Въпреки дъждовното време на 1 май, както повелява традицията еленчани и гости се събраха на Неювската поляна. И тази година със сбора на Неювци се даде началото на майските празници в община Елена, които ще продължат с концерти и кулинарни празници и творчески събития. Кулминацията им ще бъде на 21 май, когато е Денят на светите равноапостоли Константин и Елена и Празник на възрожденския град.
По стара традиция на Неювската поляна се събраха млади и стари, а пешеходци – ентусиасти, също не липсваха. И както подобава на сбор, за всеки имаше по нещо – апетитна скара, студени напитки, вкусни лакомства и атракции за децата.
Поздрав към всички със своите изпълнения направи фолклорният изпълнител Свилен Тодорински.
Всъщност еленчани едва ли знаят колко многолетна е историята на Неювския сбор. В ръкописа по Драган Драганов „Еленски родове“ от 1984 г. се разказва и историята за възникването на това традиционно за еленчани събитие.
През XVI и XVII век сборът е бил в махала Велковци, но кървава свада е станала причина турската власт да нареди да се промени мястото на провеждането му в махала Неювци. Предполага се, че това е било в края на XVII век.
Сборът се е провеждал на първи май – празникът на пророк Иеремия, във време, когато още не е започнала усилената полска работа. Очаквал се е с нетърпение и е бил масово посещаван от населението. Това съвпадало и със стремежа на млади и стари да излязат сред ухаещата на свежест и зеленина природа.
Разгласяването на предстоящия сбор е било от тъпанджия, който по нареждане на субаша и еленските чорбаджии е изпълнявал ролята на глашатай. Той е заставал на височината Калето, биел тъпана и викал на всеослушание, че на 1 и 2 май на поляната на махала Неювци ще има сбор и всички, които желаят, могат да го посетят.
Сутринта на 1 май субашът, празнично пременен, е тръгвал тържествено на кон от Елена за Неювци. Той е бил съпровождан от въоръжени заптиета, музиканти и приближени свои хора. Като пристигнел на поляната, която преди е била гъста гора и местността се е наричала Неювска кория, субашът се е настанявал на голяма рогозка, застлана с хубава черга и домашно тъкани възглавници, под голям габър в центъра на сбора.
Заптиите са нареждали пушките си около голямото дърво, тогава на субаша и на еленския чорабджия (кмет), който го посрещал, се е поднасяло кафе. След това са пристигали и еленските първенци със семействата си, но само мъжете са отивали под дървото. Те поздравявали субаша. Всички са насядали около турския големец, пиели кафе и пушели с дължи чибуци тютюн. След този официален ритуал първенците са отивали при семействата си, разположени на различни места по поляната, като не забравяли да поканят субаша да ги споходи и опита от гощавката. Няколко заптии са съпровождали субаша при разходката му, а останалите са били длъжни да поддържат реда.
На поляната и в дворовете на близките къщи се подреждали сергии с разнообразни стоки – ножове, гаванки, солници, хамути, юлари, седла. Продавали са се и всякакви сладкиши – халва, локум, захарни петлета, шекер, сусамки, боза, шербет. Сборяните са си носели също нещо за хапване и пийване, разхождали се по сергиите, правели своите покупки, срещали се с близки и с познати.
Привечер отново със зурни и тъпани субашът и придружаващите го лица се завръщали в Елена. Заптиите са вървели най-отпред с пушки на рамо, следвани от субаша и еленските чорбаджии, които ги съпровождали до конака. Това празнично шествие, приличало на връщане от богат лов или от военна победа.
* Субашия – турски полицейски началник на градче или голямо село, ага; чиновник, който събирал десятъка (данъка)
Из книгата на Христо Станев „Еленски летопис“, 2001 г.
