Емил Кълчишков и Преслав Кушев са две 18-годишни момчета от Горна Оряховица, които смело търсят място в света на изкуството, вярвайки че днешното време дава равни възможности и успехът е изцяло в ръцете на търсещия го.
Двамата вървят по различни пътеки, които се пресекли благодарение на киното. Техен проект получи първа награда от Международния фестивал „Славянски звън”. След това пътищата им отново се разделят, но отново под общото мото, че всичко зависи от самите тях и тяхната мотивация.
Разговарям с Емил и Преслав в разгара на големите драми за ниските резултати на матурите и на НВО-тата в 7 и 10 клас. Емил, който е абитуриент, споделя, че е изкарал две петици на матурите с подготовка от няколко месеца и без частни уроци. Преслав миналата година има 85 точки по литература и 60 по математика на НВО в 10 клас също без да има нужда от допълнителна извънучилищна помощ. Ако самият ти не се стремиш към нещо повече, никой не може да ти налее и знания, и желание да учиш, казват момчетата. Не че системата е идеална, но всичко зависи най-вече от мотивацията на ученика, както и от личността на учителя, който може да накара децата да дадат повече от себе си.
Преслав току що завърши 11 клас в СУ „Емилиян Станев” и ще бъде абитуриент следващата година. Има много страсти – фотография, рисуване, кино, музика. Най-кратко казано иска да се занимава с изкуство. Преди това е учил в СУ „Георги Измирлиев”, където се запознал и с Емил.
Емил също е на 18, но вече е минал по червения килим като абитуриент. Той е възпитаник на СУ „Георги Измирлиев”, където е завършил профил „Биология и химия”, но и него го влече изкуството. На първо място обича да пише и да създава истории, от там започнал да прави сценарии и да ги превръща във филми.
Първия си филм създал, когато бил в 8 клас. Още докато пишел сценария, си представял Преслав в главната роля и един ден го срещнал в коридора на училището и го попитал би ли участвал в проекта. Преслав казал да, привлекли една съученичка за другата главна роля и за няколко дни се родил „Вкусът на лимона” – 8-минутен филм за измислен свят, в който момче и момиче са единствените ученици в едно училище. Филм за приятелството, така го определят двамата.
След няколко години Емил отново написал сценарий и искал да направи филм за един конкурс. Тогава той влязъл в главната актьорска роля, а поканил Преслав да бъде оператор. Именно „Симулация” спечели наградата на „Славянски звън”, но минавайки през доста перипетии. Филмът станал малко по-дълъг от изискванията за конкурса, а и времето много накъсяло. Затова се отказали да участват и едва на следващата година вече го показали в конкурсната програма на „Славянски звън”. Но пък бил оценен подобаващо. Филмът е научна фантастика и разказва за момче, което има специфично заболяване и не може да изпитва емоции. Баща му, който е учен, направил специално устройство, с което да се симулират човешките чувства и да може синът му да живее нормален живот.
За Емил киното ще е сферата, в която ще търси развитие и след училище. В началото на септември заминава за Лондон, където ще учи две години филмово изкуство. Курсът на обучение включва всичко, свързано с киното – сценарий, операторско майсторство, звукообработка, монтаж, режисура. През тези две години трябва да избере в какво точно иска да специализира. Самата специализация мисли да направи в България.
Все още не знам с какво точно искам да се занимавам. Знам, че ще е кино и ще е зад камера, няма да съм актьор. Но трябва да реша в коя част от кинаджийския процес е моето място. Затова избрах и това училище в Лондон, то ми дава възможност да получа основата и да се ориентирам в процеса. Иначе знам, че киното се учи от опита, но университетът е отлично начало за абсолютно начинаещ като мен, обяснява Емил.
Преслав, който има още една година в гимназията, също е в процес на избор. Рисувам, снимам и обичам да експериментирам. Снимам както аналагово, така и дигитално. За рисуване в момента предпочитам акварела, но нямам любими сюжети и теми. В процес на израстване и ориентиране съм, разказва Преслав. В училище учи графичен дизайн и тази област също му е интересна. Вземал е уроци при Янко Янков едно лято, което много му помогнало, за да натрупа основа. Харесва уличната фотография, снимането в процеса на едно събитие. Докато при рисуването предавам емоции, във фотографията запечатвам момента. И двете са ми еднакво интересни, казва младият Кушев. Това лято съм си поставил за цел да избера университет. Не си поставям ограничения – дали ще е в България, или в чужбина. Искам да избера това, което ще ми даде най-доброто образование, казва още младежът.
Общувам с връстници и от други страни. Не мисля, че сме по-назад като обща култура. Проблем е, че много от нас не виждат смисъл от ученето. Някои нямат намерение да продължат в университет и не им трябват високи оценки. Самите университети не изискват много. Средата също е важна, но като цяло смятам, че най-много зависи от личните ти стремежи и амбиции. Ако попаднеш и на учители, които те мотивират – супер. Аз имах късмет в това отношение, казва Емил в края на 12-годишното си обучение в българско училище.
Имал съм учители, които са ме карали да искам да науча повече. И аз съм късметлия за учителите. Проблем в нашето образование е, че много хора са изгубили вяра в смисъла. Правят се и се учат неща, които не знаем защо точно се правят и учат. Това намалява мотивацията, естествено. Но пък когато ти имаш определени цели, трябва да ги следваш. Всичко зависи от теб, добавя Преслав.
Днешните ученици са различни от това, което са били родителите им, да не говорим за бабите и дядовците им. Няма как да се поставят всички под един знаменател, но в никакъв случай не са по-безотговорни, съвсем пък не са по-малко подготвени, напротив, имат доста повече информация. И със сигурност са доста по-отворени и готови да бъдат граждани на свят, в който родените в Горна Оряховица имат същите шансове като родените в София, Лондон или Ню Йорк. Надявам се това да докажат Емил и Преслав – всеки по своя си път.
Елена ВЕЛКОВА
