Красен Трифонов приключи активната си състезателна кариера с последния мач на „Локомотив” в Трета лига, печелейки златен медал за първото място в групата и изпратен с аплодисменти от всички съотборници и фенове.
40 години са много за нашия спорт, време е да поема в друга посока, казва футболистът, роден в Павликени, но превърнал се в любимец на горнооряховските фенове.
Всъщност Красен не къса с футбола. Той вече се занимава с деца в школата в Дебелец, така че остава свързан с любимата игра, но вече от другата страна.
Не помня да съм се занимавал с нещо друго, освен с футбол, в съзнателния си живот. Беше дълга и според мен успешна кариера, казва Трифонов. Играл е в половин дузина клубове в три нива на българския футбол. Междувременно има прекрасно семейство и е баща на три деца. На семейството си дължа много и съм безкрайно благодарен за подкрепата през тези години, споделя Красен. Малкият му син също проявява интерес към топката, но баща му не смята да го натиска да тръгне по неговия път. Ако избере спорта, ще се радвам и ще бъда до него. Но искам децата ми сами да изберат пътя си. Защото знам, че каквото и да правиш, то трябва да идва от сърцето ти, за да си успешен, споделя 11-торката на „Локо”.
Футболният му път започва в школата на Павликени преди повече от 30 години. Благодаря на моите първи треньори Карол Каролов и Христо Вълчанов, че ми дадоха основата и най-вече, че видяха нещо в мен и ми дадоха шанс да играя футбол, връща се в миналото футболистът.
На 14 години прави своя дебют за мъжкия отбор на „Павликени”, а на 15 г. вече е титуляр. Година по-късно е повикан в юношеския национален отбор. На 18 г. влиза в казармата и става шампион на България с военния отбор. Още преди това е забелязан от скаутите на „Черноморец” (Бургас) на мачове между сборните отбори на четирите „В” групи.
След като се уволнил го вземат в „Черноморец”, който тогава е в „А” група, и много бързо се налага в състава. Следва и повиквателна за младежкия национален отбор. В следващите две години продължават да го викат сред младежките национали, получава и покана за „Б” националния отбор.
След раздялата с „Черноморец” преминава в „Несебър”, който по онова време е в „Б” група. Там играе 2 години. Следващият му клуб е „Спартак” (Пд), където пък е забелязан от пловдивския „Локомотив”. Играе със „смърфовете” две години, но му се налага да спре за около година.
Връща се във футбола след покана от „Етър”. Играе за „виолетовите” една година, точно когато клубът се разпадна под ръководството на турския си президент.
След разпадането на отбора получил предложения от няколко отбора, включително от „А” и „Б” група. Но избрал офертата на горнооряховския „Локомотив”, въпреки че „железничарите” били в Трета група. Жена ми беше бременна. За мен беше важно да съм близо до семейството си. Впоследствие се оказа, че съм взел много правилно решение, спомня си Красен.
С „Локомотив” остава 7 години с някои прекъсвания. Част е от отбора, който влиза в „Б” група, а след това и във Висшата лига. В един момент се връща в родния „Павликени”, но краят на кариерата му идва все пак в „Локомотив”.
Последното ми завръщане беше много успешно. Успяхме да спечелим купата на Аматьорската лига за първи път в историята на клуба. Тази година пък станахме първи в групата с огромно превъзходство над останалите и отборът се връща в професионалния футбол. Спирам с активната игра след два много удовлетворяващи сезона и съм много благодарен на ръководство, футболисти и фенове, че заедно постигнахме тези успехи, казва Трифонов.
От сърце желая на футболните хора в Горна Оряховица скоро да имат отбор в „А” група. Заслужават го, пожелава Красен. Аз не съм роден тук, но тук се чувствам като у дома си. Уважението, което получих тук, не съм го усещал никъде другаде. Хората тук те приемат като свой, когато видят, че влагаш цялото си сърце на терена. Такива фенове имат малко отбори. Те бяха с нас навсякъде, подкрепяха ни дори когато сме губили, но сме дали всичко от себе си. Винаги ще бъда част от общността на „Локо” и с нетърпение чакам дербитата с „Етър”. Тези, в които съм участвал, ще останат незабравим спомен, допълва Красен.
Според него, ако се намери стабилно финансиране, „Локомотив” ще бъде успешен и във Втора лига, защото вече има създадена професионална основа за работа.
Владо и Лъчо Русеви са местни хора, които обичат „Локо” и съумяха да съберат качествени момчета и им дадоха шанс да се развиват. С правилните трансфери и малко подкрепления отборът ще е конкурентен. В „Локомотив” се работи на професионално ниво вече няколко години, създаде се добра база, има на какво да се стъпи, продължавайки във второто ниво на българския футбол. Стига да не се направи грешката от последното влизане в елита, когато бяха налети пари само в чужденци. Освен всичко друго, хората искат да виждат и че играчите се раздават и обичат това, което правят, обичат отбора си. В момента „Локо” има това и му трябва още съвсем малко, за да бъде фактор и при професионалистите, смята Красен.
Няма да е лесно. Ще трябва много работа от страна на ръководство и футболисти. Но вярвам, че „Локомотив” ще ни радва още. Пожелавам го на футболните хора в Горна Оряховица и на себе си. Искам и от трибуните да изживея щастливите емоции, които съм имал, водейки влакчето на победата, завършва Красен Трифонов.
Елена ВЕЛКОВА
