В богатия списък на кулинарни празници в Горна Оряховица се добавя още един – Фестивал на горнооряховското гърне. Той се планира за ноември, като в рамките на два дни ще има много богата програма с гостуващи кулинарни звезди, различни забавления и кулинарни предизвикателства към родители и деца, както и много дегустации на прочутия горнооряховски специалитет.
Това не е само кулинарно събитие, искаме да има и образователен ефект. През тези два дни децата да научат нещо повече за историята на града, за традициите, върху които стъпва днешната ни култура, обяснява Петя Иванова, чиято идея е да се добави този фестивал към културната програма на Общината.
Гърнето е също емблема на Горна Оряховица, както е и суджукът, така че напълно си заслужава такъв празник. И точно през ноември му е времето – не само, защото горнооряховското гърне е зимна манджа, а и да са уважат касапите, които са го измислили, казва един от големите майстори на горнооряховско гърне Христо Димов – Лучето. Със своята версия на прословутото гърне той е печелил първо място в конкурс в Унгария между всички побратимени градове на Сигетсентмиклош. Но най-голямата оценка за майсторлъка му дават тези, които поръчват гърнето му за своите празници. Иначе редовно прави гърнета за официалните гости в първите издания на Празника на суджука и се е налагало да прави до осем гърнета наведнъж.
На Архангеловден са прибирали стадата и са ги карали към кланицата. Това е празникът на касапи и другите занаяти, свързани с колбасарството. А прочутото горнооряховско гърне е манджа на колачите. Хубавото месо се продавало, а за себе си те оставяли жилите. Слагали ги в глинени съдове с вино и ги мятали в пещите за хляб за 8-9 часа. Така се родило Горнооряховското гърне, разказва Лучето.
С течение на времето ястието се обогатило и добавило нови съставки и подправки. Придобило голяма известност през 30-те години на миналия век, когато се оказало, че негов почитател е цар Борис III. През 1935 или 1936 г. царят минавал през Горна Оряховица и бил посрещнат с Горнооряховско гърне, направено от Иван Айнаджиев. Толкова го харесал, че по-късно поканил майстора да сготви гърне и в двореца. А когато шофьорът му Цуцуманов, който бил от Лясковец, си идвал при роднините, винаги си тръгвал за София с поне едно горнооряховско гърне в колата.
Рецептата на Иван Айнаджиев е една от двете класики за Горнооряховско гърне. Основното за майстора е, че залива продуктите с вино и вода в равно съотношение и че слага патладжани, които лятно време си суши за зимата. Иначе съставките са жили, картофи на едро, моркови, много чесън, дребен лук или балучки, глава целина и отделно листата, глава пащърнак, настъргани домати. Подправките са чер и червен пипер, дафинов лист, две-три зърна бахар, индийско орехче и сол на вкус. Всичко се слага заедно в глинен гювеч, като капакът се замазва с тесто. Пече се 10-12 часа на бавен огън.
Другата класическа рецепта е на дружество „Изпарена бурия“, което обединява все разбирачи на кулинарията и домашните напитки. Та те налагат своята трактовка на Горнооряховско гърне в средата на века. В тяхната версия продуктите са почти същите, но без патладжани. Често освен жили, добавят и телешка опашка. Ако са постни жилите, добавяли краве масло, не и олио. И накрая заливат само с вино без никаква вода. Отново се пече дълго, колкото повече – толкова по-вкусно.
Гърнето на Лучето обединява двете рецепти. Той залива своето само с вино, но добавя и патладжани. Важно е да има мазнина, да не са сухи жили и месо. Яде се топло и се сервира обезателно с хрян. Не трябва да се прекалява, защото е тежко и носи много вино, съветва Христо Димов – Лучето.
Елена Велкова
