Обичая Иванови влачуги показаха в с.Караисен. Ритуалното къпане на селската чешма по традиция се организира на Ивановден от самодейците от групата за изворен фолклор към Народно читалище „Добра надежда - 1896”. От стари времена в селото е останал обичаят в деня на Иван до герана или до чешмата да бъдат „довлачени“ най-новите семейства в селото. Младоженците били окъпвани със студената вода за здраве и берекет.
„Влачугат се моми и ергени за повече веселие на самия празник. Ергените започват да дърпат момите към водата, за да ги изкъпят за здраве, за плодородие. Който не иска да бъде къпан, трябва да се откупи“, каза Галя Личева от НЧ „Добра надежда – 1896“. Изкъпват се и всички ивановци от селото и всички младоженци, които са сключили брак през миналата година, за да започнат новата година начисто.
В ролята на Иван влезе кметът на с. Караисен Стефан Николов, който беше окъпан на селската чешма. „Тази традиция ни превежда през вековете, защото през традициите от миналото ние се спомняме нашата история“, каза той.
„В основата на този празник е посланието за здраве и плодородие. На него се нарича младоженците да имат много деца и да са здрави. Водата днес има магически функции за плодородие. Празникът е важен, защото традицията привлича все повече участници и се предава през поколенията“, каза музеологът Диана Митева, също част от самодейците.
„Непрекъснато насърчаваме всички самодейни състави във всички населени места, за да претворяват тези традиции и да ги предават на следващите поколения“, каза кметът на община Павликени инж. Емануил Манолов.
Ритуалът Иванови влачуги се организира единствено в село Караисен. Заради това самодейците ще кандидатстват тази година за вписването му в Националната представителна листа на нематериалното културно наследство на Република България - Националната система „Живи човешки съкровища – България.
Традиционното празнуване на народния обичай Иванови влачуги в с. Караисен е възобновено през 1986 г. от група самодейци към читалището. Под ръководството на Марийка Димитрова те участват същата година в Събора на народното творчество в гр. Копривщица, където са наградени със седем златни медала. Оттогава ежегодно този ритуал се възпроизвежда в селото.
