Възприятието на всяко нещо зависи от перспективата. Да гледаме в краката си е също толкова важно, сподели Владимир Палев, откривайки първата си изложба в родна Горна Оряховица. Гледайки надолу той открил главния герой на изложбата си, а голяма част от творбите му са разположени не по стените, а на пода на Художествена галерия „Недялко Каранешев“. Така че тази част можеш да разбереш, ако се наведеш или най-добре да приклекнеш.
„За камъните и корените 22/24“ е първата самостоятелна изложба на Владимир Палев в родния му град. Преди това творецът, който е завършил в паралелка по изкуства в СУ „Вичо Грънчаров“ и живопис във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, има много участия в български и европейски галерии и музеи. Представя се в родния си град след покана на уредника на Художествена галерия „Недялко Каранешев“ д-р Деница Иванова – Александрова, с която са били колеги във Факултета по изобразителни изкуства на ВТУ. Палев е добавил и обучение в Университета на Мурсия, а Испания оставя траен отпечатък в творчеството му и във възприятията му за света.
Концептуалната изложба в Горнооряховската галерия представя 108 произведения – малки фрагменти, които се свързват в по-голяма картина, която също е фрагмент от друго цяло. Това е изложба също така за паметта и за символите. Събираме фрагменти всеки ден, за да формираме своята идентичност. Паметта ни е един вид колекционерство на такива фрагменти, казва Владимир.
Макар и живописец по образование, Палев се представя пред родна публика с една почти изцяло монохромна изложба, в която борави най-вече с черно-бяла фотография и колажи.
Още на входа посреща главният герой – Малкия камък. Това е камък, взет от Камъка.
Когато с Деница Александрова говорили за бъдеща изложба, а това било през 2022 г., Владимир много се чудел около какво да я структурира. При една разходка в местността Камъка, попаднал на камък, който му се усмихнал. Посланието било разбрано, творецът прибрал камъка в раницата и заедно с него обикалял България, Испания и между двете страни с камъка на гръб. Всъщност Малкия камък не е толкова малък, ако трябва да го носиш в раница, защото е близо 6 кг. А Владимир го носил близо 12 000 километра, от които над 3000 км са изминати пеш.
Камъка е символ на Горна Оряховица, а Малкия камък е фрагмент от този символ, който авторът наслагва на всичките си преживявания през тези 2 години на своите пътешествия. Изложбата всъщност е поредица от портрети на Малкия камък заедно с други важни парченца от мозайката, представяща идентичността на Владимир Палев и неговия свят. Пътуването на камъка е не само по европейските и българските пътища, но и във времето. Помагат и другите фрагменти от различните реалности, през които преминава авторът – старите тапети от къщата на баба му, фотоси с репродукции на Веласкес, открити на боклука, Гоя на книжните щандове, поредица от гаражни врати, стари семейни портрети и т.н. Ние сме парченца, събирани по пътя…
Творбите му всъщност задават много въпроси и провокират размисли, нелеки при това. Но пък усмивката на Малкия камък дава и част от отговорите. Можете да я видите до 17 септември в Художествена галерия „Недялко Каранешев“.
Елена ВЕЛКОВА
--135.JPG)
