В навечерието на 60-та си годишнина художникът Янко Янков подготвя изложба, с която разказва за своя път в изкуството. Замислил я преди време и първоначално бил решил да е нещо предизвикателно – 60 платна, които да са нарисувани специално за изложбата и да са в размер 60х60 см. Впоследствие си дал сметка, че няма време, а и средства за такова представяне. Но пък се е постарал да подбере картини, които достатъчно добре изразяват нещата, които иска да сподели със своите приятели, с разбиращите от изкуство и с тези, които обичат да ходят по изложби.
Част от платната представят развитието му като художник, като някои са отпреди 30 години. Сравнението е интересно и за самия Янко, връщайки се назад в годините. Ще бъде любопитно и за публиката.
Нарекъл изложбата си „Живописани истории“, защото смята, че всяка една картина е история, разказ или дори приказка. Съвкупността от картините в изложбата на Янко Янков разказват неговата история и пътуването му в света на изкуството.
На съвсем зряла възраст се зарекох да не рисувам повече по поръчка. Или да го правя, само ако ми бъде позволена свобода да претворявам поръчката по мой начин. От почти две години рисувам само това, което ми идва отвътре и се чувствам добре, започва отзад напред своята история Янко Янков.
Малцина са художниците в България, които могат да се издържат с продажба на картини, ако не рисуват по поръчка. Работата по задание спасява останалите и им позволява да издържат семействата си. И животът на Янко Янков дълго време бил разделен между чисто творческите задачи, където не прави никакъв компромис, и картините за преживяване, както ги нарича. Това му позволило почти цял живот да бъде художник на свободна практика.
Дори и в картините по поръчка той влага изкуство, опитва се да преработи задачата, оставяйки нещо от себе си. Но с годините станало все по-трудно да понася странностите на поръчителите. И дошъл моментът, в който отсякъл, че повече няма да приема поръчки.
Това станало след един, на пръв поглед недраматичен, случай. Сериозен бизнесмен дошъл в ателието със снимка на красив пейзаж и му поръчал картина. Разбрали се за цената, Янко се захванал, но по своя си начин вложил повече в рисунката. Всъщност направил я истинска картина – с цветовия колорит, перспективата, преливането на топлите и студени тонове и т.нат. Дошъл поръчителят да си я вземе и похвалил художника, но си личало, че нещо го притеснява. „Не трябваше ли небето да е чисто синьо?“, прошепнал след дълго мълчане. Янко започнал да обяснява, че е направил нещо повече от прекопиране на не особено добра фотография, че е нарисувал истинско небе. Но в един момент нещо го накарало да спре да говори. Човекът си взел картината, платил и си тръгнал. Личало си, че не е удовлетворен. Но пък Янко бил бесен. И се зарекъл, че повече няма да угажда на хора, които нищо не разбират от изкуство.
Съвсем в зряла възраст реших, че няма да рисувам по поръчка. Или ще го правя само, ако поръчката е в синхрон с моите търсения и ми е позволено да я претворя по моя си начин, обяснява Янков.
Това решение било добре дошло за подготовката на изложбата, върху която работи повече от година. За 50-та си годишнина направил голяма ретроспективна изложба и затова бил решил сега да представи само нови картини. Но впоследствие концепцията се променила и около 1/3 от платната, които ще покаже на 14 ноември, са стари, някои отпреди 30 години. Сравнението е интересно. И тогава стилът му е силно експресивен. За разлика от последните му творби, ранните са в по-големи формати, по-шарени, но с по-малка функционалност на цвета. Сега залагам повече на цвета и от 2 години съм във виолетов период, обяснява Янко. Няколко от „виолетовите“ картини вече са показвани в колективни изложби в Галерията. Но в юбилейната изложба ще има и съвсем нови, невиждани от масова публика картини.
В малката зала на Галерията ще бъдат подредени фотографиите на Янко. Музиката и фотографията са му хоби откакто се помни. В последните години обаче започва да се занимава съвсем професионално с фотография. Сравнението между картините и фотосите му е много интересно заради противоположностите в начина на изразяване.
В живописта търсенията му са много по-абстрактни и емоционално експресивни и в повечето случаи картините му са на ръба между реалността и въображението. Във фотографията – точно обратното - работите му са естествени, в своята реална физическа форма и близки до натурата на хора и природа.
Радвам се на света такъв, какъвто е – с неговата реалност и колорит. Такъв съм в своята фотография. В картините си търся съвсем други неща – отношения между форми и предмети, които са субективни и странни. Интересуват ме повече емоционалните връзки между цвят, форма и пространство, отколкото материалното им взаимодействие, обяснява Янко Янков различните си подходи във фотографията и живописта.
Картините не са илюстрация на живота, а художниците не целят да опишат една ситуация или събитие. Илюстративността е враг на живописта. Картината трябва да е така направена, че с един поглед зрителят да усеща. Аз съзнателно бягам от обяснителност и илюстративност. Търся знакови внушения, които зрителят поглежда, разбира и преживява. Картината е история, дори и да е странна, тя може да бъде прочетена. А и всеки може да си съчини своя история. Аз оставям отворени кодове и всеки може да си формулира свое послание, споделя Янко Янков своето разбиране за изкуство.
Всяка една картина съдържа история, която един интелигентен баща може да разкаже като приказка на детето си, казва още Янко за заглавието на своята изложба „Живописани истории“.
Посланието на всяка картина може да стигне по различен начин до зрителя. Според Янко в картините му има не толкова послания, а код, който може да бъде разчетен от добре подготвените зрители. Сигурен съм, че всеки ще бъде щастлив, ако разчете кода на художника и сподели неговата история с някой друг, казва Янко.
Всичко това обаче се отнася до подготвения зрител. Абстрактното изкуство има нужда от публика, която вече има знания и опит и малко от малко вижда света с очите на твореца. Това означава и да има представа от това как се развива изкуството, какво е ново, какво е интересно и т.нат.
В този двустранен процес на общуване не по-малко важна е подготовката на художника.
Много хора рисуват, някои го правят доста добре. Но, за да се наречеш художник, трябва да имаш нещо повече под шапката, казва Янко. Образованието не е задължително, но много помага, добавя той.
Познавам самоуки художници, които са добри и хора с академично образование, които не могат дори да рисуват прилично. Смятам, че не е най-важно колко си учил. Важно е колко си работил, колко време си посветил на изкуството, колко адекватно се опитваш да се изразиш. Но все пак с образование е по-добре, казва Янков и дава пример с любимия си гений на четката Пикасо. Големият творец има много добра рисувателност, показана в ранните му творби и започва с времето да деформира своите обекти, следвайки своите търсения. На мен ми трябваха 10 години след Университета да разбера за какво става дума, споделя още художникът.
Самият той е завършил ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ в класа на проф. Александър Терзиев. Всички, които сме завършили при него, се отличаваме. Имаме общо, не като формални белези, а като разбиране за изкуството, казва Янко за своето обучение. При проф. Терзиев е завършила и съпругата му – художничката Ирена Янкова, а също и колегата му от ГоАрт Петър Крусев.
Едно от нещата, на които ни научи професорът, беше да имаме отговорност към себе си, но и към тези след нас. „Рисувайте с най-добрите материали, никога не се знае кога ще направите шедьовъра на живота си“, казваше ни той. Аз рисувам на италианско платно, с френски и холандски бои, защото се надявам, че след мен нещо ще остане, казва Янко.
Най-важното условие за успеха на една картина е искреността, допълва той. Когато художникът рисува, за да се хареса на публиката, резултатът винаги е посредствен. Колкото и лъскава, и зализана да е работата му. Когато рисува със сърце и любов, независимо от изразните средства, независимо дали е крайно наивистичен или много авангарден, тогава дори и непосветената публика усеща силата и въздействието на това, което е направил, споделя своето виждане за творчеството Янков.
Искрените картини на Янко Янков и техните истории очакват своята среща с публиката в Художествена галерия „Недялко Каранешев“. Не съм имал никакви колебания къде да направя изложбата за 60-та си годишнина. Роден съм в Горна Оряховица, тук ме познават всички хора, които се интересуват от изкуство и за мен е чест да направя своята изложба за тях, казва художникът.
Плакатът и поканите за изложбата са дело на Димитър Янков – синът на Янко и Ирена учи графичен дизайн в Нов български университет, но също като родителите си е запален по живописта.
Откриването на „Живописани истории“ е от 17:30 часа на 14 ноември 2024 г. в Художествена галерия „Недялко Каранешев“.
Елена ВЕЛКОВА
.jpg)
