8-годишната персийка Хайди и нейният приятел Данаил Нешев се впуснаха в поредното си приключение, изминавайки 4000 км за една седмица из Словенските Алпи.
Идеята била за пътуване с мотоциклет, каквото често предприемат из България и Балканите, но заради прогнозите за лошо време в Европа, Данаил решил този път да заложат на по-удобното за дъжд превозно средство и тръгнали с кола.
Данаил Нешев е пословичен със своите митарства било с кола, било с колело или мотор. А котката му Хайди е не по-малко популярна. Персийката също обича пътешествията и се отнася с голямо внимание към всички забележителности и природни красоти. За разлика от много хора, които само търчат по прочути места, за да се снимат, но без да погледнат с разбиране към природата или историческите места, Хайди истински се впечатлява и винаги разглежда с интерес. Което не означава, че не ошетва всяко място, на което спрат и не завързва куп приятелства, докато човекът в тази странна двойка не урежда някои битови подробности от пътуването.
Двамата тръгнали без план, без да си определят време и си позволили да се изгубят между завои, проходи, върхове и страхотни красоти. Направили голям кръг из цяла Словения, отбивайки се тук-там съвсем произволно – спирали където им хареса, преспивали, където ги свари нощта, дори два пъти спали в колата.
Идеята ми беше да се потопя в атмосферата и да усетя начина на живот на местните хора. Хванахме истинска „златна есен” с хубаво време, страхотни цветове и разкошни гледки. Хайди се впечатли и много хареса Алпите по това време на годината, смее се Данаил, разказвайки за лудориите на своята котка.
Минали покрай някои от езерата, привличащи като магнит туристи от цял свят. Пресекли Алпите през най-известния високопланински проход в Словения Вършич, откъдето се разкриват брутално красиви панорами.
Качили се с лифта до най-високата точка на ски курорта Вогел. Имали късмет за добро време, докато се изкачват, но горе всичко било обвито с мъгла. Но в Алпите е така – времето се променя за секунди, и то промяната е драматична. Затова останахме само седмица, плановете ми бяха да минем и през проходите в Италия, но прогнозите бяха за студен циклон, който да донесе дъжд и лошо време, разказва Данаил.
През цялото време Хайди била звездата на всяко туристическо място. Не била единственото животно. Много хора пътуват с любимците се, а край пещерите Постойна дори има хотел за животните, където те изчакват стопаните си, които обикалят подземните комплекси. Но чисто бялата персийка на Данаил винаги обира вниманието - и заради красотата, и заради добрите си обноски.
За седмица успели да видят места, по които рядко се отбиват туристи. Любимият начин на пътуване за Данаил е да се отбие от обичайните маршрути и да кара по непознати, дори черни пътища, да влезе в малки селца, да се срещне с обикновени хора, които не гледат на чужденците като на крачеща банкова карта. Така, редувайки добре познати места като езерото Блед, замъците в региона, алпийските проходи със съвсем непознати села и пътища в планината, Данаил и Хайди навъртели 4000 километра с близо 2000 метра денивелация в маршрута.
Прибрали се в Горна Оряховица, изпреварвайки дъжда и застудяването, идващи от запад, но решили, че пътуването им из Алпите е малко и отпрашили директно към любимите Родопи. Там и Данаил, и Хайди са добре познати, защото са редовни гости по онези местенца, където хората са с широки сърца и си произвеждат храната сами.
В Словенските планини видяхме невероятни красоти и гледки, които буквално ти спират дъха. Също до болка красиви места видях и при пътешествието си с мотор из Скандинавските страни това лято. Но никъде не усетих аромата, който ме зашеметява в Родопите, споделя Данаил. И така - от село в село, от приятели при други приятели, навъртели още 1000 километра из Родопите, правейки пълен кръг през Юндола, любимото село Бунцево, Делчево, друго любимо място Жижево, Доспат, Момчиловци, където си струва да преспиш само заради пържените филийки, които получаваш на закуска, после Кърджали, Маджарово и обратно на север към дома.
Получи се пътуване – мечта. От онези, при които забравяш кога си тръгнал, накъде пътуваш, кога трябва да се върнеш, а само се потапяш в красотата по пътя и попиваш от добрината на хората, с които се срещаш. Според мен, когато приемаш красота и добрина и ги връщаш на хората, тогава си удовлетворен от живота си. Щастието е букет от красиви моменти, които си споделил с други хора. И тогава няма критическа възраст, няма старческа слабост. Защото каквото си събрал в силните си години, ще ти дава опора и в годините, когато вече нямаш толкова възможности, обобщава Данаил.
Елена ВЕЛКОВА
