След близо 30 години емиграция в различни държави в Европа, една горнооряховчанка се завръща с намерението да остане завинаги. Напуска един прекрасен и вълнуващ град (самата тя го определя така) – Амстердам, за да се засели в селото на баба и дядо – Стрелец.
Всъщност какво толкова?! От Стрелец до Горна Оряховица е по-близо отколкото от единия край на Амстердам до другия. Пък и точно като си дойдох, оправиха пътя. Всичко се нарежда добре за мен, смее се Валя, разказвайки за поредния обрат в живота си.
Валя е родена в Горна Оряховица и живее в родния си град до завършване на Гимназията. След това е приета в МЕИ в София и четири години се опитва да свикне с мисълта да бъде инженер. Но в крайна сметка решава, че не е за нея и напуска. А вече е узряла и идеята да напусне България. Искала да замине за Италия и усилено учила италиански. По това време обаче още се искали визи и не било толкова лесно да се озовеш на Ботуша. Една приятелка й предложила маршрут през Босна. Според нея така било най-лесно да се прехвърли в Италия. И Валя рискува.
Това става през 1996 г. – само няколко месеца след подписването на Дейтънското споразумение, донесло мир на раздираната от война бивша югославска република. Нещата не се развили точно по план и прехвърлянето в Италия не се получило.
Била принудена да се върне в България, но не след дълго попаднала на обява за работа в Португалия и решила да пробва. Беше добре в началото, но точно тогава започна икономическата криза. Връщайки се към този спомен, си мисля, че може би ще е полезно за България да се поучи от опита на португалците. 20 години, след като е била приета в ЕС и вече спряха да се изливат пари от европейски програми, в страната започна криза. Може би и при нас ще е така, ако не се подготвим да живеем без парите, наливани по европрограми, разсъждава Валя.
След Португалия се прибрала в България за едно лято, но заминала за Нидерландия, тогава още с името Холандия. Отначало било за малко, но така се случило, че останала 18 години. Там срещнала втория си съпруг. Драгослав е сърбин от Ниш, но е живял почти само в Холандия и бил доста резервиран към балканците и категорично не искал да се връща на Балканите. Валя обаче успяла да го убеди да пробва с живота на спокойствие в Стрелец. Така че той също се кани да замени града с каналите с баирите край Горна Оряховица. В Нидерландия засега остава синът на Валя, но тя вярва, че и той ще се прибере не след дълго.
Повечето хора, които тръгват на Запад, го правят с надеждата, че скоро ще се върнат. Много са малко тези, които искат да останат завинаги в чуждата държава. Аз никога не съм късала връзката с България. Не само, че съм си идвала много често, но и винаги съм знаела, че някой ден ще си дойда завинаги, разказва Валя.
Този ден дошъл малко по-рано, отколкото предполагала. За зло или добро, промените започнали с Корона вируса. И се задълбочили с невижданата мигрантска вълна към Западна Европа в последните години.
Отивайки в Холандия, Валя открила призванието си благодарение на един тежък инцидент. През 2009 г. счупила крак, ама много зверски. Три месеца била в инвалидна количка, а година и половина прохождала с патерици. Възстановяването било много бавно и трудно. И в този момент една близка приятелка й подхвърлила, че това, дето е със счупен крак, не означава, че не трябва да се грижи за петите си. И я снабдила със серия продукти за крака. Валя ги пробвала, много ги харесала и решила, че може да ги продава в Холандия. И тъй като иска винаги да прави нещата както трябва, решила, че трябва да учи, за да представя по-добре продуктите си. Започнала да учи, задълбочила се и в резултат отворила кабинет за педикюр.
В България все още разбирането за педикюр е различно. Масово го възприемат като лакиране на ноктите на краката, а смисълът е далеч повече от това. Точно тези, които имат най-много нужда – хората с проблеми по ноктите и въобще по ходилата, се притесняват и избягват да посещават специалист. В Холандия се грижат за ходилата си така, както и за всичко останало. Посещават кабинета за педикюр, както посещават и личния си лекар. Така че работата на Валя потръгнала и то с помощта на българската козметика. 14 години тя прави педикюр в Амстердам с български препарати.
Тези 14 години са период и на много учене. В Холандия, за да практикуваш медицински педикюр, се учи поне две години. Валя е посещавала десетки курсове и мастър класове, което се вижда по всички дипломи и сертификати, част от които ще сложи и на стените в новия си кабинет в Горна Оряховица. Аз по принцип искам да правя всичко по най-добрия начин. А и в нашия бизнес непрекъснато излизат нови неща - и като техника, и като технология, и като препарати. Искаш ли да си на ниво, трябва непрекъснато да учиш и надграждаш, обяснява Валя.
В един момент решила, че това, което прави в Амстердам, може да го прави и в Горна Оряховица. Не в София, не във Велико Търново, а в родния си град. Обичам си града, а и камъкът си тежи на мястото. Избрала си място за офиса още преди година. Кабинетът й се намира до Историческия музей. Станало случайно чрез приятели. Така се случило, че тъкмо била готова да започне преместването и завършил ремонтът на ГУМ-а. Това било добър знак. И от две-три седмици вече приема клиенти в новото студио.
Атмосферата в ателието е доста холандска. От Амстердам си е донесла старото колело, с което се придвижвала из града. Вече е застопорено и служи за атрактивна масичка. Ваза с лалета, разни дреболии, които отвеждат към Ниската земя – все мили спомени за Валя. Престоят ми в Нидерландия ме направи това, което съм. Имам прекрасни спомени и страхотни приятелства, разказва тя.
В Амстердам живеят 68 националности. Без да излизаш от града можеш да опознаеш света, ако научаваш по малко от хората, с които се срещаш. В нашия квартал има доста хора с африкански корени. Научих се да различавам хората от Етиопия, Гана или Нигерия. Създадох чудесни приятелства и с българи, противно на приказката да се пазиш от сънародници в чужбина. Мисля, че всеки вижда у другите това, което носи у себе си. Аз съм избрала да виждам доброто и да търся позитивното, споделя още Валя Нерич.
Взела твърдо решение да се прибере още в началото на Ковид кризата. Казах си, че ако трябва да преживея още нещо такова като Короната, то няма да е в Холандия, а ще е у дома. Каквито и ограничения да измислят, в Стрелец мога да си се разхождам свободно, разказва Валя. Другата причина за по-бързото връщане е голямата мигрантска вълна, която е променила живота в държава като Нидерландия.
Холандия беше, всъщност и сега е до голяма степен, много социална държава. Но нещата се промениха, и хората се промениха. Те помагаха на непознати, пращаха пари на изпаднали в нужда по цял свят, грижеха се за всички. Но и на тях им дойде вповече. И дори такива добри и помагащи хора започнаха да гласуват за националиста Вилдерс, споделя своето виждане за ситуацията в Нидерландия горнооряховчанката.
Така в последните 2-3 години узрявала идеята за завръщане и преди няколко месеца започнала осъществяването й. В Амстердам все още не е приключила напълно. Връща се често и обучава едно младо момиче, което да поеме нейните клиенти. В същото време се опитва да установи постоянни клиенти и в Горна Оряховица и това, макар и бавно, се случва. Който дойде, се връща или праща познат. Все пак студиото на Валя е оборудвано с най-добрата апаратура. В Холандия беше по-трудно да се наложа. Никого не познавах, дори езика не говорех както трябва. Сега ми е по-лесно, а и вярвам, че, ако човек изчисти мислите си и не е алчен, ще успее, казва Валя.
Всеки работи за пари, но в живота има и други хубави неща, смее се Валя. Амстердам е прекрасен град, но си е лудница, особено, ако живееш до голяма болница и две полицейски управления. В Стрелец в началото се будех от тишината, казва тя.
Покрай пренасянето й остава по-малко време за хобито, но още малко и ще си оборудва работилница и в Стрелец. Валя прави миниатюри. На запад му казват book nook – умалени модели на стаи, библиотеки, други архитектурни елементи, често осветени, които се слагат между книгите по рафтовете. Почти всичко в тези миниатюрни къщички се прави на ръка и си е голяма тръпка за Валя. У дома в Амстердам си имала работилница, която сега е събрана в 30 кашона и чака да се пренесе на новото място в Стрелец.
Обичам да правя това. Винаги съм правила нещо с ръцете си. Започнах с картички, после разни други неща, докато открия миниатюрите. Работя само във винтидж стил и отказвам поръчки, когато искат от мен нещо, което не ми допада. Работи се бавно, с пинсета и много внимание. И с малко псуване, разбира се, разказва Валя за хобито си.
Според Валя Нерич България се е променила много за тези близо 30 години. И промяната е към по-добро. Но има неща, които тепърва трябва да научим. Ние все чакаме някой да дойде да оправи нещата, а всъщност промяната започва от нас. Ако се научим на самоконтрол, ако спазваме законите и правилата, ще живеем по-добре, казва Валя, пристъпвайки към поредната голяма промяна в живота си.
Елена ВЕЛКОВА
