От над 10 години горнооряховчанката Миглена Николова се занимава със стъклопис. Тя е художник, живописец и приложник, но след като открива рисуването върху стъкло, то се превръща в нейна страст.
Любими техники при рисуването са ми акварела и акрила, но стъклописът ми е най- на сърце, казва Миглена.
Завършва Художественото училище „Акад. Дечко Узунов“ в Казанлък със специалност „Промишлен дизайн“. Продължава образованието си във Великотърновския университет в специалността „Живопис“. Целият й живот е свързан с изкуството.
Със стъклопис започва да се занимава случайно. Приятелка я моли да й нарисува витраж за една врата.
Бях много впечатлена от ефекта, който се получи. Когато боите се нанесат върху стъклото, те изглеждат някак студени, но в момента, в който ги докоснат слънчевите лъчи и въобще някаква светлина, те грейват и става магия, разказва художничката.
Във витража се използват два вида бои - ацетонови и на водна основа. Тези, които са на ацетонова основа, са подходящи за стъкла, прозорци, врати, докато на водна основа могат да се използват най-вече за рисуване на чаши, вази и други стъклени предмети от бита.
Освен стъкло, използвам като основа и аркопал. Той е много подходящ, защото е като бяло платно, върху което създавам мои лични творения. Дори се опитвам да пренеса акварелната техника върху аркопал като мой личен почерк и творческо търсене, обяснява Миглена Николова.
Когато започва да се интересува по-активно от стъклопис, открива, че стъклени изображения е имало още в древен Египет и Рим. През Средновековието техниката търпи развитие, тъй като е свързана с изобразяването на библейски сюжети, стъклата в катедралите се заместват с тези стъклени пана, разказва художничката и обяснява, че при витража основната техника е малки цветни стъкълца, които се обединяват във фигури като мозайка. Те се съединяват по специален начин с олово и в рамка. Това е класическата витражна техника, която също има подразделения и стилове, уточнява Миглена.
Витражите са разпространени навсякъде в Европа. Могат да се видят не само в катедрали, а и в обществени сгради. И тъй като техниката се усъвършенства, а боите се обогатяват и стават лесно достъпни, стъклописът постепенно се прехвърля и върху битовите изделия.
В България красиви витражи има във Великотърновския университет, в Роженския манастир, в Националната библиотека, Съдебната палата, Националния историческия музей в София и др. У нас няма голяма традиция във витражното изкуство. Може би зависи от търсенето, а и техниката е доста сложна. Но пък има потенциал, защото е ефектно и красиво и придава цвят и емоция на бита ни, обобщава художничката.
Над 30 години Миглена Николова, заедно със своя баща Иван Христов Иванов, стопанисват своя галерия в Арбанаси. За жалост преди 3 г. татко й си отива от този свят.
Беше самоук художник, много трудолюбив. Казваше, че е достатъчен 1% талант, а останалите 99% са труд. И наистина той беше изключително трудолюбив, в това, което правеше, всеки ден искаше да се развива, рисуваше страхотни икони. Беше ми вдъхновител, подкрепяше ме, насърчаваше ме. Много известен беше и с неговите пана – металопластика, с големи размери и батални сцени на тях. Обичаше да казва, че целият горнооряховски площад може да покрие с тези медни пана. Колоритен човек и голям бохем, затова е познат добре в горнооряховските среди. Но за съжаление съдбата си каза думата. Много ми липсва, защото той е първопричината да се занимавам с изкуство, споделя Миглена Николова.
От него тя е наследила трудолюбието и упоритостта. И не спира да експериментира – с багрите и светлината, с материалите и съчетаването помежду им. А последното й предизвикателство бе участието й в коледната работилница, организирана от Община Горна Оряховица, където горнооряховските деца с нейна помощ твориха уникални стъклени картички.
Творби на Миглена Николова се изложени в Националния зимен салон на изкуствата, подреден в горнооряховската Художествена галерия „Недялко Каранешев“.
