Неразбирателството между ръководството на НЧ „Братя Грънчарови“ и Община Горна Оряховица вече излезе от полето на сигнали и вътрешни разправии и се установи в Административен съд – Велико Търново. До арбитража на Съда първо прибегна Читалището, жалейки заповед на кмета, но се очаква и нова серия – Общината подготвя сигнал до Прокуратурата за самоуправство срещу читалищния председател Иван Иванов.
И покрай това неразбирателство лъсват десетилетни проблеми, оставени от „щастливото“ ни минало с абсолютна държавна собственост.
Започваме отзад напред. В Административен съд Велико Търново е входирана жалба от НЧ „Братя Грънчарови“ срещу заповед на кмета на Община Горна Оряховица от март 2024.
Оспорваната заповед предоставя за ползване на второто горнооряховско читалище сградата, позната на горнооряховчани като Летния театър, за срок от една година. Заповедта е от началото на март тази година. Ръководството на читалището веднага възразява заради срока от една година и започва битка с писане на жалби до областния управител, Народното събрание и пр. В крайна сметка иска решение да вземе Съдът.
„Това е погазване на Закона за читалищата. Там изрично е записано, че когато общинските съвети предоставят база на едно читалище, то е до неговото съществуване, а не за година или две. Опитах да постигнем разбирателство и все още храня надежди, че няма да е нужно Съдът да ни оправя взаимоотношенията. Но засега няма разбирателство“, коментира основателят и председател на НЧ „Братя Грънчарови“ Иван Иванов.
Параграф 4 от Закона за читалищата, на който се позовава Иванов, урежда предоставянето на имоти на читалища, създадени преди приемането на закона. Законът влиза в сила през 1996 г. и с този параграф се уреждат заварените положения, за да се защитят читалищата от промяната на собственост в началото на 90-те години. Само че НЧ „Братя Грънчарови“ е създадено през 2002 г. и няма как да се ползва от този параграф, контрират в Общината.
Преди да стигне до Административния съд, Иванов е сигнализирал областния управител, Комисията по медии и култура към Парламента и по реда си институции. Вследствие на това започва едно по-задълбочено проучване и разплитане на една история, в която, меко казано, има доста пропуски и вероятно съмнителни дела. И в която се оказват замесени и двете горнооряховски читалища. Без дори да подозират.
„Получихме сигнал, че трябва да проконтролираме изпълнението на решение на ОбС и в резултат на проверката се откриха доста смущаващи обстоятелства. Според нас въпросният Параграф 4 не може да се приложи в този случай“, коментира председателят на ОбС Огнян Стоянов.
На 27 юли 2023 г. Общинският съвет взема решение да предостави безвъзмездно сградата на Летния театър на НЧ „Братя Грънчарови“. Защо се взема такова решение 20 години, след като читалището е настанено в тази сграда, е страничен въпрос. Според решението, имотът се предоставя на читалището докато то съществува, а кметът трябва да издаде съответната заповед. Само че тогавашният кмет не го прави, а след изборите властта се сменя и новият кмет, през март 2024 г., издава заповед, но предоставяйки сградата не докато читалището съществува, а само за една година.
„Законът е нарушен. А и какво означава това за една година? Как да работим без да имаме сигурност? Значи след някой друг месец някой може да ни каже „Махайте се“, обяснява нежеланието си да приеме това положение председателят на читалището Иван Иванов.
Какво обаче излиза при проверката на документите.
Сградата на Летния театър е построена през 1977 г., когато всичко си е било държавно и никой не си е давал труд да дели собственост. Но, все пак, в първия нотариален акт, открит за имота, си пише, че е предоставен за нуждите на Образцово народно читалище „Напредък“. Единственото по онова време читалище в Горна Оряховица.
В края на 90-те години, когато вече започва да се дели държавна, общинска и прочие собственост, Община Горна Оряховица успява да си актува Летния театър, като в този акт е отбелязано, че бивш собственик на имота е ОНЧ „Напредък“. Актът обаче е от 1997 г. Така че, ако се приеме, че Параграф 4 на Закона за читалищата урежда отношенията отпреди 1996 г., то Летния театър е трябвало да се предаде на НЧ „Напредък“.
В края на 90-те години никой дори не забелязва какво се случва. По онова време първото горнооряховско читалище е раздирано от конфликти. Всички са на улицата в неколкомесечни стачки и протести за смяна на председателя тогава Константин Цанев. Протестите успяват, но поредният скандал довежда до напускането на Иван Иванов и създаването на НЧ „Братя Грънчарови 2002“. Малко по-късно общинското ръководство настанява новото читалище в Летния театър.
След толкова години старото читалище може само да съжалява, че е проспало тази експроприация от страна на Общината, още повече, че с нея е направен подарък на конкурентите.
Спорът за заповедта е всъщност само върхът на айсберга от неразбирателство между читалищното ръководство и новата власт в Общината. Харесват се или не, двете страни са обвързани от проекта за обновяване на Летния театър и докато не изтече устойчивостта му и не се изплатят кредитите, ще трябва да работят заедно.
И така стигаме до същината – спори се за начина на стопанисване, управление на имота и събиране на приходите. Общината обвинява Иван Иванов, че не внася приходите от наеми, с които трябва да се погасява кредита за ремонта. Той пък недоволства, че задушават дейността на читалището.
Фактите обаче са ясни. Има споразумение за партньорство между Общината и Читалището, подписано от Иван Иванов с предишния кмет. Там са описани точно задълженията на едната и другата страна. Според това споразумение Читалището трябва да превежда на Общината всички приходи от стопанска дейност след приспадане на данъчните задължения. Това задължение възниква 3 месеца след въвеждане в експлоатация на ремонтирания обект и приключва с погасяването на кредита. Задълженията, които трябва да погаси Читалището, са две – към Банка ДСК и към Регионален фонд за градско развитие – общо около 400 000 лева, разсрочени до 2031 г.
Краен бенефициент на проекта за ремонт на Летния театър все пак е Общината и тя ще трябва да плати кредита, ако Читалището не се справя с вноските.
До началото на тази година нямаше и лев от наеми за обекти в Летния театър. А не става дума само за амфитеатъра, там има много други помещения, от които може да се печели. Преди няколко месеца читалищното ръководство подписа договор за голямата сцена на стойност 30 000 лева на година. Не без натиск от страна на Общината. Тези пари ще гарантират половината от годишната вноска по кредита. Очакваме читалищното ръководство да намира приходи и от другите придобивки, получени след ремонта, така както го пише в споразумението, коментират в Общината.
„Когато заех поста, заварих ситуация, при която имаше решение на ОбС от юни 2023 г. за предоставяне на сградата на НЧ „Братя Грънчарови“, но нямаше издадена заповед от моя предшественик. Докато се запозная със ситуацията, започнаха и проблемите с ръководството на НЧ „Братя Грънчарови“. До края на миналата година нямаше нито един лев, внесен от Читалището. Първият превод бе направен през февруари след много разговори и увещания. До този момент имаме внесени малко над 19 хиляди лева. Трудно получаваме информация как се разпорежда читалището с базата, какви договори за наем има сключени, какви средства трябва да превежда. Това са и мотивите ни за предоставяне на базата само за една година. Това ни най-малко не трябва да притеснява самодейците. Никой няма намерение да ги гони, искаме само повече отговорност от читалищното ръководство. Имат привилегията да ползват едно чудесно съоръжение, то трябва да носи ползи за всички горнооряховчани, а не да виси като тежест на данъкоплатците“, коментира кметът Николай Рашков.
Смисълът на ремонта на Летния театър е да имаме един модерен културен център. Той трябва да се изпълни с живот и събития. Тук не говорим само за откритата сцена, но и за офиси, репетиционни, магазини и пр. помещения. Има много възможности, които трябва да се използват и на които стъпва разработеният бизнес план. И всичко това надскача доста читалищната дейност в рамките й отпреди ремонта, коментират хора, съпричастни към разработването на проекта.
На този етап разбирателство между двете спорещи страни няма. Дори напротив. Постъпили са сигнали, че читалищното ръководство отдава под наем парцели за поставяне на вендинг апарати в Детския кът, които въобще не са в читалищния имот. И след като Иван Иванов е отказал да прекрати договорите им, се готви сигнал до Прокуратурата за самоуправство. „Хубаво е ръководителят на читалището да проявява бизнес нюх и да се грижи за приходите, но все пак нека го прави с базата, която му е предоставена, тя е повече от достатъчна. И нека приходите отиват там, където трябва“, казва по случая кметът Рашков.
Грубите сметки на този етап са, че Читалището може да покрива вноските, но трябва да разгърне повече от потенциала си. По кредитите към ДСК и РФГР се дължат около 5000 лева месечно. Читалището е успявало да изкара толкова в последните три месеца, въпреки че все още няма мащабна дейност. През зимните месеци обаче вноските са били по 1000 лева. Все пак от събраното дотук и като се добавят 30-те хиляди от фирмата, наела сцената, Общината ще трябва да добави малко на годишна база. Но все още Летният театър е много далече от представата за културен център. Дори сцената и амфитеатърът не са достатъчно натоварени. Първото лято бе пропуснато, защото въвеждането в експлоатация беше през юни, когато всички графици на турнета и спектакли бяха направени. След това пък дойдоха изборите, смяната на властта, споровете и в крайна сметка пак се закъсня. Фирмата, която се е ангажирала да менажира сцената, има големи планове за догодина. Но Летният театър има много по-голям потенциал.
За да бъде културен център, а не само концертна сцена трябва доста работа и от двамата партньори в проекта. Иначе красивата сграда ще остане едно безполезно и доста скъпо украшение.
Елена ВЕЛКОВА
