За Горна Оряховица 28 май е ден на преклонение и почит пред героите от Априлската епопея в Първи революционен окръг. Добре известен факт е, че още в самото начало на апостолската дейност центърът му е преместен именно в Горна Оряховица – заради изключително активните дейци в местния революционен комитет и заради факта, че тук няма постоянен турски гарнизон, за разлика от съседно Търново. И най-вече заради това, че Горна Оряховица от много години се е утвърдил като един значим търговски център в империята, през който постоянно минават различни хора и стоки. Така е било по-лесно да останат незабелязани апостолските дейци.
Самото избухване на местното въстание е определено за 28 април, след пристигане на Кървавото писмо. В крайна сметка, от стотиците записани желаещи да участват в революцията, на уреченото място в къщата на баба Пантелейца се явяват едва 13 въстаници.
И както за съжаление често се случва в нашата история, един от тях се оказва предател. Предадените бунтовници, начало с Георги Измирлиев и Иван Панов Семерджиев, първоначално успяват да се измъкнат от капана, благодарение на храбростта на баба Пантелейца, която със сабя в ръка за известно време забавя турските заптиета.
За съжаление, второ предателство се оказва фатално за Иван Панов Семерджиев и Георги Измирлиев, тъй като те са заловени от турските власти.
Този месец е изключително тежък за Георги Измирлиев, подложен е на огромни мъчения, за да издаде своите съзаклятници. Той устоява, но с това подписва смъртната си присъда.
Определено е тя да бъде изпълнена именно на 28 май в Горна Оряховица.
Това е единствената смъртна присъда от Априлското въстание, която е изпълнена в нашия град – нарочно в петъчен пазарен ден, за назидание на всички.
Подканени са именно местните горнооряховчани, които Георги Измирлиев до този момент е разпалвал за революцията, някой от тях да участва в обесването. За да спести това унижение на съгражданите си, Георги Измирлиев сам слага примката на шията си и изрича думите, които отекват до днес:
„Сладко е да се умре за свободата на Отечеството“.
Думи, които са изписани на неговия паметник в центъра на града, пред който цяла Горна Оряховица се прекланя в днешния ден.
