Възпоменание за своя съгражданин Стоян Агов, загубил живота си само на 30 г., докато спасява други млади хора, организираха в Долна Оряховица.
50 години след смъртта му в двора на Етнографския музей в града се събраха близки, роднини и уважаващи паметта му долнооряховчани. Уредникът на Музея Петър Георгиев припомни за събитията от Черната Коледа на 1974 г., която остава в историята като едно от най-зловещите масови убийства в България.
На 25 декември 1974 г. ученикът Бранимир Делчев нахлува, въоръжен с пистолет „Валтер“ и фински нож, в студентско общежитие, за да търси момиче, което го е отблъснало. Започва последователно разчистване на всички, изпречили се на пътя му. Застреляни или заклани са двама студенти от Виетнам, младо семейство от Бургас, чакащо дете, и още двама младежи. Ранени са много, а паниката е ужасна.
В това време Стоян Агов се прибира и чувайки ужасната суматоха, хуква по стълбите. В опита си да спре убиеца, първо е прострелян, а после и прободен, но се бори. Саможертвата му дава възможност на другите момчета да свалят развилнелия се Бранимир и да го заключат в една от стаите, докато дойде полицията.
Помощта за Стоян обаче идва късно и по-късно той умира от раните си в болницата.
Стоян Агов е роден на 4 март 1944 г. в Долна Оряховица. Завършил основното си образование в родното село. После учил в Селскостопанския техникум в Камен. Докато работел във ВиК, завършил и вечерна гимназия в Горна Оряховица. Още тогава започнал да сътрудничи на местните стенвестници и на окръжния орган „Борба“.
Младият мъж искал да бъде журналист, но първо решил да завърши право. Приели го в Софийския университет и бързо станал един от лидерите на студентската общност.
Но животът му приключил само на 30 години и не можал да изпълни мечтите си.
„Ако не беше намесата на Стоян, жертвите на масовия убиец вероятно щяха да бъдат много повече. Затова нека сведем глави в знак на почит към смелостта на нашия съгражданин. И да се отблагодарим, пазейки паметта за саможертвата му“, напомни Петър Георгиев.
Панихида за героя отслужи отец Александър, като в края й прикани всички да почетат на колене с едноминутно мълчание паметта на Стоян.
Сред уважилите церемонията бяха кметът Веско Ирибаджаков, председателят на НЧ "Христо Козлев" Румен Талев, семейството на Агов, съграждани, които оценяват саможертвата му.
След заупокойната служба отец Александър освети паметна плоча, която ще напомня на долнооряховчани за смелостта на техния съгражданин. Изработването на плочата е по идея и е финансирано от Ярослав Матоуш, който е родом от Долна Оряховица и пази детски спомени от разкази за събитията през 1974 г. Негова е и инициативата за възпоменанието в навечерието на половинвековната годишнина от Черната Коледа.
„Навремето държавните служби са замели случая. Вероятно не са искали да се тръби, че в идеалния ни свят се случват такива ужасии. Героизмът на Стоян Агов е признат с един часовник с посвещение, подарен на близките от министъра на правосъдието, и с някакво обезщетение за родителите му. В Долна Оряховица никой от местната власт не се сети да остави някакъв белег за саможертвата му – било то улица да се нарече, плоча да се постави или поне да се говори за него. Затова реших да започна сам тази инициатива. Благодарен съм на всички, които ми помагат, защото се оказа неочаквано трудно. Специални благодарности на Ралица Величкова, която ме свърза с близките на Стоян и на директора на Исторически музей - Горна Оряховица Пламен Мадемов за разбирането и професионализма“, споделя Ярослав Матоуш.
Желанието му да се постави паметна плоча на обществено място в Долна Оряховица се оказва меко казано трудно осъществимо. За плочата има режим, подобен на поставянето на паметник. А вече повече от година Долна Оряховица не може да получи одобрение от Министерството на културата, за да постави паметник на Левски. Матоуш обаче е сигурен, че рано или късно ще успее. Дори се надява, че още следващата пролет ще има разрешение за монтиране на плочата.
„Долна Оряховица няма много герои. Не бива да забравяме един човек, който е дал живота си, за да спаси други хора. Колкото и да е трудно, ще завърша тази мисия – да се постави плоча, която винаги да напомня за един жертвоготовен млад човек“, казва още Матоуш.
