиепродавеца като техен роб“. Накратко казано производителите не само налагат високи цени, но и закрепостяват клиентите си – питиепродавци, като не им дават възможност да сменят доставчика.
И какво правят гневните питиепродавци?! Ни най-малко не си губят времето да търсят държавни помощи и да се вайкат. Организират се и създават кооперация, за да си произвеждат собствени „доброкачествени и на достъпни цени безалкохолни газирани с въгледвуокис питиета“.
Кооперацията е наречена „Малина“. В първия ѝ Управителен съвет влизат Стоил Цанев, Васил Буланов, Асен Георгиев, Димитър Доврамаджиев и Руси Винаров, а за Контролния съвет са избрани Стефан Бобев, Георги Централски и Георги Петров.
Първоначалният ентусиазъм е малко охладен, когато започва набирането на записания капитал. Но въпреки трудностите, с помощта на местната Популярна банка, която отпуска кредит, на братя Манджукови, доставили бутилки и машини на доверие, Веселин Копанов от Драганово, който доставил инвентар и машини на изплащане и др., на 8 март 1925 г. е осветена работилницата и са дегустирани първите собствени питиета – лимонада, сайдер и пивоквас.
Истинската битка с картела на содофабрикантите обаче тепърва започва. Още повече, че примерът на горнооряховчани е последван и от други селища, където също създават кооперации за производство на собствени безалкохолни напитки. До 1928 г. има вече 14 такива кооперации, които заедно със Съюза на питиепродавците подемат борба с картела на содофабрикантите. Но и съюзът на големите производители не стои безучастно. „Виждайки че всички средства за борба с кооперациите са изчерпани, използуваха хаотичното вътрешно политическо положение на България (политическият хаос довежда то там, че на 19 май 1934 г. е извършен преврат, Търновската конституция е отменена, а политическите партии за забранени) и благодарение на техните безотчетни средства и по различни тъмни пътища успяха да се създаде за тях закон, че газираните безалкохолни питиета е занаят и содолимонаджиите се включиха сред занаятчиите“. Целта е да се притискат и ликвидират създалите се кооперации за производство на газирани напитки, но и този опит не дава резултат.
Въпреки трудностите и битките с картела на содофабрикантите, кооперация „Малина“ се развива много успешно и на 8 юни 1931 г. започва изграждането на собствена сграда, а строежът е завършен на 16 ноември същата година.
За 10-тата годишнина на кооперацията тогавашният Управителен съвет организира голям празник, а обичайният годишен отчет е съпроводен и с юбилейна книга, в която четем за тази успешна битка с картелите.
На снимките виждате Управителния съвет на кооперацията, празникът за 10-та ѝ годишнина и страници от юбилейния отчет с основателите и първата поточна линия“.
Исторически музей – Горна Оряховица
