Най-новата книга на писателя Стефан Митев привлече много почитатели, приятели и колеги от Арт клуб „Гайтани“ и Литературен клуб „Асен Разцветников“. В Изложбената зала на НЧ „Иван Вазов-1893“ Стефан Митев представи сборника с афоризми „Незатишие“.
Книгата бе представена от Теодора Миновска. Поздравления авторът получи от Галина Москова - председател на Литературен клуб „Асен Разцветников“ при НЧ „Напредък-1869“ - Горна Оряховица. Специални гости на представянето бяха председателят на НЧ „Иван Вазов-1893“, село Първомайци Мария Велева, а от град Плевен премиерата уважиха Иван Антонов - председател на Международно творческо сдружение „Сцена на духовността“ и поетът Иван Атанасов - председател на творческо сдружение „Кайлъка“. Поздрав към присъстващите отправиха дует „Ръченичковци“ - Евгени Иванов и Стефан Митев, с най-новата им творба - българска ръченица.
Афоризмите винаги са се радвали на огромен интерес от четящата публика. Те са произведения на границата между философия и литература и са пробен камък за високо литературно майсторство.
Пред любопитния читател се разкрива една книга на мъдростта, книга с мъдрости. Заглавието стъписва – има ли такава дума „незатишие”?! В речника на БАН се открива думата „затишие“ със следните значения: 1. Състояние на временно прекъсване на изява, свързана със звук, шум и действие. 2. Състояние на безветрие. И при двете значения на думата има прекъсване на някакво действие, на процес свързан със звук, шум или действие. А какво е „незатишие“ – отрицание на прекъснатото действие, отрицание на прекъснатия звук, отрицание на прекъснатия временно шум. А отрицанието на отрицанието всъщност показва един процес, който никога не е прекъсван и няма да бъде прекъснат. Може би това е най-краткото определение на мъдростта и творчеството– непрекъснат процес. Процес, в който звукът пронизва ежедневието, някак си тихо, не като затишие, а като незатишие. Не така натрапчиво и болезнено като гръм, но тихо, без прекъсване във всичко, което се случва, което заобикаля и изисква от хората да разтълкуват скритите послания на живота… „Незатишие” е тихият шепот на листата и напрегнатото вслушване в техните послания – в началото на живота, в средата на битието и в края.
В древността Хипократ от остров Кос съставя своята книга „Афоризми”, в която описва симптомите и диагнозите на болестите, както и методите за тяхното лечение и профилактика. Първоначално в афоризмите се влагали знанията относно болестите и тяхното лечение. Днешното си значение придобиват през XVII век в европейската моралистика, когато медицинското значение остава на заден план и афоризмите стават рецепти за душевно здраве, познание и хармония на душата и тялото.
Афоризмите са белег за майсторското владение на езика. Те са особена жанрова форма, която е на границата между поетичните послания и философските фрагменти. В тях кристализира натрупан житейски опит и поетическо вдъхновение на автора. Афоризмите са кратки изречения, които като светкавица трябва да поразят четящия със своя особен строй, с противопоставяне на отделни елементи, за да се получи емоционален ефект.
Верен на най-добрите традиции в афористиката Стефан Митев започва своята книга с афоризми за истината:
„Истината е път надолу – за всички, които я тъпчат, въобразявайки си, че вървят нагоре.“
„Голата истина е по-богата от най-богато облечените лъжи“
Днес актуална стана темата за фалшивата новина, в информационното пространство най-трудно се различават истинските от фалшивите новини. Всички искат да притежават лиценз, че могат да произвеждат истински събития, да поднасят на жадната за информация публика истински разсъждения и събития. В средствата за масова информация често се прокрадват политически коректни послания. И тогава човек си задава въпроса къде във всичко това е истината, как изглежда тя, какъв е начинът да се разбере истината? Най-смелите и изобретателни читатели поставят на изпитание така наречения изкуствен интелект, който на поставени задачи създава неразбории и смехотворни ситуации. Това вдъхва надежда и показва, че човекът е уникално същество и не може да бъде копирано.
Стефан Митев със своите афоризми напомня, че истината има не само познавателна стойност, че тя не е само отношение между обект и субект, а има онтологична стойност. Това ще рече – истината е битие. Тя е нещо, което съществува отвъд времето и пространството. Затова и в книгата ще се открият афоризми за това Битие – това е Бог и нашата вяра в него.
В своите афоризми Стефан Митев разкрива истината като нещо непреходно, вечно и неразрушимо:
„Истината е най-достъпният храм, в който всеки може да се изповядва до дъното на душата си.“
В книгата темите следват една след друга, няма строга последователност, за да се държи будно съзнанието на четящия. Това е най-често избираната форма на сборниците с афоризми.
Вниманието на читателя грабват афоризми за естеството на душата, за вярата, за любовта, за бедността и богатството. Всички те са поднесени с безпогрешно чувство за истина, красота и баланс на мисълта. Авторът изненадва с доброто си и свежо чувство за хумор, ирония и самоирония.
Няма го надменното превъзходство на всезнаещия субект. Пред читателя се разкриват прекрасни философско-поетически фрагменти, подплатени с онова тънко усещане за битието на източните мъдреци. Изводите са в детайлите от нашето ежедневие.
Мъдрецът в книгата на Стефан Митев е смирен в своята мъдрост, с огромно разбиране подхожда към човешките слабости, винаги намира оправдание с усмивка за грешките и спънките в живота:
„Не е отчайващо да си глупак, който не разбира много неща. По-отчайващо е да си умник, който мисли, че разбира всичко.“
Политиката и злободневието са едни от основните теми на афоризмите. Афоризмите на Стефан Митев са като барометър и летопис на времето, в което живее днешният човек. Вероятно голяма част от политическите афоризми са отклик на бурно развиващата се политическа обстановка в страната през последните години. Мъдрецът като главен герой в книгата на Стефан Митев винаги е близо до народа. Опитва се да разбере неговите скърби и неволи. Отношението между народа и държавата е любима тема в афоризмите на Стефан Митев:
„Държавата ни ще просперира едва когато Пегасът привлече повече фенове от крилатия кон Властогон.“
Измамната същност на политиците илюстрира със следния афоризъм:
„Доста от „сините“ управници у нас всъщност бяха червени, успешно употребили зеления хайвер.“
Авторът перифразира народната поговорка за „зеления хайвер“, като я поставя в нов контекст.
В друг афоризъм авторът също подлага на нов прочит стара поговорка - „Дадеш му пръст – той иска да глътне ръката ти“ има съвременен вариант:
„Дадеш й подаръчна карта – тя иска цялата ти банкова сметка.“
Много често „малкият“ човек е в центъра на неговите афоризми:
„Обикновеният, „малкият“ човек е одарен с една значителна добродетел – освен от тъга, може да плаче от умиление, от радост и от смях“.
„Малките“ хора имат малко, но то им е всичко. Те се страхуват от политическа намеса точно за да не загубят „малкото всичко“. Следват въпроси….
Като музикант Стефан Митев често коментира и музикалните проблеми и явления с чувство за хумор:
„Съществуват поп изпълнители с певчески качества несравнимо по-високи от вокални постижения на жълта гаражна врата“.
В книгата има афоризми на актуални теми: за изкуствения интелект, за натрапващата се в живота тема за джендър идеологията, за политическата фалшива действителност, за политиците, които бързо забравят защо са избрани, за отношенията между мъжа и жената, между родителя и детето. Съзнанието му е отворено към всички аспекти на живота. Някои от афоризмите звучат като поетични сентенции за красивото и моралното в живота.
Стефан Митев майсторски извайва своите афоризми – някои от тях са дълги, сложни и имат дори свой сюжет, а други са кратки и вдъхновяващо поетични:
„За връщане в детството са нужни само две неща – един джоб, понапълнен с безвремие и шепа звезден вятър за крилете“.
Понякога горчивина прозира в коментар на човешките взаимоотношения:
„Човещината изглежда е сложна и опасна материя щом доста индивиди я избягват.“
Въздействащи и запомнящи са следните афоризми:
„С очи виждаме до хоризонта. Със затворени очи можем да види доста по-надалеч“
„Крилете на поезията (истинската) не са предмети, а същества със собствен живот. При това – силни и далновидни, не се поддават на лъжи, шаблони и примамки.“
През студените зимни вечери, в топлия си дом, с чаша червено вино в ръка човек с удоволствие би прочел афоризмите от книгата „Незатишие“. Там ще се срещне с много мъдрост и хумор. Афоризмите са като моментна снимка на действителността. Авторът е вложил майсторство във всяка фраза, във всеки ред или въпрос. Ако читателят не си е поставял тези въпроси – нека да помисли и да се запита вътре в душата си – така ли е, защо е така, докога ще е така, кой е той, къде отива, откъде идва, как да надскочи своите слабости, накъде го води любовта и творчеството…
Афоризмите учат читателите да бъдат критични и самокритични, да поставят високи изисквания пред себе си, но и да прощават, да се учат от своите грешки, да не бъдат роби на егоизма си, на алчността и бездушието!
Книгата е чудесен подарък за млади и стари и може да бъде поръчана от НЧ „Иван Вазов-1893”, село Първомайци на телефон: 0889543319 и да бъде изпратена с подходяща куриерска фирма.
